"Б" като Бразилия...

До момента са подадени 12 кандидатури за регистратори на подобни "нелатински" сайтове, които обхващат 6 различни езика. "ICANN няма практика да коментира конкретни имена на кандидати за регистратори", каза за "Капитал" Вени Марковски, ръководител на програмата за глобално партньорство в международната организация и отговорник за Източна Европа, Русия и държавите в ОНД. Но все пак добавя: "Право на всяка държава е да оповести публично действията си в тази посока."

Бавното пробуждане

Добрата новина е, че точно това прави в момента българското Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС). Страната ни е една от първите, която се опитват да се възползват от инициативата Fast Track Process и да регистрира свое разширение за сайтове, изписани на кирилица. Другата добра новина е, че за момента МТИТС не демонстрира публично желание да обсеби управлението на новия домейн еднолично, а по-скоро да инициира публичен дебат по темата.

Има и лоша вест: българските сайтове на кирилица почти сигурно няма да завършват на .бг. Причината – този суфикс много прилича на националния домейн на... Бразилия (.br). "Във връзка с тази процедура стартирахме две онлайн анкети, публикувани на уебсайта на МТИТС. Едната е за име на кирилица на домейна .bg, а другата за това какви са ни представите и очакванията от регистъра на този нов домейн. Анкетите ще са активни до края на декември", каза за "Капитал" зам.-министърът на транспорта Първан Русинов, който отговаря за информационните технологии. "Не може да има мултиезичен домейн, който визуално да прилича на латински домейн", коментира и Вени Марковски от ICANN. Подобен проблем има и Русия, която не може да регистрира разширението .ру, защото то напълно повтаря парагвайския домейн .py.

.com като .сом

Основното притеснение покрай въвеждането на мултиезичните сайтове е свързано с евентуални измами (заради еднакво изписвани букви в кирилицата и латиницата) и нарушаване на авторски права. Например недобронамерен потребител решава да регистрира pаypal.com (a-тата са изписани на кирилица) и на този адрес се появява phishing-сайт, който копира популярната система за интернет разплащания и събира валидни номера на кредитни карти.

"Помислете какво ще стане, ако някой обяви, че е запален риболовец и иска да регистрира домейна .сом, за да развива мрежа от сайтове за улов на сомове. Подобни адреси копират най-популярния домейн .com", образно описва проблема Вени Марковски. Според него изискванията и ограниченията във връзка с бъдещите мултиезични интернет адреси се въвеждат с цел запазване на сигурността и стабилността на интернет.

Съществуват обаче и защитници на тезата, че разширението .бг трябва да се запази въпреки изложените аргументи и опасения. Това са представителите на сдружение UNINET. То е създадено през юни 2007 г. с основна цел да организира, управлява и контролира интернет домейн имена на кирилица за България. Сдружението и е един от претендентите да стане мултиезичен регистър у нас. През последните две години фирмите, които участват в организацията, въвеждат експериментално използване на адреси, изписани на български, съвместно с корейската компания i-DNS.net International (i-DNS.net).

"Разширението .бг недвусмислено се свързва с България и е утвърдено от много години", коментира за "Капитал" Любомир Русанов - управител на компанията Superhosting.bg и един от хората, които стоят зад инициативата UNINET. И добавя: "Кой би ползвал сайтове с 8-буквеното разширение .българия, каквото е едно от предложенията на транспортното министерство."

Любомир Русанов смята, че интернет страниците на кирилица ще се приемат добре от българския пазар. "Нашата цел е да увеличаваме ползването на интернет, защото все още има твърде много хора, които се затрудняват да ползват латиница", допълва той. Според него може да се очакват не повече от 20-30 хил. интернет адреса на български през следващите 10 години. "Домейнът .com ще продължи да е най-популярен в България. Освен ако "Регистър.бг" не свалят драстично цените", коментира Русанов.

Домейнът на раздора

Съществува и един по-фундаментален въпрос освен емоционалния спор какво да е разширението на българските сайтове, изписани на кирилица. Става дума за това коя фирма или организация ще поеме управлението на бъдещия наш многоезичен домейн. Това е тема, която всички заинтересувани страни коментират изключително внимателно и пестеливо. "Цифрови системи" и "Регистър.бг" смятат, че .бг им се полага по право", коментира за "Капитал" представител на интернет бранша, пожелал да остане неназован.

"Регистър.бг" изяви официално своята готовност и желание да управлява новия домейн на България на кирилица. МТИТС гледа равнопоставено на всички заинтересувани да участват в този процес. В тази връзка на "Регистър.бг" не е отредена специална роля", коментира обаче зам.-министър Първан Русинов. Ръководителите на "Регистър.бг" не отговориха на зададените им въпроси до редакционното приключване на броя, но в официално съобщение на своя сайт обявяват: "Ако бъде избран двусимволният низ .бг и когато на "Регистър.бг" бъде делегирано да управлява областта .бг, регистрирането на домейните на кирилица ще се осъществява едновременно в областите .bg и .бг."

В битката за контрола над българския многоезичен домейн със сигурност ще се включи и сдружението UNINET, чийто представители в момента преценяват дали да внесат документите си в ICANN в следващите седмици, или да изчакат обществения дебат по темата, който министерството на транспорта ще организира след новогодишните празници. Позицията на българската държава също не 100% сигурна. В анкета по въпроса ведомството е посочило няколко възможности за управление на бг сайтовете: създадено за целта търговско дружество, създадено за целта сдружение с нестопанска цел, държавна структура или академична организация.

По неофициална информация държавата може да използва случая и да се опита и да отнеме правата за .bg от "Регистър.бг". Това вероятно би срещнало подкрепата на всички онези, които са се лутали в бюрократичните процедури на фирмата, но трудно може да стане на практика, защото ICANN не се интересува от търговските практики на компаниите регистри, а само от стабилното функциониране на интернет.

Ако заинтересуваните организации се разберат, интернет адресите на кирилица вероятно може би ще са факт до максимум 6 месеца. Ако обаче по стар български обичай страните изнесат интригите помежду си на международно ниво, съдбата на българските многоезични домейни би могла да се поотложи във времето. И да влезе в сценарий, достоен за филма "Бразилия".