Десет години по-късно

Няколко от холдингите на борсата пък са почти напълно декапитализирани и стойността на една е бонова книжка е под 25 лв., като три от тях са в ликвидация.

Време за равносметка

Основните цели пред масовата приватизация бяха да се създаде широка акционерна маса и да се постави основата на капиталовия пазар. На пръв поглед сега те изглеждат малко или повече изпълнени. Наистина една огромна част от населението (над 3 млн. души) беше превърната почти автоматично в инвеститори, като над 10% от държавните активи бяха приватизирани ударно. Дълги години със съмнителни практики като източване на активи и печалби холдингите по-скоро действаха като спирачка за доверието към борсата, отколкото като негов катализатор. Същевременно дори и тези от тях, които искаха да развиват своите инвестиции, срещаха доста проблеми. Пример за това е ограничението за придобиване на до 34% от капитала на едно предприятие при масовата приватизация, което често имаше за резултат собственици с различни виждания за развитието на бизнеса.

Това са само част от причините масата от акционерите в тях така и да не се превърнат в реални инвеститори, а, напротив, напълно да изгубят интерес към книжата си. Затова и почти всички холдинги години наред да се търгуват на доста под средните нива на борсата. Този дисконт отразява риска от некоректни или некомпетентни действия на мениджмънта (management risk) и попринцип присъства в подобни структури навсякъде по света. В българската практика обаче неговият размер става колосален и акциите на повечето бивши приватизационни фондове се търгуват даже под счетоводната им стойност. "Възприетият метод на изчисляването поотделно на всяко едно от дъщерните дружества от портфейла на холдинга не предпазва инвеститорите от риска някои от ценните активи на дружеството да бъдат продадени не на пазарна цена", изтъква Развигор Христов, инвестиционен консултант в "КД Секюритс". Дори и при някои от големите бивши фондове той продължава да има решаващо значение, като например пазарната оценка на "Албена инвест холдинг" е по-малка дори и от тази на дела, който холдингът притежава в курорта Албена.

"В сравнение с последните години пазарът напоследък започна да отсява "добрите" от "лошите" ходинги. Тези, които показаха малко по-голямо желание за отвореност към миноритарните акционери, привлякоха вниманието на инвеститорите и това намери отражение в цените им", коментира Красимир Атанасов, портфолио мениджър в "Елана фонд мениджмънт". Това може да се онагледи с цените на акциите на "Доверие обединен холдинг". Ръководството му беше изпаднало в немилост пред инвестиционната общност през 2005 г. след подозрения за източване и в резултат акциите на холдинга изгубиха над 50% от стойността си до нива под 2.50 лв. От началото на тази година обаче те поскъпнаха над четири пъти, което се дължи основно на влизането на собственика на "Софарма" Огнян Донев в дружеството. В момента те се търгуват на нива от 150 пъти печалбата, което отразява очакванията на инвеститорите все повече печалби да изплуват наяве.

В перспектива

Според Красимир Атанасов проблем, с който холдингите предстои да се справят и който им отнема вече доста време, е преструктурирането. "Някои от тях имат бизнеси, които няма причини да са им в портфейлите. А засега няма и тенденции реално да са започнали да се справят с това", изтъкна той. Трудно е обаче да се очертаят тенденции в развитието на холдингите като цяло, защото вече разликите между тях като че ли са повече от приликите. Общ остава само произходът на капитала и високата ликвидност (макар огромният свободно търгуван дял често да си остава на книга). И ако доскоро те нямаха много алтернативи в това отношение, на борсата вече излизат компании, които вдигат летвата на корпоративното управление. Тази нова конкуренция може и да промени традиционното лежерно поведение на холдингите.

Преглед на оригинала

Преглед на оригинала

Преглед на оригинала