Експанзията на "Хиполенд" започва с Румъния и ще продължи в други страни

Колко магазина имате в момента в България?

Общо 24 и 25-ият е в Букурещ. Надяваме до края на годината в България да имаме още поне един, може би и два, като за единия е почти сигурно. Под въпрос е дали ще отворим още един в Румъния тази година – локацията е ясна, хората са ясни, условията са договорени, като отново работим със същия франчайз партньор. Румънският ни партньор има голямо желание това да се случи ноември-декември, ние също го желаем, но разумът подсказва, че е по-добре да се изчака до другата година, когато евентуално можем да отворим два или три магазина в Румъния.

Къде ще бъдат новите магазини в България?

В София и Добрич.

Към кои други чуждестранни пазари освен Румъния гледате?

Водим преговори, без нищо да е напреднало или финализирано, в Унгария, Гърция и Македония. Много сериозен интерес имаме от Албания, от едни хора, които са най-сериозно финансово подкрепеният партньор, с когото разговаряме. Но мислим и за по-западни страни. Наскоро имах среща с един от шефовете на Lego Европа, които са впечатлени от нашите магазини и ги намират за хубави както за нашите стандарти, така и за европейските. Той ми подхвърли нещо, което и на мен отдавна ми е тръпка – Австрия, където няма такъв формат с изключение на няколко подобни на Jumbo магазини, които обаче са извън градовете, в големи хамбари и продават всякакви неща, включително и в най-ниския клас. Това не е в нашата концепция, ние сме твърдо позиционирани в средния и високия клас. Тъкмо по тази причина смятаме, че ще ни погледнат добре и ще ни харесат и в доста по-богати от България страни. Но в малко по-краткосрочен и средносрочен план следващата крачка може би ще е през втората половина на 2016 г. в една от тези стани – Унгария, Гърция, може би Македония или Албания,  и с много голяма вероятност и Австрия, където вече сме възложили на една голяма агенция за имоти да търси помещение и сме задали критериите и условията, които търсим.

Купуват ли българите детски стоки и играчки?

Доскоро българинът приемаше детските играчки като нещо луксозно, което се купува по някакъв повод – Коледа, рожден ден и т.н. Това е крайно неприятно, понеже отдавна мина времето да се купува кукла за момиче и пушка за момче. При детските стоки също има мода и тенденции, като понякога животът на една играчка е по-кратък от този на една модна тенденция. Вече има и играчки, които обучават, такива, които забавляват дори родителите и са предназначени за по-дългосрочна употреба.

Какво се купува?

Всичко, което е различно, в което хората виждат полза. Скъпите играчки над 50 лв. например преди се купуваха основно около Коледа. Сега сезонните разлики не са чак толкова големи, което говори за развитие на пазара. Ако преди през декември се продаваха десет пъти повече играчки, отколкото средно през останалите месеци, в момента съотношението е около 4.5 пъти, като много ни се иска да стигне до 2-2.5. Хората все повече виждат, че тези стоки не са лукс и каприз, а могат и да помагат на детето да развива някои умения. Колко е средната сума на една покупка?

Средният ни касов бон е около 35 лв., а средната цена на една играчка е 16 лв.

Колко е голям пазарът?

Няма официални проведени изследвания, но някои от най-големите фирми правят собствени проучвания. По неофициални данни целият пазар на играчки в България е от порядъка на 100 млн. лв., като това не обхваща най-ниския клас играчки, които влизат като пластмасови стоки и се продават в малките градчета по базари и много често без никаква отчетност. Иначе казано, данните за черния пазар липсват, като в нашите среди се приема, че той е около 20%, но не мога да кажа дали е 20% или 40%. Такъв беше пазарът и преди три, и преди пет години – т.е. за съжаление потреблението не се е увеличило или се е вдигнало минимално. Една от причините е демографското развитие - децата стават все по-малко. Увеличава се и делът на децата от семейства, в които никога не се купуват играчки. Не знам дали има друга страна в Европа, където демографските тенденции да са толкова тревожни, в Румъния положението е съвсем различно.

Тоест белият пазар е около 100 млн. лв. и вие държите около една трета от него – ако се гледат приходите ви за 2014 г., които са за около 39 млн. лв.

Не точно – в този оборот влиза голяма част приходи от бебешки стоки, дрехи, обувки, велосипеди. Грубо, ние държим 27-28% от пазара на детски играчки.

Кои са основните ви конкуренти?

Има още една голяма верига – "Комсед", които са ни едновременно и партньори, и конкурент. Донякъде и гръцката верига Jumbо, но там фокусът е малко по-встрани – при тях търговията с играчки е по-скоро като магнит, а 60 до 70% от оборотите им се реализират от стоки за бита и много евтини стоки. В общи линии това са конкурентите ни. Донякъде и вериги като "Метро" или "Карфур", но техният дял в целия оборот на играчки е много малък. В Румъния е различно – там около 60-70% от играчките се купуват именно във веригите, докато у нас този дял е под 20%.

Ако говорим по-общо за ритейла, как се развива потреблението от началото на годината и какви са очакванията ви за следващите месеци?

По-голямата част от колегите от ритейл бизнеса продължават да не са щастливи. Стана ясно, че няма накъде да върви надолу потреблението, стигнахме до една стабилна, макар и много близка база и сега сме в очакване на промяната, но доста дълго вече чакаме. Опасявам се обаче, че това, което трябваше да се случи и през 2013 г., и през 2014 г., няма да се случи и тази година. След кризата с КТБ се очакваше голяма част от парите да излязат от банковата система, особено след като лихвите се сринаха, което е закономерно, и да влязат в потребление. Явно много ни се е искало, но не се случи. Мисля, че вече не говорим за това, че хората нямат пари – не, има хора, които имат пари и не харчат нищо. Въпросът е психологически, става въпрос за нежелание за потребление. Този страх от потребление, неизвестността, смяната на правителства през година-две – всичко това за съжаление се отразява на потребителските нагласи и като цяло в ритейл сектора нещата не са цветни. Естествено има изключения – има колеги, които имат по 5-10% ръстове, но за съжаление голяма част от ритейлърите нямат и толкова.

Какви са очакванията ви за резултатите към края на годината?

Специално за България в момента вървим с около 15-18% ръст и се надявам до края на годината да го направим 20%. Но нашият ръст не е заради увеличено потребление, а заради това, че взимамe от пазара на другите. Това е и още една причина да тръгнем навън – защото с едни и същи усилия се надявам, че ще постигаме далеч по-големи резултати.

Тоест целта е повече приходи да идват от външните пазари?

В дългосрочен план това ни е целта.

Интервюто взе Мария Иванова