Въпросителните около новите блокове в Козлодуй вече се трупат

Но подобна мащабна инвестиция има своите подводни камъни - договарянето на споразумение с "Уестингхаус", избиране на строител, консултанти и т.н.

Ключов е и въпросът с разходите, от които след това ще зависи и продажната цена на електроенергията. По организирания от "Капитал" Energy Summit 2024 бяха направени сериозни заявки, че проектът ще бъде не просто започнат, но и завършен, тъй като се радва на политически комфорт. Поне такива бяха заявките на двама от гостите - изпълнителният директор на АЕЦ "Козлодуй" Валентин Николов и директорът на проекта в България от страна на "Уестингахус" Оскар Прат. Самият Прат е пратен в България поради тази причина - той е човекът на американската компания, който завършва проектите й в Китай и в САЩ.

На фона на всичко това в парламента беше прието решение, с което се възлага EPC договора на една конкретна компания - корейската "Хюндай". Ситуацията породи политическо напрежение, което може да разбърка картите занапред в иначе гладкия път на проекта до момента. Гласуването мина само с 1 глас, без подкрепата на "ПП-ДБ" и с понижения кворум заради напусналите пленарната зала трима отлъчени от "Възраждане" депутати.

"ПП-ДБ" бяха внесли контрапредложение, според което парламентът задължава новото дружество "АЕЦ Козлодуй Нови Мощности" да преговаря и с още една компания - американската "Бехтел" (Bechtel).

Има ли ад в рая

На заседание на Министерския съвет на 12 февруари енергийният министър Румен Радев и помощник- секретарят в министерството на енергетиката на САЩ Андрю Уайт сключиха междуправителствено споразумение за сътрудничество по проекта за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ "Козлодуй". Този момент беше изключително важен, защото е последната дипломатическа стъпка преди реалния процес на започване на строеж на централата.

В същото време стана ясно, че след проведената процедура за EPC контрактор в шортлистата е останало само южнокорейското инженерно поделение на "Хюндай" (Hyundai), което се занимава с ядрени проекти. Това озадачи мнозина от сектора, тъй като се смяташе, че американският доставчик на оборудване традиционно работи с американската (Bechtel). Според информация от търга Bechtel, както и останалите 3 неодобрени компании в шортлистата, не са покривали изискванията. Причината за непокриването на изискванията най-вероятно е свързана с твърде краткия срок на търга и кандидатстването през дъщерни дружества, а не през групата майка.

По инициатива на ГЕРБ и ДПС в парламента беше гласувано решение, което да задължи дружеството, което отговаря на новите реактори - "Нови мощности", да работи с южнокорейците на същия принцип, на който парламентът задължи да се работи с "Уестингхаус" и технологията AP-1000. Това обаче не получи подкрепа в ПП-ДБ и по информация на "Капитал" най-голямата причина е свързана със съмнения за корупция и липса на конкуренция в шортлистата, която да позволи съпоставка в различните оферти. Чуват се и твърдения за опит в процедурата като подизпълнители да се включат и български консултанти, както беше навремето с АЕЦ "Белене". В крайна сметка ПП-ДБ бяха заменени от ИТН във формирането на мнозинство, които подкрепиха предложението на ГЕРБ и ДПС.

Депутати на ПП-ДБ внесоха друго предложение, което да задължи "Нови мощности" да преговаря и с недопуснатите до шортлистата Bechtel, с които е твърде вероятно "Уестингхаус" да иска да работи на терен поради сътрудничеството им в Източна Европа. То обаче не беше прието, което повдига въпросът за определени "предпочитания" сред политическите формации към строителите на новите ядрени мощности.

"На първо място фиксирането на само един възможен изпълнител като "Хюндай" означава липса на каквато и да е конкуренция при формирането на цените. Затова не мога да разбера защо колегите от ГЕРБ и ДПС не искат да допуснем още един участник в процедурата. Освен това принципно не е работа на Народното събрание да определя строителя на ядрените мощности", казва депутата от ПП-ДБ Ивайло Мирчев.

От ключово значение за проекта в Козлодуй е да се постигне ясна договорка за краен срок и крайна цена, в която да участва като гарант EPC контрактора. Именно от него зависят оперативните разходи по изграждането на цялата централа около оборудването и реакторите.

Преди дни министър Радев обяви, че червена линия за българската страна по линия на цената е 14 млрд. долара, или 25.4 млрд. лв. за двата реактора. Това обаче може да се окаже доста консервативна рамка, тъй като инвестицията в "Белене" преди 7-8 години се оценяваше на 10 млрд. евро, а само инфлацията в сектора е огромна. Далеч по-реалистично изглежда сметката да се окаже над 30 млрд. лева.

Според енергийния експерт Иван Хиновски цената по-скоро ще надвиши до 30-те млрд. лв.

Най-големият проблем обаче не е цената, а планирането на енергийния микс на страната. Планът, поне за 7-ми блок, е да бъде реализиран до 2035 г., което е доста оптимистично. Но дори с няколко години забавяне новият ядрен блок ще трябва да работи заедно с 5-и и 6-и реактор на АЕЦ "Козлодуй", чийто живот е до 2050 г. Въпросът е ще има ли толкова голяма насрещна консумация на енергия предвид инвестициите във ВЕИ, батерии, енергийна ефективност и газови мощности както у нас, така и в региона.