Жаклен Коен може да се окаже много скъпо назначение за енергетиката

Дори създалият се проблем да бъде потушен (ако например друго упълномощено лице подпише за заема), има голяма вероятност кризата да се повтори и при взаимоотношенията с облигационерите на холдинга, чиито емисии са в общ размер от 2.3 млрд. лева. Това ни води и до по-големия въпрос - как начело на българската енергетика се възкачват лица, за които чужди финансови институции имат едно наум.

Буря в тръба

Информацията за смяната на ръководството на БЕХ дойде като гръм от ясно небе, още повече че министър Теменужка Петкова лично уволни Коен от директорския пост на холдинга през 2016 г. заради несправяне с работата.

Първите реакции на хора от бранша бяха единодушни - това е сигнал за спиране на реформите в сектора, предвид биографията на Коен. Но истинската и неочаквана от никого буря се разрази в понеделник, макар и само в кабинетите на държавните институции. По информация на "Капитал" от четири независими един от друг източника тогава ЕИБ е изразила сериозни съображения към новото ръководство на БЕХ и дори е била в готовност да откаже финансирането за междусистемна газова връзка с Гърция в размер на 110 млн. евро.

За проекта вече има избран строител и доставчик на тръбите, издадени разрешителни за строеж, а премиерите на България и Гърция вече направиха първа копка. Но без финансирането от ЕИБ газопроводът просто не може да се случи, тъй като намирането на друга финансираща институция ще отнеме месеци, а интерконекторът трябва да бъде въведен в експлоатация най-късно до края на 2020 г. заради споразумението за доставки на газ с азербайджанската "Сокар". Освен това условията по нов заем от друга банка трудно биха били толкова изгодни, което на свой ред ще предизвика промени в тарифния модел за пренос на газ и буквално може да направи неизгодни алтернативните доставки по този маршрут, на които иначе България разчита да намали зависимостта си от Русия.

Държавна гаранция не стига

По принцип финансирането на проекта за междусистемна газова свързаност с Гърция е обезпечен с държавна гаранция, поради което обструкциите от страна на ЕИБ придобиват още по-голямо значение. По информация на "Капитал" банката е правила собствени проучвания за Жаклен Коен преди години (вероятно в периода 2014 - 2016 г., когато пак беше директор на БЕХ), като отделът по съответствието на банката (compliance department, който се грижи институцията да не бъде изложена на правни рискове) е вдигнал червен флаг. На практика банката казва, че избраният от българските власти директор на БЕХ не покрива нейните стандарти за корпоративен партньор и съответно не желае той да е страна по договорите за заема.

Какви точно са причините за това недоверие към Коен не е ясно. "Капитал" изпрати въпроси до пресофиса на банката в Люксембург, но до редакционното приключване на броя не получи отговори. Финансови експерти пък казват, че вътрешните правила на институцията не позволяват споделянето на такава чувствителна информация за конкретни лица.

Въпреки сериозните опасности, които произтичат от назначението на Жаклен Коен, по информация на "Капитал" въпросът с оттеглянето му не стои на дневен ред. Вместо това се търси алтернативно решение на проблема. Такова например може да бъде изричното изолиране на директора на БЕХ от проекта за газовата връзка и упълномощаването на друг човек в холдинга, който да подписва договорите за финансиране. Но не е сигурно, че ЕИБ ще приеме този вариант. От друга страна, меко казано, е нелогично кадровата политика на държавата да зависи от една банка, което поставя министър Петкова в изключително неловка ситуация.

На въпрос на "Капитал" как точно е избран Жаклен Коен и какво се е променило в мнението на министър Петкова към него спрямо 2016 г. от Министерството на енергетиката не отговориха по същество, а, цитирайки разпоредбите на Търговския закон, казаха, че Жаклен Коен е избран по същия ред, както и всички досегашни членове на съвета на директорите на БЕХ. Без отговор остана и въпросът защо не се провежда конкурс за ключовите постове в държавните дружества. Всичко това води към явните съмнения, че става дума за задкулисен натиск.

Игра на постове

Звездата на Коен в държавната енергетика изгря през 2013 г. по времето на кабинета "Орешарски", когато влезе в борда на АЕЦ "Козлодуй", а през юни 2014 оглави и БЕХ. На най-високия пост в държавната енергетика Коен изненадващо се задържа и по времето на втория кабинет на ГЕРБ. Тогава се говореше, че това се дължи на близостта му с бизнесмена Людмил Стойков или ДПС, чиито интереси в енергетиката представлява заедно с Георги Христозов, който по онова време също беше в борда на БЕХ, а сега ръководи ТЕЦ "Варна" на Ахмед Доган.

Въпреки това през февруари 2016 г. Жаклен Коен бе уволнен от поста изпълнителен директор на БЕХ именно от министър Петкова. Официално обявеният от нея мотив бе, че той не се справя с финансите на холдинга и не е постигнал положителни резултати при решаването на проблемите в енергетиката. Реалната причина беше опитът на Коен да саботира държавата, която искаше да сключи сделка с двете частни централи ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3" още през 2015 г. Договорката беше НЕК да им изплати дължимите 700 млн. лв., срещу което те да намалят цените по дългосрочните си договори с близо 100 млн. лв. годишно. БЕХ обаче се забави сериозно при намирането на външно финансиране на сделката, което доведе до допълнителни загуби за НЕК. Отделно от това Коен показваше пренебрежение към Петкова и отказваше да изпълнява някои от предвидените от министерството мерки.

Точно затова е изключително странно сегашното ѝ решение да го върне. Хора от бранша разказаха пред "Капитал", че неразбирателството между Петкова и Коен било "изгладено" през последните месеци. Каква е причината не е ясно.

Стари връзки

Любопитна подробност около Жаклен Коен е например фактът, че при търсене на името му в Google се появява следният надпис: "Възможно е някои резултати да са били премахнати съгласно европейското законодателство за защита на личните данни". В случая става дума за заличена информация по силата на решение на Европейския съд от 13 май, 2014 г., с което се даде възможност физически лица да искат от интернет гигантът да заличи определени данни за тях.

Това е интересно от гледна точка на съмненията, че в миналото Коен е бил близък до "Мултигруп". Например в "БТ Ем Джи" той е съдружник с Иван Колев - вицепрезидент на "Мултигруп" и сред управляващите на "Приватизационен фонд Мултигрупелит", заедно с Николай Вълканов и Илия Павлов. А в друга фирма - "Тризет", си партнира с Радослав Ненов, който също е бил вицепрезидент на "Мултигруп".

Коен е работил в международния отдел на БЕХ малко след създаването на холдинга, заради което много хора в сектора го свързват и с проекта за АЕЦ "Белене".

Миналото само по себе си не е достатъчна причина Коен да бъде определен като добър или лош избор. Но в комбинация с действията му в последните години в БЕХ, както и заради отказа на основната европейска инвестиционна институция да подпише заемно споразумение заедно с него, това поставя много болезнено въпроса как точно и на какви основания се назначават висшите мениджъри в потъналия в милиардни дългове енергиен сектор.

Сивият кардинал

Като изпълнителен директор на БЕХ Жаклен Коен ще е нещо като министър в сянка, тъй като реално ще провежда политиката на министерството, а под негов контрол ще са големи държавни дружества като НЕК, АЕЦ "Козлодуй", "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и други.

Пред "Капитал" хора от сектора определиха Коен като противник на свободната търговия с електроенергия. Точно затова се очаква натиск за промени в законодателството, които да позволят дружествата на БЕХ да правят сделки с ток на собствени платформи, както преди 2018 г. Ако подобна стъпка бъде направена обаче, това ще е реална антиреформа и отказ от либерализацията на пазара.

Потърсен за коментар, Коен обясни, че ще говори пред медиите едва когато бъде официално вписан като директор на БЕХ в търговския регистър.