Една цена, много възможности: какво се променя при тока за бита

Може би най-сериозното предизвикателство е, че всяко домакинство ще трябва да носи отговорност и ще заплаща потреблението си на реални цени, вместо за това да се грижи държавата, което освен това субсидира безусловно всеки - дори и тези, които не се нуждаят. Казано иначе, има изгледи снабдяването с ток да стане подобно на това с интернет и всеки да избира съответното качество и цена на услугата.

Наредба №1

За тези реформи, освен общата законова рамка, вече има и конкретни стъпки, които са предложени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Те са свързани с почти пълното пренаписване на Наредба №1 от 2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, които бяха публикувани за обществено обсъждане преди дни и скоро ще бъдат гласувани.

За да се превключи на новата предавка, се правят сериозни реформи в досега познатия модел, като общественият доставчик, в лицето на Националната електрическа компания (НЕК), ще бъде изваден от уравнението. Централите, които досега произвеждаха една част от електроенергията по квоти за битовия пазар, вече ще реализират продукцията си само на свободния пазар. Без съмнение промяната ще се отрази на производителите като въглищните централи, които до момента подпомагаха съществуването си през този механизъм. Например през миналата година служебният кабинет на Румен Радев вкара държавната въглищна централа "Марица-изток 2" в битовия микс, въпреки че това означаваше ръст на цената.

С идването на 1 юли 2024 г. спекулациите дали ще се повиши цената на тока отново се увеличават. Към момента тарифата, на която НЕК доставя на домакинствата е 0.12 лв. на кВтч (без мрежовите такси), а тази на борсата е малко с около 0.02 лв. по-висока. Много е вероятно обаче точно през лятото борсовите цени на тока да са много по-ниски заради свръхпроизводството на соларните централи и така дори да има понижение на тарифите. Все пак, ако ситуацията се запази както сега, при средно потребление на месец от 200 кВтч, поскъпването от две стотинки на киловатчас ще повиши сметките с максимум 5 лв на домакинство. А заложеният механизъм с компенсациите ще гарантира, че при някакво рязко поскъпване на борсовия ток, както се случи през 2022 г., домакинствата няма да бъдат натоварени шоково.

Как се излиза на свободен пазар

Ако погледнем темата по-мащабно, то България е много закъсняла за реформата и единствената причина за нейното приемане на този етап е нуждата от усвояване на парите по Плана за възстановяване, които принудиха управляващата коалиция в края на миналата година да приеме промените в Закона за енергетиката. Причината за политическия страх е, че в България до ден днешен царува възприятието, че свободният пазар ще означава високи сметки. Истината е, че подобно твърдение е лишено от каквато и да било логика, тъй като отвързването на домакинствата може да се окаже като основен генератор на инвестиции в ВЕИ мощности за собствено ползване, развитие на мрежата от страна на ЕРП-тата и регулиране на консумацията. А всички тези постулати няма как да увредят енергийния комфорт на българските домакинства, даже напротив, ще се отключи един цял нов икономически сегмент в икономиката

С промените в наредбата се правят няколко ключови редакции в досегашния модел на работа, които няма да бъдат усетени от домакинствата пряко, но ще променят динамиката на енергийния пазар.

• Отменя се функцията да се утвърждават цените, по които производителите в рамките на определените им квоти продават ток на НЕК.
• Няма вече да се утвърждават цени, по които НЕК да продава на крайните снабдители, защото НЕК няма да е обществен доставчик.
• Няма да се утвърждават цените, по които крайните снабдители продават на домакинствата и небитовите потребители на ниско напрежение.

Ключово е да се спомене, че крайни снабдители могат да бъдат всички, не само ЕРП-тата, но към днешна дата повечето доставчици са скептично настроени към влизане на битовия пазар, тъй като маржовете са по-малки и ще има нужда да разчитат на по-сериозен пазарен дял. В същото време очакванията в сектора са голям процент домакинства да останат при ЕРП-тата като клиенти. Все пак нов пазар ще бъде отворен и в зависимост от изискванията всякакви снабдители ще се надпреварват за привличането на битови потребители.

Как се регулира свободен пазар

Моделът с компенсации за всички ще важи до началото на 2026 г. Според закона дотогава държавата ще може да компенсира сметките без значение от потреблението и ще приема ежемесечен таван по подобие на схемата, която действа при бизнеса. Този "буферен период" се създава заради липсата на подготовка в последните години, закъснялата информационна кампания и презастраховането на политиците, че високи сметки няма да са причина за политическо напрежение.

На практика вместо фиксирана цена на тока за цяла година КЕВР ще определя компенсациите за покриване на част от разходите на битовите клиенти за закупения ток от крайния снабдител (доставчика на енергията) по регулирани цени. А Министерският съвет всеки месец ще приема базова стойност на електрическата енергия за 1 МВтч, която битовият клиент ще трябва да заплаща. Например, ако правителството реши, че хората трябва да плащат 130 лв./мВтч (0.13 ст. за КВтч), а борсовата цена е 140 лв./МВтч, то КЕВР ще определи 10 лв,./МВтч компенсация за доставчиците на тока. Компенсациите ще идват от фонд "Сигурност на енергийната система", който и досега покриваше част от разходите на въглищните ТЕЦ, за да може миксът за бита да е с по-ниска средна цена.

В тази връзка държавата ще позволява норма на печалба на крайния снабдител за снабдяване на битовите клиенти до 7%. При горния пример от 130 лв. на МВтч, това означава, че максималната цена, която може да се начисли на клиента ще бъде 139 лв. на МВтч.

Също така се въвежда механизъм за надвзет приход от снабдителите, ако има ситуации, в които борсовите цени са по-ниски от определената от правителството база.

Любопитното е, че се оставя вратичка размерът на месечните компенсации да бъде диференциран според количеството на закупената електрическа енергия, което може да означава различни тарифи за по-големите консуматори занапред. Подобен способ е известен за свободните пазари, където по-големите потребители, които потребяват повече, имат по-благоприятни тарифи. При бита обаче схемата вероятно ще е наобратно и при по-голямо ще се получава по-малка или никаква компенсация. В което има логика и насърчава енергийната ефективност.

Доставчиците са новите регулатори

Една от най-чувствителните промени е свързана с добре познатите дневна и нощна тарифа, които домакинствата използват. Първата беше доста по-висока от другата и много хора пускаха уреди като пералня, миялна или бойлер през нощта. Собственици на електромобили също се възползват от това.

Пазарът на електроенергия обаче сега е много по-различен от този преди десетилетие и използването на две тарифи въобще не отразява движението на цените. Логиката да се предлага евтина енергия през нощта беше, че потреблението тогава е ниско, а производството не може да се намали и чрез цената се правеше опит изкуствено да се премести консумацията в нощните часове. Сега обаче най-ниските цени са по време на пиковете на производство на соларните централи през деня.

Законът също не предвижда да има две тарифи, но според експерти от КЕВР е възможно търговците да се възползват в бъдеще от много повече от две, за да се конкурират. Това ще зависи както от потреблението и търсенето вследствие на електромобилите и домашните ВЕИ инсталации, така и от самия пазар, който може да отреди дори седмична и уикенд тарифа. При всички случаи подобен механизъм не е невъзможен и той ще се определя именно от снабдителите и търсенето на домакинствата, а няма да бъде регулиран от държавата.

Но най-важното е, че промяната, макар и сериозна, не е страшна, тъй като държавата е предвидила механизми да няма шокове с цените. Дори напротив - откриват се нови възможности за гъвкаво и ефективно потребление на ток, стига, разбира се, да има добра разяснителна кампания и секторът да се отвори за реална конкуренция между доставчиците на електроенергия.