Национализация за 200 млрд. долара

След избухването на кризата стана ясно, че проблемите на двата гиганта с години са се натрупвали под повърхността. Въпросът, който много експерти в Америка си задават, е:

Кой създаде този Франкенщайн

Още през 2003 г. тогавашният председател на Федералния резерв Алън Грийнспан предупреждава Конгреса, че Fannie Mae и Freddie Mac не разполагат с нужния капитал. Година по-късно Грийнспан поисква създаването на нова регулаторна агенция, която да следи двете корпорации. Експерти намекват, че предупрежденията му са останали нечути, тъй като двете огромни компании хвърлят милиони за лобиране в Конгреса. Изчисления на неправителствената организация Center for Responsive Politics показват, че през последното десетилетие Freddie Mac е похарчила 94 млн. долара, а Fannie Mae - 79 млн. долара за лобиране.

Придобитият през годините статут на нещо средно между правителствена агенция и публична компания досега даваше много предимства на двете групи. Те не се отчитаха пред Комисията за ценни книжа и фондови борси. Привилегированата позиция им позволява да получават заеми с далеч по-ниски лихви от други групи. Fannie и Freddie не плащат щатски корпоративни данъци. Същевременно статутът им е неясен и за много инвеститори, които си мислят, че кредитите са гарантирани от федералното правителство, което не е вярно (макар последните действия да показват точно обратното).

Според Поулсън: "Не Fannie и Freddie са виновни за тази система. Тя беше създадена от Конгреса преди много време и въобще не е трябвало да съществува." Трудностите са неизбежни, когато една компания трябва да изпълнява ролята хем на правителствена агенция, хем на корпоративна единица. Досегашният изпълнителен директор на Freddie Ричард Сайрън описва как групата му е трябвало да отговаря "пред акционерите, пред регулаторите и пред Конгреса, които искат коренно различни и противоречащи си неща".

Най-големите губещи

от цялата ситуация безспорно са акционерите на Fannie и Freddie, които няма да получат и стотинка от бъдещите приходи и печалби на компаниите, които вместо това ще отиват в хазната. Акциите на двете групи са се обезценили с над 90% през последната година. Книжата на сегашните акционери всъщност могат и да се стопят, тъй като правителството си запазва правото да получи 79.9% от двете компании. Всякакви дивиденти са отменени.

Не толкова неблагоприятна е ситуацията за изпълнителните директори на Fannie Mae и Freddie Mac. Даниъл Мъд и Ричард Сайрън ще напуснат постовете си, но ще останат консултанти на правителството. Новината, която напълни щатските вестници, е, че двамата ще получат обезщетения от съответно 10 и 14 млн. долара. Малко са хората, които мислят, че мениджърите заслужават тези пари. Разбира се, Мъд и Сайрън е нямало как да предвидят ипотечната криза, но предупрежденията за Fannie и Freddie са от години.

Инвестиционният гуру Уорън Бъфет смята, че правителството не е имало друга възможност, освен да спаси двете ипотечни компании. "Операцията може да струва стотици милиарди на данъкоплатците, но загубите може и да не са толкова големи, ако спадът на имотния пазар спре дотук", заяви милиардерът в интервю за Wall Street Journal. Икономистът Нуриел Рубини смята, че е можело да бъдат предприети мерки още преди години, тъй като сигналите за предстояща криза са били налице. И въпреки постоянните речи на републиканци и демократи за свободния пазар и ненамеса на държавата в икономиката, спасяването на Fannie и Freddie не е първото в американската история. Но със сигурност е най-голямото и беше неизбежно, като се има предвид важността на двете компании. "Грешите, ако си мислите, че финансовата ни система е наистина свободен пазар", заяви пред New York Times Робърт Брънър, декан на Darden School of Business в Университета на Вирджиния.

Дали 200 млрд. долара са достатъчни, се пита финансовият министър на САЩ Хенри Поулсън Източник: Reuters