Българските студенти не са доволни от образованието си
Според младите хора то е твърде теоретично и не ги подготвя за професионалното им развитие
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Българските студенти смятат, че висшите учебни заведения не им дават адекватна подготовка за бъдещите им служебни задължения. Това показват резултатите от проведено от международната консултантска компания Deloitte проучване за първите стъпки на младите хора на пазара на труда. Според получените данни едва 23.5% от студентите от България посочват, че са добре или относително добре подготвени да се справят с бъдещата си кариера. Още по-критично е отношението към начина, по който университетите подготвят възпитаниците си за самия процес на търсене на нова работа – едва 11% дават положителна оценка.
Достъп до пазара
Изследването е проведено в периода октомври - декември 2012 г. и обхваща над 4000 настоящи и наскоро завършили студенти от 11 страни от Централна и Източна Европа. Резултатите конкретно за България показват, че около две трети от студентите вече са направили първите си стъпки на трудовия пазар, било то като кандидати за работа, стажанти или служители на постоянни позиции. Общо 60% от участниците от страната посочват, че в момента работят на постоянна позиция или като стажанти, а 70% споделят, че по време на университетското си образование са имали някакъв досег до пазара на труда.
Данните показват, че студентите на възраст 24 - 26 години, т.е. тези, които са в по-горните курсове или вече в магистърска степен, имат по-големи възможности за работа или стажове. За разлика от тях студентите в първи и втори курс (на възраст 18 - 20 години) рядко получават предложения за трупане на трудов опит, като над 60% от тях посочват, че за момента нямат такъв. Това според анализаторите потвърждава склонността на работодателите да търсят по-опитни и зрели кандидати с по-голяма теоретична подготовка. Същевременно по-опитните студенти са и по-гъвкави в съчетаването на учебните и работните си ангажименти, посочват от Deloitte.
Високи очаквания
Въпреки негативните нагласи за ефективността на самите университети като цяло българските студенти демонстрират доста положителни очаквания за собствената си реализация. Над половината (54%) от тях смятат, че специалността им се търси на пазара на труда, а 79% вярват, че могат да предложат относително висока стойност на потенциалните си бъдещи работодатели. Положителните нагласи по отношение на търсенето се потвърждават и от факта, че една трета от анкетираните (35%) са уверени, че в рамките на следващите 12 месеца ще успеят да намерят работа в сферата на специализацията си. Едва четвърт от тях пък са на мнение, че намирането на атрактивна позиция зависи изцяло от собствените им действия.
Поле за сътрудничество
Същевременно според авторите на изследването получените резултати са сигнал за наличието на доста широко разпространено разочарование от твърде теоретично фокусираното университетско образование. В тази сфера е нужно задълбочаване на сътрудничеството между образованието и бизнеса, се посочва в доклада. Възможни подходи за това са разработването на нови начини за подобряване на т.нар. меки умения на студентите, както и на услуги за кариерно консултиране. Освен това може да се търси по-голяма ангажираност от страна на бизнеса в посока промяна на учебните планове, така че те да съответстват в по-голяма степен на потребностите и очакванията на компаниите. "Изключително важно е университетите, работодателите и самите студенти да започнат отворен диалог помежду си, така че да се гарантира ефективното използване, развитие и подкрепа на широкия кръг таланти в региона на всички равнища", посочват от Deloitte.
11 коментара
И имат право да са недоволни. Констатацията "сигнал за наличието на доста широко разпространено разочарование от твърде теоретично фокусираното университетско образование." е вярна и бизнесът не се интересува от общи положения а от конкретни умения на съвременно ниво. Затова различните формати "он-лайн" започват сериозно да избутват традиционното повишаване на квалификцията във вузовете. Време е за решителна модернизация, колкото и болезненна да е тя за някои.
Студентите на Стоичков са перспективата на страната
Публикувано през m.capital.bg
За съжаление значителна част от преподаваните дициплина се изразяват в умения за бързо писане на диктуван текст и последващото му пресъздаване в писмен/устен вид на изпит. Така да се каже през всички 17 г. учене БГ ученици и студенти развиват уменията си за заучаване на текстове, които се забравят до 1 седмица след изливаннето им на карираните листове...
Екзотичните теми като разбиране и критично оценяване на текст, работа с данни и таблици, практика са оставени на самоподготовка и любезните работодатели.
Парадокс: Студентите са недоволни, но ако се заговори за съкращаване на бройки, специалности или увеличаване на такси са първи на улицата.
Всъщност групата, която би трябвало да е най-реакционна и наъ-открита към промяна, е най-консервативна. Затова и ще става по-зле в образованието.
Не е нормално преподавател да започне и завърши трудовия си стаж в един вуз, като през това време чете лекции и в други. Студентите трябва да могат да си избират преподавателите, чийто лекции да посещават. Преподавател, който остане без студенти да си търси работа, за която е по-подходящ.
А дали студентите имат какво да предложат? За много от тях учебната седмица започва във вторник-сряда (тогава пристигат от родните си места), тъкмо време за вихрен купон - задължително след полунощ - и продължава докъм четвъртък по обяд, когато се качват на влака/автобуса за родното място. Съвсем нормално е от 60 човека на лекция да идат най-много 10. И университете не са виновни за това - по закон студентите не са длъжни да влизат на часове, а от средното училище пристигат деморализирани и с умения предимно как да препишат. Това е реалността, господа и другари ...
Много от т.нар. "студенти" се записват да следват, само за да могат да ходят на бригади в чужбина. Тези бригади нямат нищо общо с мечтаните стажове във водещи фирми - чистят стаи по хотелите в Америка, продават билети в увеселителни центрове, берат ягоди и т.н. Дори и "практическата" подготовка по време на следване произвежда слуги и слугини, които дишат праха на връстниците си от "белите" страни.
Добре, де, разбрахме - нашите студенти за нищо не стават - селяни идващи за купона и да ходят на бригади докато чакат влака за родната стряха търсят как да препишат.
Ами нашите преподаватели? Не говоря за малки провинциални ВУЗ-ове, а за Университета например. Къде са резултатите от научната им дейност? Налага ми се профисионално да чета 10-12 журнала, досега от 1994 насам само един преподавател и то от УНСС съм виждал публикуван с бележка от редактора, че статията е по-скоро по-други съображения намира място в изданието. А иначе често чета български имена, но работещи за американски и английски институти.
Или състонянието на материалната база? Работата и достъпа до последна научна литература? Сложността и разнообразието на лекции и упражнения? Изискванията за завършване? Възможностите за кратко обучение в чужбина?
И т.н.
За справка да кажа, че познавам преподаватели по японски език в наш университет, които съвестно си вършат работата, а взимат заплата по-малка от 500-600 лева. Вие знаете ли как се учи този език? Сигурно си представяте, но не знаете. Всички знаем обаче как се живее и се гледа семейство с такива пари. Липсва всякаква логика в заплащането на труда на преподавателите и това също допринася за лошото ниво на образованието. Не са много силните кадри, които биха се хванали да подготвят бъдещите специалисти при такава подигравка с човешкото достойнство. Много е хубаво, че имаме достъпно за всеки образование, но като сме евтини не можем да търсим високо качество на услугата.
Че от какво да са доволни? От тоталния субективизъм на т.н. "преподаватели", половината от които завършили преди 100 години планиране по петилетки? Нашето "висше" за съжаление частично (не коментирам природонаучните в случая) не стига и за полу-висше в ЕС-контекст. Трябва тотална реформа:
- изпитите - само писмени, само по обективни критерии, а не както в момента - сульо и пульо с шестици, щото майка/чинка/вуйна и пр. познавали изпитващия гений на науката.
- вдигане на летвата, и то брутално и то навсякъде
- късане на 40% от всички на всеки изпит, ограничаване на броя на опитите
- прекратяване на практиката "който почнал, той завършил", т.е. вечния студент. Който не става - вън.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.