Измамно спокойствие

Оправдан ли е оптимизмът?

България премина през период на стабилен икономически растеж за последните десет години и като че ли всички позабравиха какво значат лоши времена. Но това поуспокояване може да се окаже поуспиване. Тази година инфлацията достигна твърде високи нива - 15% за първото шестмесечие на годишна база, според Националния статистически институт (НСИ). А като обяви, че ще харчи голяма част от бюджетния излишък, властта не дава сигнал, че ще направи единственото възможно да й противодейства - да води затегната фискална политика, за да намали парите в обращение. Инфлацията е по-ниска от ръста на доходите на населението, които са нараснали с 25% за шестмесечието според НСИ. Но все повече хора усещат несигурност и се питат дали, ако инфлацията остане същата догодина, заплатата им отново ще нарасне адекватно. И все повече предприемачи не знаят дали ръстът на печалбата на дружеството им през следващата година ще позволи увеличаване на разходите за възнаграждение.

За съжаление нарастването на печалбите на компаниите не може с лекота да се приема за гарантирано при все по-мрачните прогнози за икономически кризи в света и по-конкретно в Европейския съюз (ЕС). През миналата седмица станаха ясни официалните данни за Германия, Великобритания и Испания, които второ поредно тримесечие имат отрицателен ръст на БВП. Забавянето на икономиките в еврозоната изглежда неминуемо през следващата година, възможна е дори рецесия в повечето страни членки.

Това е лоша новина за България, въпреки че нашият ръст до момента е значително по-висок от този на другите държави в ЕС. Огромен дял от износа ни, както и преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) зависят от компании от ЕС, които, ако бъдат засегнати от рецесия в еврозоната, едва ли ще продължат да купуват и инвестират с досегашния темп. Лошото е и че печалбата на производителите допълнително се свиват от ръста на цената на енергията, която въпреки скорошното относително поевтиняване на петрола си остава висока спрямо цените отпреди година.

В основата на икономическите неволи по света и у нас естествено стои

Финансовата криза

Тя започна миналия август в САЩ с осъзнаването на световните финансови пазари, че огромен брой ипотеки са били раздавани на хора с висок рисков профил, после тези ипотеки са били смесвани с по-нискорискови активи (в специално създадени финансови инструменти), които са били силно надценени от рейтинговите агенции и инвеститорите. В резултат цената на тези активи се срина, но инвеститорите започнаха да изпитват недоверие към почти всички активи почти навсякъде по света. Цените на имотите в САЩ, а после и по целия свят започнаха да падат, което усили проблемите, като увеличи броя на необслужваните или рискови ипотеки.

Историята продължи през тази година с появата на тежки проблеми в големи банкови институции в Америка и Европа, много от които се оказаха собственици на големи обеми от обезценените книжа. Пазарите бяха овладени от недоверие и страх, паднаха акциите не само на нездравите, но и на здравите банки. Последва недоверие във капиталовите пазари изобщо и всички индекси паднаха. Българската борса също усети отлива на инвеститори и от началото на тази година цените на българските акции са в състояние на свободно падане.

Затрудненият достъп до пари на европейския пазар се отрази и у нас, като значително оскъпи ресурса на българските банки. Те продължават да раздават кредити, но на значително по-висока цена. Което без съмнение е едно от възможните обяснения за намалелия ръст на кредитирането за първото шестмесечие спрямо предходната година (виж графиката). Скъпите пари обаче са проблем за бизнеса, защото намаляват печалбата и причиняват отлагане на инвестиционни намерения.

Тази тенденция се потвърждава от представители на банковия сектор. "Финансовата криза оказа силен ликвиден натиск върху паричния пазар и оскъпи паричните ресурси - депозити, кредити и т.н. В този смисъл очаквам доста по ниски темпове на нарастване на кредитите в икономиката и домакинствата в сравнение с миналата година", каза Стилиян Вътев, главен изпълнителен директор на ОББ.

Цената на ресурса е само едната страна на проблема. Бизнесът обаче ще има затруднен достъп до финансиране и защото банките започват да усложняват процедурите по отпускането на кредити. Поради силно конкурентния пазар досега финансовите институции малко се интересуваха на кого отпускат кредит. Това се променя. "Тази финансова криза ще има доста голям ефект в дългосрочен план и най-вече по начина, по които банките оценяват кредитния и пазарния риск", каза Григорий Ананиев, директор отдел "Ликвидност", в Ситибанк.

Недвижимостите

Докато за експортно ориентираните предприятия все още се теоретизира дали и доколко биха пострадали от световната финансова криза, има една сектор, който доскоро беше между двигателите на растежа, но вече изпитва на гърба си тежки последствия - недвижимите имоти. В много от сегментите на пазара вече се усеща застой. Това се вижда и от преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в недвижими имоти и строителството, които са намалели най-значително спрямо останалите индустрии за първото шестмесечие на годината (виж графиката).

"Цените на недвижимите имоти наистина са високи и вече има признаци, че са надценени. И това се признава от все повече експерти. Секторът, в който миналата година имаше най-много фалити, е строителният - 6.5 на сто от фирмите, работещи в бранша. Това е сигнал, че този отрасъл прегрява", казва Мария Илиева, главен изпълнителен директор на МКБ Юнионбанк.

Историите за спрени строителни обекти не закъсняха. Ваканционните имоти са в най-тежка криза, но много бизнес проекти също пострадаха. Тежко е положението при моловете например. След успешните сделки с двата мола в София (Sofia City Center и Mall of Sofia) много предприемачи започнаха да строят с идеята да продадат още на ниво проект. Когато финансирането се затегна, купувачите изчезнаха, а за някои проекти е проблем дори да бъдат развити като бизнес и да бъдат договорени наематели.

И други сегменти от пазара на недвижимости страдат. Много инвеститори купиха парцели с идеята да ги окрупнят и продадат на по-късен етап, но не успяха. Някои сектори от жилищните имоти също са в застой на цените и търсенето за тях е свито.

"Много от нашите акционери са публични компании, които са ползвали заемен капитал и сега трябва да го възстановят. Това ги кара да продават на каквато и да било цена. Оттам идва натискът върху българските фондове за по-бърза реализация и капитализиране... Проблемът е, че в този момент трудно можем да продадем каквото и да бил на добра цена... Всичко което се случи през последните месеци около България и Европейския съюз, направи инвеститорите доста по-предпазливи. За тях рискът на България се увеличи в пъти", каза Димитър Савов от BLD, Bulgarian Land Development, фонд за имоти, листван на алтернативния борсов сегмент в Лондон.

Веселин Ганчев от Benchmark, инвестиционен посредник, коментира: "Кризата е факт и все по силно се усеща и в България. Много чуждестранни играчи в сектора на недвижимите имоти бяха принудени да преосмислят своите проекти, особено на рискови пазари, какъвто е нашият. Много от сумите, които бяха предвидени за инвестиции в региона, са замразени. Вече се преговаря не за цената на финансовия ресурс, а за процента самоучастие. Банките финансират много селективно. Много инвеститори вече са притиснати от липса на кеш, обвързали са се с големи кредити и те да се паникьосват."

Политическия риск

Когато оценяваме шансовете на България да избегне сериозно забавяне на икономиката, не трябва да забравяме за политическия риск на страната. Спирането на европейски пари за ключови отрасли създаде лош имидж и недоверие в българските политици. Има и допълнителна несигурност заради предстоящите догодина избори. Естествено е външните компании да започнат да обмислят по-внимателно изливането на пари в проекти у нас, а когато все пак решат да го направят, да търсят по-висока възвращаемост.

Представител на голяма европейска компания, инвеститор в няколко сериозни проекта в недвижимости, разказа пред "Капитал": "Бях на борд на директорите в централата в деня след като Европейската комисия огласи доклада си за България. Настроението беше много мрачно и от мениджмънта се питаха какво правят в тази страна. Решението беше за момента да се замразят новите проекти."

"Инвеститорите се надяваха България да дръпне напред благодарение на парите на ЕС, както направиха Испания, Португалия, Гърция. Сега те не виждат възможност това да стане", каза и Димитър Савов от BLD.

Стилиян Вътев обаче е оптимистичен по отношение на ръста на инвестициите: "Независимо че се вдигна голям шум от политици, медии и т.н., за чуждите инвеститори България продължава бъде добро място за инвестиции. Очаквам лек спад на чуждестранните инвестиции през тази година, и то в резултат само на икономически фактори - влошаване на инвестиционния климат като цяло в Европа, както й от отминаващата инвеститорски еуфория на нашия пазар на недвижими имоти, особено в сектора на туризма в частност."

Застрашен ли е растежът

Като се изследват двигателите на растежа на БВП, се вижда, че най-значимите от тях са и най-силно податливи на финансовата криза и външна рецесия. Най-голям принос за ръста на БВП за първото тримесечие например имат финансовият сектор и недвижимите имоти (над 50% - виж графиката "Принос на ръста на БВП по сектори"). Следват търговия, ремонт, хотели и ресторанти, транспорт и съобщения (почти 20%) и строителство (около 10%).

Положителните фактори са, че забавянето в тези сектори може да бъде компенсирано от земеделието, което се очаква да нарасне. Също така, че нашата икономика има още много потенциал за догонване на западните и съответно повече потенциал за растеж.

Ситуацията не е еднозначна и механизмите за овладяването й са в ръцете на правителството. Предвиденото похарчване на голяма част от бюджетния излишък ще излее в икономиката много пари и безспорно ще я подкрепи в посока нарастване. Но същото действие на правителството може да има много повече вреди, отколкото ползи, заради инфлацията, която ще предизвика, съответно очакванията за повишаване на заплатите и накрая - още по-затегнат пазар на труда. При ниската безработица в страната ни разходът за труд може да се окаже непосилен за много фирми. Към това се добавят лошото образование на работниците и съответно лошата производителност на труда, която още повече обезсмисля качването на заплатите. Затова не е изненада, че редица банкови институции и външни анализатори обявиха, че предстои да коригират прогнозите си за ръста на българската икономика в посока надолу.

Перспективите все пак не изглеждат твърде лоши. Дори и при по-неблагоприятно развитие на икономиката политиците има как да реагират навреме с адекватни действия. При липса на монетарни инструменти (липсата на възможност за влияние върху лихвения процент от страна на Българската народна банка) правителството трябва да спазва по-строга фискална политика. Това значи да харчи по-малко пари, а когато ги харчи, да не ги налива в нереформирани сектори или директно в джобовете на определени социални групи. Съответно да намери баланс между харченето на пари с цел стимулиране на икономиката и необходимостта да се овладее инфлацията. Намаляването на осигурителната тежест е друга стъпка да се подкрепи бизнесът и да се намали цената, която плаща за труд. Създаването на по-добри условия за бизнес, макар и да звучи изтъркано, е също сред основните фактори за привличането на чужди инвестиции. България продължава да е назад в класацията на Световната банка, която излезе през миналата седмица, и според която в 44 страни по света е по-лесно да се прави бизнес. Изглежда, нашият късмет отново се оказва в това, че изоставаме. Но това едва ли е оправдание да не правим нищо.

По темата работиха: Лилия Апостолова, Николай Стоянов, Иван Михалев, Яна Бодурова

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Автор : Капитал Преглед на оригинала