Пет проекта за комасация на земя ще започнат от 2012 г.

Министър Мирослав Найденов е одобрил плановете за окрупняване на терени в областите Бургас, Ямбол, Шумен и Хасково

Весела Николаева

Имоти

Бюлетин на "Капитал" с мнения, данни и анализи за развитието на пазара на недвижими имоти в България и по света.

Пет проекта за комасация на земеделски земи ще стартират от следващата година, съобщиха от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) на семинар в Хисар. Проектите вече са одобрени от земеделския министър Мирослав Найденов и се финансират от собствениците на земи. Комасацията ще е в с. Момина църква (обл. Бургас), с. Студена (обл. Хасково), гр. Смядово, с. Друмево (обл. Шумен) и с. Раздел (обл. Ямбол).

Членовете на БАСЗЗ вече притежават земи в тези райони, предстои изготвянето на скици, анкета сред останалите собственици, заверяване на споразуменията и промяна на кадастралните карти. От асоциацията очакват в комасацията да се включат още големи собственици, надеждите им са и наследници на имоти да проявят интерес. При започване на комасацията наследниците ще бъдат уведомени и ще им бъде предложено да продадат земите си или ако не искат – да участват и с даване под аренда в комасацията, посочиха от БАСЗЗ.

Ползите за собствениците

Според тях от такива проекти ползи ще имат всички притежатели на земи, защото така цената и за продажба, и за аренда, става по-висока. Радослав Манолов, зам.-председател на асоциацията и директор на "Адванс Терафонд", каза, че през следващата година се надяват да имат повече административен капацитет, за да започнат повече проекти за окрупняване на земи.

От БАСЗЗ прогнозираха, че поскъпването на земеделската земя ще продължи и догодина, на пазара ще навлязат нови инвеститори, ще се увеличават и вторичните сделки,.

Очакванията са за ръст на цените

Председателят Борислав Петков очаква ръстът в цената на земята през 2012 г. да е около 10%, но в някои райони е възможно той да е по-малко, а в други – повече. През тази година по данни от собствениците на земи средната цена за покупка на земя е 360-420 лв. на декар.

Миналата година цената е била средно 320 лв., а на някои места нивата са по-високи от тези през 2008 г., когато един декар е стигнал средно 350 лв. Цената на големите парцели обаче е по-висока от средната. Точна статистика за т. нар. вторичен пазар няма, но по изчисления на БАСЗЗ там цените могат да стигнат 700-900 лв. На декар. Това са сделки с имоти, които са купувани преди няколко години, комасирани са и сега собствениците им ги продават на по-висока цена.

Борислав Петков очаква този пазар да се увеличи, но посочи, че купувачите трябва добре да си отговорят на въпроса защо искат да купят земите, защото без определена цел се стига до предлагане на много високи цени, само за да се купи земя. Ако преди години купувачи са били основно големите фондове, сега площи придобиват основно земеделски производители, които са инвестирали в техника, натрупали са капитал и го влагат в земите, които обработват, посочиха от асоциацията.

През тази година стойността на рентата се е повишила с 20-23%, като най-голям е ръстът в областите Ямбол, Хасково, както и в Централна Северна България, каза още Петков. Обичайно рентата на декар е около 8-9% от пазарната цена, като най-висока е тя около Добрич – около 50-90 лв. Най-ниските арендни плащания остават около Видин и Хасково – 17-25 лв. На декар в двете области.

Проблеми в сектора

Борислав Петков посъветва собствениците, които са сключили преди години дългосрочни договори за ниски нива на аренда, да говорят с наемателите и да поискат актуализиране. Стефан Асенов, член на борда на "Булленд инвестмънтс", обаче посочи, че 10-годишен договор за аренда е почти невъзможно да се развали от собственика. Той трябва да се обърне към съда, където делата се бавят по няколко години.

Собствениците на земи посочиха като проблем и липсата на хидромелиоративни структури. Те настояват България да отвори отново главите по договорите за европейски пари за хидромелиорации и комасация. Само за първото са предвидени 90 млн. евро, които няма да се използват само за напоителни системи, а и за изграждане на инфраструктура срещу наводнения. Изграждане на системи за напояване трябва да има в землищата, които се комасират.