Новите стопани на старата земя

Присъствието на Любомир, на трактора и плуга му, както и на разораната в дълбочина 20 см земя подсказват, че новият играч на западналия земеделски пазар в Северозападна България е пристигнал със сериозни намерения. Миналата седмица земеделският министър Мирослав Найденов и китайският зам.-министър на земеделието Гао Хонбин заведоха група репортери до село Бойница, община Видин, където китайският инвеститор е взел под аренда 20 хил. декара земя за срок от 10 години. Отвъд рязането на лентички и пристигналата за кратко кохорта от София обаче сделката е важна в няколко по-дългосрочни аспекта: голямата инвестиция в най-бедния регион в България е тестово начало за "Тиенджин фарм" и обещава да отвори вратата за още няколко големи сделки на същата компания, а освен това е първият (и надали последен) голям инвеститор извън ЕС, който влиза на земеделския пазар в България.

От Тиендзин до Бойница

Онова, което Найденов и Хонбин поляха миналата седмица, е резултат на няколко месеца усилени преговори. Tianjin State Farms Agribusiness Group Company е една от големите държавни компании в провинция Тиендзин (едноименният град е шести по население в Китай), с годишен оборот от над 1 млрд. евро и интереси в земеделието, животновъдството, винарския бизнес и др. Вследствие на практиката на Пекин да насърчава чуждестранните инвестиции на големите китайски фирми в последните няколко години представители на тази и още няколко компании пътуват до България в началото на тази година.

Причината за конкретния интерес към страната ни е соцромантичен: навремето един от винпромите в Тиендзин е бил основан и разработен с помощта на български винпром. Всъщност първоначалната идея на китайските представители е именно такава - те искат да купят винарска изба в България и да изнасят вино за Китай.

След кратки и несполучливи преговори с няколко винопроизводители, започват да търсят земя, която да вземат под аренда и да обработват. Тук също удрят на камък. Няколко посещения на общини в България са достатъчни за двамата командировани китайски представители на Tianjin State Farms, за да се сблъскат с реалността на разпокъсаната собственост и липсата на големи парцели. За компания, която обработва огромни площи земя, да наеме по 500 декара в различни общини не звучи като сериозна опция. Затова избират друг вариант - преговори с фондовете за земя. 

"Свързаха се с мен по препоръка на общ познат", казва Веселин Петров, който е консултант по сделката. След още серия разговори става ясно, че единствените два фонда, които имат достатъчно голямо количество земя в едно землище са "Мел инвест холдинг" в Северозападна България и "Омега агро" в Ямболска област. Запознати със сделката смятат, че изборът се е спрял на Видинска област, тъй като планираните царевица и люцерна изискват повече валежи, а и защото рентите там са сравнително ниски. През май месец бива регистрирана "Тиенджин фарм култивейшън груп къмпани България". След това четири месеца китайските представители навлизат в българските реалности, преди да подпишат договора за аренда. Двете страни по сделката не дават информация за точната сума, но средните ренти в региона са 20-25 лв. на декар, а в района на село Бойница – около 23 лв./декар. Тъй като колкото по-голяма е даваната под аренда земя, толкова по-висока е рентата, проста сметка показва, че собственикът на земята ще получава между 460 и 500 хил. лв. годишно, без да се брои индексацията на рентите.

На българската маса

"Основният отговорник за това да се случи сделката са "Мел инвест", които като наемодатели търпеливо чакаха четири месеца, за да финализираме договора", казва Петров. Изпълнителният директор на фонда Светла Боянова уточнява, че китайците са искали многократни и дълги обяснения, както и многократно посещаване на земята. "Нормално е, чужди инвеститори, не познават условията, законодателството."

Особено труден за разбиране от чужденците е терминът "комасация по ползване". Собствениците в отделните землища всяка година да се събират и да определят помежду си кой коя част от земята ще обработва в рамките на т.нар. комасационни споразумения. Тъй като реална комасация на земята в България няма, дори големите фондове за земя обикновено са собственици на стотици малки ниви, а не на голям масив с ясно очертани граници. "Собствениците на земи в едно землище просто сядат на една маса, за да се разберат как и какво ще обработват. И повечето пъти не успяват", обобщава запознат с процеса.

Всички, които са водили преговори с чужди компании, знаят колко е трудно да им обясниш, че няма да обработват само своя земя. Подобен е случаят в село Бойница, където китайците се сдобиват с 20 хил. от общо 29-30 хил. декара площ на землището. Първоначално новият арендатор не е бил включен в комасационното споразумение за новата стопанска година, тъй като по закон то трябва да бъде подписано до 30 юни, а договорът с "Мел инвест" е с по-късна дата. Стандартната процедура в такива случаи е земеделското министерство да подготви служебно разпределение на площите, в което новият арендатор фигурира - както се е случило и сега.

Глад за люцерна и глад за земя

Китайската инвестиция ще има няколко ефекта. Първият безспорно е, че част от вложените пари ще останат в България - рентата плюс парите, влагани всяка година за обработката на земята. "В сравнение с други райони, Северозападна България е район с по-слабо развитие на зърнопроизводството и арендните отношения. Тази инвестиция ще засили конкуренцията, което ще доведе и до увеличаване на обработваемите площи в района", смята Боянова. Заетостта също може да се повлияе - от догодина китайците имат планове да наемат местни хора за обработката.

По време на официалното откриване шефът на китайската компания Бай Жишен говори за 30 млн. евро. Засега инвестицията дори не се доближава до огромната сума, нито ще го направи в следващите десет години, ако става дума само за земята във Видинско. Но китайците имат още планове, казва Петров, според когото арендата е само тест за това как могат да правят бизнес в България.

Запознати казват, че компанията още търси да купи винпром, а една от другите им големи идеи е да изнасят люцерна. Заради меламиновия скандал преди няколко години, когато стана ясно, че в Китай са замествали люцерната с химикали и това е довело до проблем с млякото, сега страната изпитва остра нужда от внос на суровината. България обаче няма особено голямо количество за износ - в страната се произвеждат около 300 хил. тона годишно, като китайците се целят в поне една трета от това количество (виж карето). "В момента масово се залага на едногодишни култури. Фермерите са изоставили дългогодишното планиране  поради това, че само 20% от обработваната земя е тяхна собственост, а останалата е наета с предимно краткосрочни договори", коментира Веселин Петров. Ето защо преговорите да отглеждат многогодишна култура като люцерната са трудни, но българските стопани са практични. "Ако ще и марсианци да дойдат да искат изкупуване, те първо ще питат за цената", шегува се Петров. Засега се обсъжда тя да бъде в някаква корелация с цената на царевицата.

Зад Любомир и неговия плуг в Бойница обаче прозира и друга, по-голяма тенденция. Заради бурния ръст на населението си и неговите потребителски нужди гиганти като Китай и страни с малко полезна земя като Израел и арабските държави непрекъснато търсят обработваеми площи. В Латинска Америка например е лесно да намерят големи парчета земя, които да купят, но ЕС има други предимства. Първо, осигурява достъп до най-големия пазар в света, а второ - всеки регистриран производител има право на субсидия. В случая с "Тиенджин фарм" например, ако таванът на директните плащания на декар за догодина се изчислява на 25.70 лв. (средства от ЕС плюс доплащане от държавата), те могат да получат почти размера на арендата. Ето защо България е сред местата, оглеждани от инвеститори извън ЕС. Освен израелците поне един дубайски инвеститор към момента също се интересува от наемането на няколко десетки хиляди декари земя. Под свои или чужди плугове, българската земя започва да се обръща надълбоко. 

по темата работиха Радостина Маркова и Весела Николаева