Ударът на демографския срив

Това означава, че колкото по-застаряващо е едно население, толкова по-голяма тежест ще оказва то върху социалната система, т.е. най-силно засегнати ще бъдат здравеопазването и пенсионното осигуряване. Затова и според икономистите най-големият проблем ще е за бюджетната сфера, а не в останалите сектори на икономиката.

"Специално за икономиката не очаквам някакви сериозни проблеми просто защото тя вероятно плавно, но сигурно ще се нагоди към новите реалности. Икономиката е достатъчно гъвкава и ако няма намеса, тя ще се пренастрои. Структурата й ще се промени, това е ясно, друг е въпросът дали това ни харесва или не. Застаряващото население ще потребява, но то няма да произвежда, спестява или инвестира.

Тази ситуация може да се промени чрез редица мерки, като подобряване на образованието, здравеопазването, пенсионно осигуряване и т.н. В момента младите не са доволни от ситуацията и бягат или не участват във взимането на решения", казва Калоян Стайков от Института за пазарна икономика. "И най-важното да се подобри бизнес средата, държавата просто трябва да спре да пречи, проблемът е не че липсват стимули, хората така или иначе искат да имат повече деца, но те просто не могат да си го позволят", добавя той.

Естествено застаряването води след себе си и други промени. Така например поведенческият модел на населението се изменя, според икономиста Петър Стоянов, като хората между 30-50 години от предимно спестяващи се превръщат в консуматори. И то най-вече освен на стоки от първа необходимост и на различни социални и здравни продукти. Затова според Стайков трябва да се направи и преоценка дали много от услугите, които сега предлага държавата, не трябва да бъдат прехвърлени към частния бизнес.

Големият потърпевш

Здравеопазването и пенсионната система са силно засегнати от демографските процеси, но това, което наистина притеснява  икономисти и демографи, е образованието. При него абсолютно липсва синхрон с реалността и по-скоро прилича на абсурд.

"В момента например държавата отпуска 70 хил. свободни места за студенти, но реално готовите да ги запълнят са много по-малко", коментира ситуацията Петър Славейков, професор по геодемография. Той дава пример с преди 6 - 7 години, когато имаше кратък момент с ръст в раждаемостта. Данните за миналата година обаче показаха, че раждаемостта е била най-ниската от 65 години насам - едва малко над 63.3 хил. новородени.

Преди това най-ниската раждаемост беше през 1997 г. с 67 хил. бебета. Именно след 2 - 3 години те ще са тези, които ще трябва да постъпват в университетите. Част от тях обаче са починали, друга са емигрирали трайно с родителите си, а голям процент просто не продължават образованието си след осми клас - т.е. няма шанс те някога да кандидатстват във ВУЗ.

"Така реално се очаква да има 30 - 35 хил. кандидати за висшите училища през 2016 г., а имайки предвид последните данни за 2012 г. представете си какъв колапс очаква образованието следващите години и това е само количествената страна. Ако говорим за връзка между качество и демографски процеси, то има и такава, защото, за да получат субсидиите от държавата и таксите от студентите, университетите намаляват критериите си за прием.

Знаете, че много от тях вече приемат и без конкурсен изпит и резултатите са видни", коментира Славейков и допълва: "И аз не виждам кой ще поеме отговорността административно да намали броя на университетите и специалностите. Факт е, че държавата няма финансов ресурс да стимулира раждаемостта, а парите, отделяни за детски надбавки и други подобни, допринасят само за ръст на раждаемостта в ромската общност, за интеграцията на която само се говори. Но действия от страна на държавата трябва да се предприемат, и то бързо."

Проблемът с раждаемостта си личи през бизнеса, който е насочен към най-малките. "В последните години намалява потреблението, това е факт и причината не е само в икономическата криза, но и в намалялата раждаемост и въобще промяната на възрастовата структура. Отделно от това въпреки че липсва точна статистика за етническия произход на раждащите се, истината е, че ромската общност, която вече е не малка част от нацията, потребява в пъти по-малко", каза Мариан Колев - собственик на верига детски магазини "Хиполенд".

"Относно продажбата на бебешките стоки, върху които имам поглед, мога да кажа, че спадат всяка година и причините са две. Първо, дали заради кризата или поради друга причина хората започнаха много по-често да ползват колички, кошари, столчета и др. аксесоари втора ръка. Другата причина, и тя е по-важната, е, че раждаемостта намалява, а там, където се увеличава, при ромите потреблението е нищожно. Силно се надявам тази тенденция да се промени с едно икономическо възстановяване и с мерки, взети от държавата. Защото е ясно, че оттук нататък икономиката ще се свива със застаряването и намаляването на населението", добави той.

Иска се действие

Демографската криза според инж. Илия Келешев, председател на Браншовата камара по машиностроене, заедно с осигуряването на обучени кадри е "основен проблем, върху който всички партии независимо от цвета им трябва да се съсредоточат, проблем, на който не се обръща нужното внимание, а от него зависи бъдещето на страната".

Той даде за пример Габрово. В града машиностроенето е водещ отрасъл, а за цялата 2012 г. е имало едва 400 новородени. От тях една немалка част са от малцинствата, които по неговите думи отпадат от образователната система още преди да стигнат четвърти клас. Голям брой от останалите ще заминат с родителите си в чужбина, защото това е тенденция, която и в момента не отслабва за региона. При това напускат по-образованите и подготвени хора.

"След това стигаме до училищата и образованието. В града има над 15 училища в момента, колко от тях ще останат за в бъдеще е друг въпрос, но в Професионалната гимназия по механотехника постоянно се закриват паралелки заради липсата на деца", казва Келешев. "Тази тенденция е повсеместна и тя поставя под въпрос бъдещето на отрасъла като цяло, защото без машиностроене няма как да имаме индустриална държава.

Същото се случва и в някои други развити държави, но там се предприемат конкретни мерки, докато у нас от 7 - 8 години е започнала една политика на игнориране и ликвидиране на професионалното образование, а демографските проблеми се неглижират", каза още Илия Келешев.

Това мнение се потвърждава и от Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и изпълнителен директор на "Стара планина холд".

"На влошаващата се демографската ситуация не се обръща внимание, тъй като се възприема като дългосрочен проблем и това няма как да не се отрази в бъдеще. Вярно е, че  сме в криза и има безработица, но дори и сега има проблем с намирането на качествени кадри, поне в машиностроенето със сигурност. Така че при икономически подем неизбежно ще трябва да мислим и за имиграция с оглед на демографските процеси", добави още той.

За земеделието демографската криза е особено стряскаща. Причината е, че с него е занимават основно хората в селата и тези малките градчета, а там раждаемост почти няма. Отделно възрастовата структура на населението се влошава прогресивно и заради миграционните процеси.

"Населените места, които ще трябва да се заличат от картата на България поради обезлюдване през следващите 10 години, по наши изследвания са над 100", каза председателят на Асоциацията на земеделските производители в България Христо Цветанов.

Положителният пример според Цветанов е програмата за развитие на селските райони, която позволява инвестиции, с чиято помощ да бъде задържано населението в най-малките административни единици. И макар това засега да е един от малкото начини, ефектът е незабележим. Разбира се, трябва да се отчете и това, че в другите европейски страни, където подобни програми са дали ефект, имат 50-годишна история на обща селскостопанска политика.

"Занимаващите се със земеделие и животновъдство ще имат проблем с кадрите, това не подлежи на коментар. Другото, на което залагаме, е земеделските стопанства да се развият в посока преработка и даване на добавена стойност на крайния продукт, нещо, което в чужбина отдавна е практика. Отделно, че това ще създаде допълнителна заетост. Квалификацията също е проблем, в момента някои преработвателни фирми отделят по 3 - 4 месеца, за да обучат някого, преди да започнат да го използват пълноценно, и то при условие че в момента има голямо предлагане на работна ръка", каза още Цветанов.

"Липсата на кадри в земеделието е факт отдавна, висококвалифицираните бяха изгонени от държавата и сега смятаният за традиционен отрасъл е в бедствено положение и ако не бъде направено в отрасъла продуктово преструктуриране, т.е. да оставим монокултурното земеделие и да минем към трайни насаждения, животновъдство и др. Проблемът със заетостта, която да носи добри доходи, само ще се задълбочава", каза Светла Василева, председател на Федерация на независимите синдикати в земеделието.

Демографската ситуация безспорно ще оказва все по-голямо влияние и върху чуждестранните инвеститори, при това негативно, независимо дали става въпрос за IT индустрията или туризма.

Помощ отвън

Икономистите смятат, че България по един или друг начин ще започне да отваря границите си за емигранти, защото няма да има друг изход. Проблемът е, че миграционните процеси са динамични и трудно управляеми дори и за по-богатите страни, а какво остава за бедните. "Смятам, че отдавна сме в демографска криза, при това последиците от нея ще са много по-мащабни, отколкото от икономическата или политическата криза, в която сме в момента.

За съжаление това е перманентна криза и тя няма как да бъде преодоляна бързо освен с предприемането на сериозни мерки от страна на правителството", казва и Надя Василева, управляващ директор на Manpower за България, Сърбия и Хърватия. "Трябва да се търсят варианти за оптимизиране ресурсите на жените и най-вече на малцинствата, колкото и да е трудно това и, разбира се, въпросът с имигрантите, които по-нататък могат да допринесат за икономическия подем на страната.

Жалко е, че много малко компании мислят по този начин и имат някаква по-дългосрочна стратегия за своите човешки ресурси, година за година се правят планове, които не са толкова изчерпателни и не могат да обхванат проблема с демографията", добави тя.