Бутафорният завод за отпадъци

В първите дни на 2024 г. новото ръководство на завода (Савов е директор на предприятието от неговото създаване през 2013 до 2016 г., а заводът заработва от септември 2015 г.) информира, че има потенциал за криза с отпадъците в близките 3-4 години. Последва одитен доклад, публикуван на сайта на Столична община, който беше изпратен към прокуратурата.

По темата от ГЕРБ отговориха, че предвещаваната криза няма да се случи. А депото ще живее още 8, а не 4 години. Дори и сметките на ГЕРБ да са верни, те отново показват нелицеприятни неща. Депото на града трябваше да живее 21 години, а не 16. Нещо повече - кризата с боклука се отложи във времето не защото заводът е много успешен проект, а защото основната част от боклука се заравяше до 2022 г. на старото сметище "Долни Богров".

Планините на провала

Гигантският проблем с отпадъците на града не е изненада. Той обаче по необясними причини беше замитан и неглижиран от всички институции по веригата - предприятие, община, структури на екоминистерството.

Преди 18 години Бойко Борисов стана кмет на София с обещанието да се справи с боклуците, които тогава преливаха от контейнерите, заливаха града и се трупаха в бали. Проблемът трябваше да бъде решен с построяването на завод за над 300 млн. лв. плюс с още толкова за инсинератор, който да гори произведения RDF. Т. нар. Интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична община - площадка "Садината" беше поверена на общинско предприятие "Столично предприятие за третиране на отпадъци".

От години огромният завод обаче не работи както трябва. Той не произвежда заложеното количество RDF. Вместо това произвежда основно отпадъци. От заложените 178 хил. тона RDF производството не надвишава 80 хил. тона годишно, което е 100 хил. тона под целта. Това обърква всички компоненти по веригата и количествата на смесите, които не стават за нищо, освен за депониране. Вместо по 75.6 хил. тона са по над 140 хил. тона, т.е. двойно над допустимото. Или заводът произвежда по-скоро отпадъци в нарушение на комплексното си разрешително.

Така сметището в "Долни Богров", вместо да бъде затворено, "решаваше" проблемите на неефективния завод, като там отиваха по над 100 хил. тона отпадъци. По тази линия там досега са постъпили 675 хил. тона, като пикът е през 2021 г. Имаше проект за вдигане на билото на депото и всичко това под гръмкото название "оползотворяване" на отпадъците с цел рекултивация на депото.

През 2022 г. постъпването на отпадъците на "Долни Богров" спира, а огромните количества боклук се насочват в пълния си мащаб към новото депо на града, "Садината", което е част от системата от скачени съдове на завода.

Заводът от години произвежда по-скоро боклук, отколкото RDF Фотограф : Надежда Чипева

Директно с камиона

Досега общината не правеше усилия да подобри ефективността на завода или да надгради разделното събиране на отпадъците в града. За да влезе в рамките на комплексното разрешително, през 2020 г. тя просто измени въпросния документ.

Към разрешените 75.6 хил. тона за депо бяха добавени още 70.6 хил. тона. Те обаче се водят "за оползотворяване". Със завишаването на количествата на отпадъка заводът на София официално увеличава и нормата си на ефективност да генерира боклуци от 0.1845 на 0.357. Или с промяната на параметрите заводът официално започна да произвежда боклук в двойно по-големи количества.

Като официално за изминалата година образуваните отпадъци са 141 хил. тона. От тях по данни на Изпълнителната агенция по околна среда са депонирани 32.2 хил. тона, а останалите 108 хил. тона по информация на РИОСВ са били оползотворени на същото депо, т.е. на "Садината".

"Няма разлика между оползотворяване в депо и депониране. Директно едно и също нещо се заравя в земята. Думичката оползотворяване е вратичка в закона", казва Савов пред "Капитал". Единствената разлика е по линия на спестяването на средства от такса за депониране, като по груби сметки на "Капитал" това са по около 10 млн. лв. на година.

Освен това, което се вижда през годините по документите обаче, ръководството на завода сега установява, че голям тонаж от отпадъка отивал директно на депото, без да минава изобщо през завода, тъй като съоръжението не е могло да преработва целия отпадък, който идва от София - по 1000 - 1200 тона всеки ден. "Те, като не могат да ги преработват веднага, ги карат на депо. Но не могат да ги покажат, че ги карат на депо и започват да ги крият и са си играли с цифрите, за да замажат положението", казва Савов.

"Има разлика в докладите за количествата, писани от началника на депото, и този, предоставен на Столична община", продължава той. По 450 тона на ден е разрешителното, а през юни месец 2023 г. количествата са по 802 тона - почти два пъти отгоре. Тук не разглеждаме отпадъка, който е оползотворен. Количествата, които реално са депонирани, са много повече от количествата, които са отчетени. Той дава пример и с месец януари миналата година, когато на депо са попаднали общо 18 561 тона, от тях 9836 тона "оползотворени" и 8725 тона депонирани, като 2830 тона от тях са влезли нетретирани директно от камионите.

Резултатът е, че депото се пълни по-бързо от предвиденото. По документи "Садината" е с общ капацитет 3.2 млн. тона и живот 21 години и 4 клетки. "След две години и половина няма къде да слагаме отпадъка", казва Савов. По неговите думи три от четирите клетки вече са запълнени, като остава 4-та клетка, която била много малка.

Нищо не работи

Високата влага на столичния RDF винаги е била изтъквана като една от причините той да не се радва на голяма популярност сред циментовите заводи, които могат да го изгарят. Савов обяснява голямата влажност с това, че отпадъкът, който идва от София,особено по време на дъждове, е много влажен, тъй като кофите стоят отворени и с много влагозадържащи елементи като картони и текстил, които изискват повече усилия за изсушаване и с много едрогабаритни найлони, които задушават биосушенето.

По-големият проблем бил, че вътре в RDF-a има инертни материали и метали, които заводът не е успял да отдели. "Сепараторите не работят", гласи обяснението на Савов защо заводът не произвежда качествен RDF.

"Има вибро сита, които трябва да отделят инертните материали с еластични мембрани, които отделят камъни до 60 мм, но тези еластични мембрани ги няма. Вибро ситото се тресе, но камъните си минават", обяснява Савов. Алуминий също попада в RDF-а, тъй като вихротоковият сепаратор бил изключил февруари миналата година.

В списъка с проблемите са и Tomra сепараторите, които трябва да отделят хлорсъдържащите елементи, като PVC тръбите например, но не работели от няколко години.

"Производителят на тези сепаратори дори не иска да разговаря с нас, защото така е говорено с тях и така условия са им поставяни", казва Савов, като сега някои елементи просто са отделят ръчно.

Обобщено одитът показва, че над две трети от машините са за основен ремонт. В сградата за механично сепариране от 47 машини 39 се нуждаят от спешен ремонт. А в сградата за RDF гориво от 136 съоръжения 86 се нуждаят от основен ремонт.

Фотограф : Надежда Чипева

Договори за избрани

Това се е случило, въпреки че през годините има сключени 470 договора за общо 206 млн. лева за поддръжка на тези машини, като разплатени са близо 114 млн. лева по тях.

"Няма нещо, за което да не са сключили договор и той е с някаква космическа цена", обобщава Савов.

Лагер, който е за 4 лв., в търговската мрежа се продавал на завода с договор за 216 лв. Друг лагер за 67 лв. е начислен тук за 774 лв. За 2024 г. били предвидени и два мотокара за по 300 хил. лв., които могат да бъдат закупени за по около 50 хил. лв.

Установяват се още абсурди, като по една от поръчките се иска доставка на датчик, какъвто в завода изобщо няма, но е заложена и много висока пределна цена за него - 12 хил. лв., колкото е оригиналният датчик. Фирмата, която печели поръчката, дава цена за него 1200 лева, като се знае, че реално никога няма да бъде доставен.

По думите на Савов в поддоставчиците на завода нямало западни фирми, само български, като основно са прекупвачи, като някои от тях станали представители на чуждата фирма, доставчик на оборудването, и така са спечелили договорите.

Това, което стана ясно до момента на база информацията от одита и позицията на новото ръководство, е, че голяма част от договорите са неизгодни, включително все още действащи такива, като предприятието не е в юридически изгодна позиция да ги прекрати.

Той дава пример с ремонта на когенератор на инсталацията за зелените отпадъци на града на "Хан Богров", който приключва на 8 декември. "Трябва да платим близо 200 хил. лв., а ми показаха снимки, че картерът е започнал да пуши и има проблем с генератора. Фирмата обаче настоява да си вземе парите", казва Савов.

Екшън план

Първата задача, която сега си е поставило новото ръководство и която трябва да приключи до края на февруари, е заводът да започне да работи, т.е. да влезе в непрекъснат режим на работа. "В момента изчистваме точка по точка. Сега монтираме бордови ленти, като те са били махнати и отпадъкът влиза отстрани и блокира лентите", казва Савов.

Следващата стъпка е да започнат да се възстановяват и технологичните параметри на завода. Да се отделят по-сериозно рециклируеми материали, всички сепаратори да работят нормално и да се произвежда RDF без неприемливи примеси и с показатели достатъчни за циментовите заводи. Това трябва да се случи до края на юни - началото на юли.

След това идват дългосрочните мерки, като целта им ще е да се намали себестойността на преработения отпадък, като например вместо мотокари с хора да се използват роботи.

Посредством мерки на Столична община да се подобри управлението на отпадъците на града и разделното събиране, така че да не идва промишлен отпадък в предприятието и да се повиши качеството и на рециклируемите материали. А без добра система за разделно събиране още на ниво домакинства системата на отпадъци на града остава все така архаична.