Над половин милиард лева за ВЕИ и батерии вече са достъпни за бизнеса

Процедурите тръгват след няколко месеца закъснение и критики от Европейската комисия

За финансиране ще могат да кандидатстват въведени след 1 януари 2023 г. централи, които искат да монтират и батерии

Рая Лечева

За финансиране ще могат да кандидатстват въведени след 1 януари 2023 г. централи, които искат да монтират и батерии © Цветелина Белутова

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица

Темата накратко

Отварят се две процедури - една за малки, а друга за по-големи ВЕИ в комбинация с батерии.
Ще могат да кандидатстват всички, а изискванията за гаранции са по-ниски.
Бизнесът най-после вижда балансирани условия и очаква интересът към мерките да е огромен.

След няколко месеца забавяне държавата обяви две мерки по Плана за възстановяване за нови ВЕИ и системи за съхранение на енергия (батерии) за бизнеса. Едната е насочена към проекти с инсталирана мощност от 200 kW до 2 MW. А другата е без ограничение в размера, като има само минимален праг от 200 kW.

Общият бюджет по двете грантови схеми е над половин милиард лева, които се очаква да подпомогнат изграждането на минимум 1140 мВт зелени мощности и 300 мВт батерии. Срокът за кандидатстване е сравнително дълъг - до 12 юни, като важното тук е, че за финансиране ще могат да кандидатстват и централи, които са въведени в експлоатацията след 1 януари 2023 г. Единствено компонентът с батериите трябва да е изцяло нов.

Какви са новите условия?

Най-голям е бюджетът за подкрепа на нови мощности за производство на електроенергия от възобновяеми източници и съхранение на електроенергия с инсталирана мощност над 200 KW - над 427 млн. лева. Безвъзмездното финансиране е под формата на инвестиционна помощ за локалните съоръжения за съхранение на електрическа енергия и не включва соларни панели и вятърни турбини.

Целта на процедурата е да обхване минимум 940 MW производствени мощности от ВЕИ в комбинация с минимум 200 MW батерии. Няма минимален размер на финансиране, а максималният за един проект е до 58 674 900 лева. Безвъзмездното финансиране може да е до 50% от допустимите разходи, но не повече от 743 215 лева (без ДДС) за 1 МW инсталирана мощност на локалните съоръжения за съхранение.

За да бъде допустима кандидатурата, тя трябва да бъде за не повече от 1/3 от общата квота на капацитета на съоръженията за съхранение по процедурата. Допустими по процедурата са компании от всички сектори на българската икономика с изключение на такива от селското, горското и рибното стопанство.

Близо 108 млн. лева е процедурата за подкрепа малките проекти от 200 KW до 2 MW. Целта тук е да се изградят минимум 200 MW производствени мощности в комбинация с минимум 100 MW локални системи за съхранение. Отново няма минимален размер на финансиране, а максималният за един проект е до 35 854 000 лева. Безвъзмездното финансиране е до 50% от допустимите разходи, но не повече от 1 075 706 лева (без ДДС) за 1 МW инсталирана мощност на локалните съоръжения за съхранение на енергия (ЛСС).

Подаването на проектни предложения е по електронен път чрез Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България (ИСУН 2020).

Общественото обсъждане по процедурата се проведе още през октомври миналата година, а индикативната дата за нейния старт бе 10 ноември. Така с повече oт три месеца закъснения тръгват не една, а две мерки. Основната критика на бизнеса беше, че условията са направени така, че да се концентрират само в няколко много големи проекта. Забавянето се дължеше отчасти и на уточняването на техническите детайли по процедурата с експертите на ЕК.

Мярката за финансиране на големи ВЕИ и батерии забуксува отново

Какво е мнението на бизнеса?

Отчасти новите условия са съобразени с критиките на сектора, коментира пред "Капитал" Марияна Янева, директор "Политики и комуникации" на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия. Едно от тях беше да се обявят две процедури - едната да бъде за по-малки системи, а другата за големи проекти. Освен това Министерството на енергетиката се е съобразило и с това да няма концентрация на финансиране - всяка компания и свързаните с нея фирми не може да имат повече от 1/3 от общата квотата от капацитета на съоръженията за съхранение по процедурата. Намалено е и изискването за гаранциите, което беше изключително високо и непостижимо за голям кръг компании. Сега условията изглеждат балансирани и се надяваме да няма подводни камъни, казва още Янева.

Позитивна е промяната в условията, която виждаме, коментира и Меглена Русинова, председател на Българската фотоволтаична асоциация. С обявяването на двете процедури едновременно се дава възможност на всички да кандидатстват. Положително е също, че министерството е премахнало минималните изисквания за инсталирана мощност, подчерта Русинова.

Някои от инвестиционните намерения така или иначе вече са стартирали и необходимостта от инвестиции в системи за съхранение е ясна. Сроковете за кандидатстване са сравнително достатъчни за подготовка. Но след одобрението на инвестицията трябва да се предвидят и сроковете за доставка, които никак не са кратки, особено предвид кризата с хутите в Червено море. Затова всяка компания трябва да направи добре своите оценки. Бизнесът с голямо желание очакваше тези две програми и интересът към тях ще бъде огромен, категорична е Русинова.

Очаква се да има и трета процедура по същата мярка на Плана за възстановяване, която вероятно ще бъде пусната във втората половина на годината - от наличния бюджет остават още 135 млн. лв. Тя обаче ще зависи от интереса към сегашните две.