Държавата ще взима по-голям дял от приходите на електроцентралите
Целта е да се осигурят повече средства във Фонд "Сигурност на електроенергийната система", но ще работи трудно
Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица
Със задна дата - от 1 юли до края на годината държавата ще изземва повече средства от производители на електроенергия, след като правителството понижи стойностите, които служат за таван на пазарните им приходи. Въпросната мярка беше въведена в края на миналата година във връзка с Регламента на ЕС за справяне с високите цени на тока и трябваше да работи до 31 юни 2023 г. Но кабинетът я удължи до края на годината.
В сегашния си вид обаче мярката почти не работеше, тъй като борсовите цени на тока се понижиха значително от март насам и реално останаха под определените тавани. Сегашната промяна би трябвало да коригира това. Но проблемът е, че тя не е съгласувана с енергийния бранш и предизвика притеснения сред участниците на пазара, тъй като пряко нарушава бизнес плановете на инвеститорите и може да създаде проблеми при изплащането на кредити. От друга страна - ако сегашните цени на електроенергията се запазят, основният ефект от промените ще е върху АЕЦ "Козлодуй".
Кой на каква цена ще може да продава
Най-големият производител на електроенергия в страната, който и досега финансираше схемата с помощите за фирмите - АЕЦ "Козлодуй", вече ще има таван на пазарните приходи 150 лв./мВтч. Това означава, че АЕЦ-ът ще връща на държавата (Фондът "Сигурност на електроенергийната система") всички средства, които получава, ако продава енергията си над тази сума. Досега таванът на приходите на централата беше 180 лв./мВтч.При средна борсова цена от 200 лв./мВтч, каквато имаме през август, това означава, че ядрената централа ще внася във фонда по 50 лв. вместо сегашните 20 лв. за всеки продаден мегаватчас. При максимално производство от 1.4 млн. мВтч месечно повишените вноски биха представлявали 43 млн. лв. За четирите месеца до края на годината и при запазване на тези ценови нива на тока това означава около 160 млн. лв. допълнителни проходи във ФСЕС, над 115-те млн. лв., които така или иначе биха се събрали по досегашните условия.
Това реално са и основите приходи, които държавата може да събере по този начин. Според променените от сегашния кабинет тавани на приходите например НЕК като производител на електрическа енергия от ВЕЦ ще трябва да прави отчисления над 200 лв./мВтч. Ако средната цена на тока е именно толкова, то сериозни суми оттук трудно биха дошли.
Производителите на електрическа енергия от ВЕИ без договор за компенсиране с премии ще имат таван на пазарните приходи при 300 лв./мВтч - с 50 лв. под досегашния. Като се има предвид, че те продават енергията си основно през деня, когато цените така или иначе са най-ниски именно заради дейността на соларните централи, тук също трудно могат да се очакват постъпления за ФСЕС, ако няма нов скок на цената на електроенергията.
Въглищните ТЕЦ са най-защитени на пръв поглед
Противно на логиката, според правилата за отнемане на пазарните приходи в България най-скъпата енергия - тази от въглищните ТЕЦ, има най-висок таван. Според решението на Министерския съвет той ще се понижи от 350 на 300 лв./мВтч, но към тази стойност се прибавя и средномесечна цена на тон СО2 емисии, умножена с коефициент 1.32. За август те я около 85 евро/тон и ако се умножи по въпросния коефициент и се превалутира, се получава 219.5 лв. С други думи, таванът на въглищните ТЕЦ би бил около 520 лв./мВтч.Тук обаче има една подробност - през последните месеци ТЕЦ-овете работят основно сутрин и вечер, когато липсва енергията от соларите. Именно в тези часове борсовата цена на тока е най-висока, като в някой дни минаваше дори 700 лв. Това означава, че за тези часове въглищните централи все пак ще трябва да правят вноски във фонда.
За какво е всичко това
До началото на пролетта парите, които държавата събираше по този начин, се използваха за изплащане на компенсациите към бизнеса за скъпия ток. От април насам обаче такива не са изплащани, тъй като действащата и към момент граница, над която се дават въпросните компенсации, е 200 лв./мВтч, а средните борсови цени са малко под нея.С други думи, ФСЕС не би трябвало да има проблем с бюджета си. Но по информация на "Капитал" притеснението на управляващите е свързано с предстоящите промени в енергетиката, които трябва да доведат до пълна либерализация на пазара на едро. Това значи НЕК да не бъде вече обществен доставчик на ток и да спре да купува на квотен принцип енергия от различни производители, която след това да продава на трите ЕРП-та за нуждите на домакинствата. За тази си роля сега НЕК получава компенсации по решение на КЕВР, така че цената на тока за бита да е фиксирана и сравнително ниска. Но ако самите ЕРП-та купуват енергията директно от борсата, а не през НЕК, ще са нужни по-големи компенсации, за да няма рязък скок при крайните потребители. Премиерът Николай Денков обяви днес, че подобен сценарий няма да бъде допуснат и вероятно това е свързано с решението за отнемане на по-голям дял от пазарните приходи на дружествата.
Също така при отпадане на квотите за НЕК централи като АЕЦ "Козлодуй" ще продават цялата си енергия на борсата и съответно може да се очакват много повече приходи по тази линия.
Въпросът с либерализацията на пазара ще се реши в Народното събрание тази есен, където вече е внесен проект за промени в Закона за енергетиката.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.