Коклюш - симптоми, лечение и превенция

Заболяването се разпространява лесно в затворени колективи и в затворени помещения при юноши и възрастни, при които е изминало продължително време от последната ваксинация (обичайно над 10 години).

Продължително кашлящите възрастни представляват основен източник на инфекцията за кърмачета и деца. Именно кърмачетата (особено до 6-месечна възраст поради незавършен ваксинационен курс) са основна рискова група.

Болният е заразен до 3 седмици от началото на симптомите и до 5-7 дни след започване на адекватна антибиотична терапия. Случаи на заразоносителство се свързват не само с преболедували възрастни, но и с ваксинирани деца. Преносител може да бъде всеки човек с проявена симптомно или безсимптомна форма на инфекцията.

При какви случаи коклюшът е смъртоносен?

Най-висока смъртност при заболелите от коклюш се отчита сред кърмачета до шестмесечна възраст, недоносени или малформативни деца. По данни на ECDC (Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията - бел.ред.) при децата до шестмесечна възраст, хоспитализирани в болница с потвърдена диагноза коклюш, при 75% са налице данни за пневмония, 25% от децата развиват тежка апнея, изискваща допълнително кислородолечение, в 15% от случаите се описва развитието на гърчова симптоматика и в 5% от случаите са налице данни за тежка енцефалопатия (заболяване, което поразява главния мозък).

Има ли ваксина, кога се прилага?

Съществува ваксина за коклюш, която заляга като задължителна в Имунизационния календар, прилага се ацелуларна (безклетъчна) ваксина в комбинация с противоботулинов и противотетаничен анатоксин. Ацелуларната коклюшна компонента включва следните антигени - инактивиран пертусис токсин, със запазени имуногенни и липсващи патогенни свойства; пертактин, филаментозен хемаглутинин, а някои ацелуларни ваксини включват допълнително втори и трети тип фимбриален антиген.

Има ли имунитет след ваксина и след прекарано заболяване? Колко е траен?

Нито след преболедуване, нито след имунизация се развива траен имунитет. Имунитетът след преболедуване и след имунизация е средно между 3 и 5 години, без значение как е придобит. Постваксинален имунитет се развива само след минимум 3 ваксинални приема. Ваксината не пази от това човек да влезе в контакт с болен, да се зарази и за кратко да бъде безсимптомен източник.

При сегашната вълна трябва ли да се ваксинират възрастните - кои групи, с какви ваксини и как да го направят?

Към момента няма издадени официални препоръки за ваксиниране на възрастни със завършен имунизационен курс. Препоръчва се ваксинация на всички възрастови групи при незавършен или липсващ имунизационен статус с наличната ацелуларна ваксина.

Какво може да се направи, за да се предпази дете или възрастен човек от заразяване (освен ваксината)?

Препоръчва се на хора, били в близък контакт с пациент с потвърдена диагноза коклюш, да проведат постекспозиционна антибиотична профилактика с антибиотик от групата на макролидите за период от 7 дни. Това цели предотвратяване на носителството и възможността за заразяване на други възприемчиви индивиди, особено кърмачета и децата в ранна детска възраст. Бременните жени също подлежат на имунизация, но когато са навлезли в третия триместър, тъй като в този период те ще изработят антитела, които през плацентата ще преминат в плода и ще му осигурят защита през първите месеци от живота на бебето. Титърът на тези антитела спада много бързо и затова се препоръчва имунизация в края на бременността.

Защо коклюшът се върна?

По данни на СЗО през последните една-две години се отчита перманентно покачване на заболяемостта от коклюш, основно в Африка и страни от Централна и Югоизточна Азия.

Прави впечатление, че заболяемостта от коклюш има цикличен ход на всеки 3-5 години, което се превръща в предпоставка за отчитане на по-висока заболяемост в различни региони на света. Не бива да се подценява и възможността за подобрена диагностика на всеки съмнителен пациент за коклюш, със задържаща се симптоматика на пристъпна кашлица.

От друга страна е известен и фактът, че бактериалният причинител притежава способността за провеждане на т.нар. фазова изменчивост - под влияние на фактори от околната среда като температура, налягане, влажност и др., бактерията може да променя експресията на определени фактори на патогенност - това означава промяна на нейния антигенен състав, което води до образуването на по-заразни варианти.

Как се лекува коклюш?

Коклюшът е типично бактериално заболяване, което се обуславя от отделения от етиологичния причинител токсин - пертусис токсин. За лечението на заболяването се прилагат антибиотици от групата на макиролидите, муколитици и симптоматични средства. Прилагането на антибиотична терапия в първите няколко дни от началото на симптоматиката при малки деца води до редуциране както на тежестта, така и на продължителността на заболяването. При възрастни и по-големи деца с давност на симптомите повече от две седмици, приложението на антибиотик няма отношение към подобряването на симптоматиката, тъй като се касае за токсин-медиирано заболяване. Препоръчаното приложение на антибиотик до 4-ата седмица от началото на заболяването не цели подобряване на симптомите, а елиминиране на причинителя и предотвратяване на възможността за заразяване на други възприемчиви индивиди.