Опит за реанимация на професионалното образование

Представителите на бизнеса обаче не са толкова убедени в безспорните предимства на модела. Въпреки че повечето браншови организации похвалиха добрите намерения на министерството, оценките им за предложението са, меко казано, критични. Според тях новата формула ще прехвърли цялата финансова тежест върху фирмите. Освен това е пълна с неясноти и като цяло е неработеща. Най-големият проблем обаче е, че тя е опасно закъсняла. Ниската раждаемост, високата емиграция и нежеланието на младите хора да учат занаят оставят на фирмите изключително малка изходна база, от която да си осигурят необходимите работници. 

Схема само за големите

Моделът, предложен от образователното ведомство, предвижда в годината на приема предприятията да правят разчет на необходимите им кадри към годината на завършване, които да подават към училищата. Идеята е след съответно 4 или 5 години от учебното заведение да излязат подготвени за нуждите на тези компании кадри (виж подробности в карето).

"Така предлаганата система би могла да заработи, но само за големи компании", твърдят от Браншовата камара по машиностроене. Един от проблемите е, че училищата трябва да сформират цяла паралелка от 26 ученици, в която да се изучава дадена професия. В най-добрия случай учениците в класа може да са разделени на две различни специалности. Това на практика означава, че ежегодно от професионалните училища ще излизат по минимум 13 специалисти. Възможност да наемат такъв брой работници годишно обаче имат само големите предприятия, което автоматично изключва малките от схемата.

Трудно може да се направи паралелка и със съдружие на няколко специализирани фирми, тъй като най-често предприятията от даден сектор са разпръснати из цялата страна. "Трябва да има някаква възможност за обединяване на някои браншове, тъй като има съвместими професии. И едва накрая трябва да има специализация в съответните производства", смята изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Политими Паунова.

Този въпрос обаче е свързан и с допълнителни трудности. Въпреки че в страната в момента има близо 400 професионални гимназии, те са разпределени по икономическата логика от времето преди промените. Така в градовете, където някога се е развивало машиностроене, и днес продължават да съществуват училища с такава специализация, въпреки че предприятията отдавна са затворени и на тяхно място са се появили други фирми, опериращи в съвсем друга сфера. Такъв например е случаят в Троян, където има десетки мебелни и дървообработващи фирми, но нито една гимназия, която да обучава такива кадри. Има обаче професионално училище по машиностроене, въпреки че работещи заводи в града вече няма. "Училищата са били създадени според преобладаващата тогава индустрия, но сега има промяна", призна началникът на отдел в министерството на образованието Емилия Вълчовска, която е един от авторите на модела. Според нея обаче това не е попречило в годините на промяна да се включат и други професии и сега в някои училища има по няколко направления.

Кой носи товара

Още по-спорна според бизнеса е предлаганата схема за разпределение на ангажиментите между министерството, училищата и компаниите. Финансирането, което министерството осигурява, е това, което е предвидено в утвърдения единен разходен стандарт. Всъщност задачите на държавата се изчерпват с това министърът на образованието да одобри учебните планове и програми, както и да преведе стандартните средства за обучение, които се плащат за всеки ученик във всяко училище. Всичко останало - като техническо модернизиране на специализираното оборудване в гимназиите, разходите за осъвременяване на знанията на учителите и стипендии за учениците, срещу което те се задължават да работят в съответното предприятие за срок до 6 години след завършване, се очаква да се покрие от фирмите. "Този модел натоварва бизнеса да върши работата на образованието. Той е изключително тежък и неработещ, има прекалено много условности и най-вече – прекалено много задължения", коментира Паунова.

От браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост посочиха, че са готови да участват с финансиране под някаква форма, например да стимулират най-добрите ученици със стипендии. Това обаче не означава, че бизнесът трябва да поема всички разходи. "Трябва да сме равностойни партньори. Не може министерството да ни хвърля някакви идеи и да ни казва ето, вие ги реализирайте", казаха оттам и добавиха, че и без това малкият и средният бизнес в момента агонизират.

Девалвация на труда

Всъщност нежеланието на младите хора да работят в производството е основният проблем на предприятията. Той е и много по-трудно разрешим от това да се направи работещ модел за самото обучение на кадрите. "Днес всички смятат, че трябва да станат началници, без значение дали имат качества за това", коментира председателят на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ) Валерия Жекова. Според нея обаче това, от което българската икономика има нужда, е работници. "За съжаление такива в България няма нито по съзнание, нито по образование", категорична е тя.

Сериозна трудност представлява и намаляващият брой на децата в страната, което на фона на големия брой много по-предпочитани "елитни" гимназии означава, че професионалните училища не могат да запълнят капацитета си. Така например новородените деца в известната с машиностроенето си Габровска област през 2012 г. са били едва 440 - най-малко от цяла България. От тях някои ще отпаднат в процеса на обучение, други ще заминат с родителите си в чужбина, посочват от браншовата камара по машиностроене. Така за втора поредна година професионалната гимназия по механотехника, въпреки че се ползва с добро име и поддържа близка връзка с предприятията в града, не е успяла да намери нито един кандидат да се обучава в специалността "Техник на машини с централно програмно управление" и паралелката е била закрита.

А сега накъде

Въпросът е как да се пречупи изгражданият десетилетия наред манталитет в България, че човек трябва да учи, за да не работи, и как да бъдат убедени младите хора, че икономическа сила като Германия например се крепи именно на милионите работещи в реалните производства. "Трябва да се изгради представа за мястото на професията и ръчната дейност още в най-ранна детска възраст, включително чрез организиране на извънкласни дейности в основните училища", казва Елица Ненчева от мебелната камара. По думите й е необходима кампания за подобряване на имиджа на професията като цяло, за да могат да се привлекат деца.

Задължително е обаче участието на браншовите организации при утвърждаване на паралелките от страна на министерството и подготовката на учебните програми, защото именно от бизнеса зависи как ще се реализират завършилите кадри. "В момента няма реален конструктивен диалог между бизнеса, министерството, професионалните гимназии и общините и професионалното образование е на практика изчезващ вид", категорична е Ненчева.

Всичко това показва, че е необходима една много по-обхватна, стратегическа рамка за това как ще се развива образованието, така че да бъде адекватно на нуждите на бизнеса. Тя трябва да е базирана на ясна визия за посоката, която ще следва икономиката на страната. Защото колкото и да са важни мениджърите, не те създават продукт.