Растат, но не печелят

Ако по време спада на Българската фондова борса през последната година и половина има някой, който със сигурност е купувал акции, то това са пенсионните фондове. Може да звучи като опит да плуваш срещу връхлитащо цунами, но всъщност обяснението е напълно логично. Макар влиянието на световната криза да се усеща и върху българската икономика, хората продължават да работят и съответно да плащат данъци и осигуровки. Така към пенсионните фондове всеки месец се насочва поток от осигурителни вноски, докато пенсии практически няма да се изплащат до 2019 г. Тези пари трябва да бъдат вложени някъде и логично сега голяма част се насочват към по-сигурни неща като депозити и държавни облигации. Друга част отива към чужбина. Но остава и за покупки на акции при доста изгодни нива. Публикуваните данни към края на 2008 г. показват, че макар инвестициите на пенсионните фондове в акции да са се обезценили чувствително, те са увеличили дела си в повечето публични компании.

Общата тенденция

е все по-голяма част от осигурителните вноски да се насочва към депозити и държавни или държавно гарантирани облигациии. Депозитите на универсалните фондове (където са осигурени всички родени след 1959 г.) са нараснали от 193 млн. лв. на близо 320 млн. лв., а делът им от инвестициите на фоновете е нараснал от 16 на 23%. При професионалните фондове (където са осигурени всички, чиято професия изисква ранно пенсиониране) и доброволните фондове (за допълнителна пенсия) тенденцията е аналогична. Това едва ли е изненада предвид на стремежа към все по-малко риск навсякъде по света. Именно с това се обясняват и все повечето инвестиции на пенсионните фондове в ДЦК, чиито дял от инвестициите нараства от около 18% до близо 35%.

Същевременно има и все по-ясно изразена тенденция към географска диверсификация. Това означава, че все по-голяма част от активите на фондовете се инвестират извън граница, като делът им от общите активи на фондовете вече достига 27%. Това важи особено за пенсионните дружества с чуждестранни собственици като например при "Алианц" и ING чуждестранните активи са близо 50%, а при "Доверие" и "ДСК - Родина" е в границите 20-30%. Същевременно от по-малките фондове обясняват, че не се чувстват подготвени и нямат капацитет да инвестират зад граница, като за целта е нужно да първо да натрупат критична маса от активи.

Ръстът на всички тези типове инвестиции става за сметка на вложенията на фондовете в акции. Всъщност компаниите не са спрели да инвестират в акции, но просто спадът в цените на фондовите борси обезцени техните инвестиции с по над 50%. Така делът на инвестициите в акции пада наполовина (и доста под законовите лимити) до 14%. От бранша обаче уверяват, че това не е повод за притеснения и след кризата голяма част от тях ще поскъпнат, а купените на ниски нива акции ще увеличат доходността, а с това и бъдещите пенсии на осигурените. Разбира се, за част от компаниите има опасност да не преживеят кризата и именно затова е особено важна диверсификацията (т.е. да се инвестира в разумно голям брой различни компании, от различни сектори и в различни страни). Това обаче невинаги се случва, като често мениджърите на фондовете съсредоточават инвестициите си в бизнеса на собствениците на пенсионните дружества, което е класически конфликт на интереси. Това доведе до доста