Газовата връзка с Гърция реално се задвижи
Месеци след формалния старт на строителството бяха подписани договори за финансирането и доставките на газ
Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица
Пет месеца след формалната първа копка на газовата връзка България-Гърция бяха подписани ключови споразумения, които едва сега позволяват и осмислят изграждането на газопровода. Две от тях са самите договори с изпълнителя на строежа J&P AVAX и доставчика на тръбите Corinth Pipework Industries. Освен това енергийните министри на двете страни Теменужка Петкова и Константинос Хадзидакис подписаха Междуправителствено споразумение за установяване на данъчен режим за проекта, БЕХ се договори с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за осигуряване на 110 млн. евро, а "Булгаргаз", гръцката DEPA и италианската Edison, които са акционери в проектната компания за газопровода Ай Си Джи Би, се уговориха за услугите по пренос на газ. Важен детайл е, че договорът с ЕИБ не бе подписан от изпълнителния директор на Жаклен Коен, а от служител на държавния холдинг, а причината е, че банката смята Коен за проблемен.
Строителство на 183-километровата тръба между Стара Загора и Комотини трябва да приключи за максимум 18 месеца, но очакванията са това да се случи още в края на 2020 г., за да може преноса на газ да започне от 2021, както е предвидено по договорите азербайджанската SOCAR.
Конкуренция на хоризонта
"Реализацията на междусистемната газова връзка Гърция-България ще промени изцяло облика на пазара на природен газ в региона и ще бъде гарант за енергийната сигурност на страните от Югоизточна Европа", каза министър Петкова. "Проектът помага както на Гърция и България, така и на съседните страни да засилят безопасността на енергийните доставки, гарантирайки диверсификацията на източниците и маршрутите на природен газ", заяви и гръцкият енергиен министър Хадзидакис.
Проектът наистина е важен, тъй като може да задоволи изцяло вътрешното потребление на страната, като договорените вече доставки са за 30% от него, при това на по-ниски цени от тези, които плащаме на "Газпром". Освен това интерконекторът може да осигури възможности за допълнителен транзит на природен газ в посока Украйна, Румъния, Сърбия и дори Унгария, както и достъп до LNG терминали. Което според мнозина е и причината реализацията му да се бави вече 10 години.
Втори старт
На 22 май премиерите на България и Гърция - Бойко Борисов и тогава все още Алексис Ципрас, направиха край ГКПП "Маказа" първата копка на газовата връзка между двете страни. Това се случи година след първоначалния план събитието да е по време на българското председателство на ЕС, тъй като обществените поръчки за избор на строител и доставчик на тръбите се забавиха. Церемонията обаче се оказа напълно формална, тъй като към онзи момент все още не беше осигурено финансирането, а и нямаше договор за пренос на газ по тръбата.
Точно затова едва сега се подписват и договори с избраните още през пролетта фирми. Изграждането на газопровода срещу близо 150 млн. евро е поверено на гръцката "Джей енд Пи - Авакс" (J&P Avax), а доставчик на тръбите за 58.2 млн. евро е друга гръцка компания - Corinth Pipeworks Pipe Industry, част от групата Viohalco.
Проблемният заем
Подписването на договорът с ЕИБ за заема от 110 млн. евро трябваше да се случи още през август, но възникна неочакван проблем - заради изненадващото назначение на Жаклен Коен за директор на Българския енергиен холдинг банката отказа да подпише финалния договор. По информация на "Капитал" банката е правила собствени проучвания за Жаклен Коен преди години (вероятно в периода 2014 - 2016 г., когато пак беше директор на БЕХ), като отделът по съответствието на банката (compliance department, който се грижи институцията да не бъде изложена на правни рискове) е вдигнал червен флаг. На практика банката казва, че избраният от българските власти директор на БЕХ не покрива нейните стандарти за корпоративен партньор и съответно не желае той да е страна по договорите за заема.
Какви точно са причините за това недоверие към Коен не е ясно. Но е показателно, че сега договорът с ЕИБ бе подписан от Ина Лазарова, която е директор на отдел "Проекти" в БЕХ.
Какво се очаква
Към момента резервираният капацитет за интерконектора е около 1.57 млрд. куб. м на година при възможности за 3 млрд. куб. м. Той е запазен от пет търговеца, като най-голямото количество - около 1 млрд. куб. м, е на държавната "Булгаргаз". Това е природен газ, който ще идва по Южния газов коридор (газопроводите TANAP в Турция и TAP в Гърция) от Kаспийския регион и ще се продава от азербайджанската SOCAR, която също е резервирала капацитет, но количествата са по-скоро символични с очакване за бъдещо повишаване. Останалите капацитети са резервирани от гръцката DEPA, италианската Edison, както и американската Linde (за LNG). С подписаното сега споразумение между "Булгаргаз", DEPA и Edison на практика се уреждат детайлите и правилата за пренос на газ.
За да функционира интерконекторът оптимално, е необходимо и изграждането на компресорна станция, която към момента не е предвидена. Поради това има реална опасност проектът да не успее да изпълни веднага целите си за диверсификация на доставките на природен газ.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.