Когато пазарът отеснее
Пенсионните фондове вече инвестират 40% от активите си в чужди книжа
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Пазарната капитализация на Българската фондова борса (БФБ) е около 11.5 млрд. лв., като голямата част от собствеността е концентрирана в мажоритарни акционери. Същевременно активите на местните пенсионни фондове вече надминаха 4 млрд. лв. И растат. Тази несъразмерност, за която от пенсионните дружества говорят от години, става все по-осезаема и принуждава фондовете да инвестират вече около 40% от активите си зад граница.
Това е основната тенденция, която разкриват портфейлите на пенсионните фондове към края на 2010 г. Другата е на все по-ясното разграничение между пенсионните дружества с български и чужд собственик. Въпреки отеснелия пазар и липсата на нови компании, които да абсорбират средствата, местните играчи продължават да насочват инвестициите си основно към българския пазар. В голямата си част обаче това става не в най-добрия интерес на осигурените, като инвестициите се концентрират в свързани с пенсионното дружество компании.
Дискретният чар на чуждите пазари
Данните на Комисията за финансов надзор показват, че от месеци насам фондовете инвестират по-рисково активите си в сравнение с предишни години. Заради кризата много от тях се насочиха от акции към банкови депозити и държавни ценни книжа, но спадът в доходността им постепенно ги връща отново към акции. Времето, когато БФБ носеше космическа доходност, обаче е в миналото и сега погледът е насочен към международните пазари. Те предлагат комбинация от по-добра ликвидност, по-разнообразни инструменти, а съответно и по-добра възможност за оптимизиране на риска.
"Не мога да коментирам данните за целия пазар, тъй като още не съм се запознал с тях. Със сигурност нашите инвестиции в чужбина са се увеличили, съществен ръст има и при тези в български държавен дълг", каза Мирослав Маринов, финансов директор на най-голямата пенсионна компания "Доверие". Според него делът на българските акции в портфейлите на фондовете пада, тъй като вложените в тях пари нарастват с по-бавни темпове, отколкото се увеличават привлечените средства на осигурените.
Същата тенденция има и при "ДСК-Родина", която е на четвърта позиция по размер на активите. "През миналата година, както и през 2009 г., ние се придържахме към стратегията си да не инвестираме в слаболиквидни компании. А такива са повечето на Българската фондова борса", коментира Иво Захариев, директор "Инвестиции" в "ДСК-Родина". Той обясни, че основните им инвестиции през годината са били насочени към чужбина. И Захариев, и Маринов прогнозираха, че тази тенденция ще се запази и през тази година и все повече пенсионни фондове ще предпочетат вложенията зад граница.
Любимците на фондовете
"Софарма" за втора година е компанията, която е привлякла най-голяма част от средствата на пенсионните фондове, показват изчисления на "Капитал". В нея са инвестирали 16 от общо 27 фонда, а парите са с над 50% повече, отколкото са били през 2009 г. Част от този резултат се дължи на увеличението на цените на акциите на фармацевтичната компанията, но част идва и от нови покупки - докато преди година фондовете са държали 4.6% от капитала на компания, сега делът им е над 7%.
Челото на класацията традиционно се изкривява от пенсионните дружества на групата "Химимпорт" - "Съгласие" и "ЦКБ-Сила", които инвестират средствата на осигурените във фондовете им основно в свързани компании. Така в топ 40 попадат девет компании и седем взаимни фонда, свързани с "Химимпорт". Такова е и изненадващото второ място на относително неизвестното ново дружество "Велграф асет мениджмънт", както и четвъртото място на "Инвестиционна компания Галата". Фондовете на "Съгласие" и "ЦКБ-Сила" държат по над 20% в двете компании. А сумарно инвестициите им в свързани компании (общо в дялови и дългови ценни книжа) надминава 45% от активите им. Формално нарушение на закона няма, тъй като връзките на холдинга с компаниите не са преки. На практика обаче това създава голям риск за бъдещите пенсии на осигурените, тъй като евентуални проблеми в групата ще се отразят на значителна част от инвестициите на фондовете и може да доведе и до сериозни загуби.
Данните показват, че най-голям брой фондове са предпочели инвестиция в третата в класацията "Кораборемонтен завод Одесос" - общо 21. Без да има особено големи покупки на акциите им, в челото се озоваха и няколко компании, чиито котировки скочиха. Това са основно експортно ориентирани компании, които отчетоха добри резултати през миналата година като "М+С хидравлик", "Алкомет" и "ЕМКА".
Няколко пенсионни дружества са предпочели да направят повече вложения във взаимни фондове вместо директно в компании. Това са предимно най-малките и новите фондове "Топлина" и "Пенсионноосигурителен институт", за които с ограничените им средства това е добър начин да постигнат диверсификация и ликвидност.
На другия край на риска
През миналата година вниманието на фондовете беше насочено и към пазара на държавен дълг - български и чужд. Инвестициите в ДЦК се увеличават с близо 20% до 800 млн. лв. За Маринов атрактивна инвестиция са 15-годишните ДЦК в евро, които Министерството на финансите издаде в края на септември. Тогава ведомството обяви първоначално, че ще пусне дълг за 45 млн. евро, но заради голямото презаписване и високия интерес пусна облигации за 234 млн. евро. Захариев обаче не смята държавния дълг за привлекателна инвестиция в момента, тъй като доходността му пада и съответно цената му е висока.
Статистиката показва, че към края на миналата година пенсионните фондове имат в депозити 765.6 млн. лв., което е само с 1.5% повече, отколкото през 2009 г. В същото време активите им са нараснали с 26 на сто. Представителите на осигурителните компании обясняват това с две причини – по-ниската доходност от депозити и спадът в рейтингите на много български банки. "Действително, още от данните на КФН стана ясно, че са намалели вложенията в банкови депозити и една от вероятните причини е пониженият рейтинг или липсата на такъв за няколко банки", коментира Мирослав Маринов. Според нормативната уредба фондовете могат да инвестират само в банки с рейтинг поне ВВ или аналогичен. Ако той падне под това ниво, те имат шест месеца да изтеглят активите си. Маринов обясни, че е практика да изчакат датата на падежа и когато тя настъпи, депозитът да не се поднови.
Липсата на рейтинг е причина фондовете да се насочват към чужди банки, казаха Маринов и Иво Захариев. Захариев обаче посочи, че в чужбина и лихвите по депозити са много ниски, от порядъка на 3% за година, което ги кара да търсят друга алтернатива. Според него това ще е сериозно предизвикателство през тази година и ако паднат рейтингите на още български банки, това сериозно ще затрудни фондовете в търсене на нови инвестиции. В следващите поне две години предизвикателство ще е и постигането на доходност над инфлацията, каза още Захариев. От началото на годината и в България, и в Западна Европа тя е над очакванията, а прогнозите са да продължи да бъде висока, защото ЕЦБ най-вероятно ще вдигне основната лихва през април, обясни Захариев.
И докато за експертите голямата задача е да се преборят с несигурността на пазарите, за осигурените предизвикателството е не много по-лесно - да изберат най-подходящия за тях фонд.
15 коментара
Защо „национализацията“ на допълнително-задължително
http://alexanderbtodorov.wordpress.com/2011/03/13/
Защо не се разрешава на пенсионните фондове да притежават мажоритарни пакети от публични фирми? На БФБ това е може би единственият начин да се гарантира участие в печалбата на фирмите. Щото те не обичат да раздават дивиденти.
в челото са ТИМ, Бул Инс, Ковачки... само Черепа не го виждам, но сигурно и той присъства чрез подставени лица.
иначе нищо лошо, нека да си правят бизнес, само да не беше задължително. ако не беше, аз един лев не бих вложил в тези дружества.
тъй като ми ги удържат от заплатата, внасям - какво да правя. но пенсия от тях не чакам. спестявам си отделно.
До коментар [#3] от "Камен":
Ами хайде да се спре с това робство. Стига вече милиарди левове да се крадат от населението, при това благодарение на държавната принуда
5% намаляване на осигуровките от 2012 г. - отлична антикризисна мярка
http://alexanderbtodorov.wordpress.com/2010/12/27/
Къде инвестират българските пенсионни фондове?
1. Държавни ценни книжа, издадени от Република България с ниска доходност и висока ликвидност.
2. Банкови депозити в лева и валута с лихви средно около 5-6% годишно, колкото ще бъде и инфлацията.
3. Инвестиции в имоти с ниска ликвидност и падащи цени.
4. Ипотечни банкови облигации с по-висока от депозитите доходност, но с по-ниска ликвидност.
5. Корпоративни облигации с до 10% фиксирана лихва, но по-висок риск.
6. Общински облигации с лихви 7-8% и малки емисионни стойности.
7. Чуждестранни ценни книжа, в които в момента са инвестирани повечето в държави от ЕС с лихви от 2% до 6%, съобразно рейнинга.
8. Акции и дялове на местни емитенти, които за съжаление в момента са доста рискови и неликвидни за по-големи обеми.
Така че не се учудвайте нито на доходността, която ви се предлага от пенсионните фондове, нито от ликвидността когато ви се наложи да се пенсионирате един ден.
До коментар [#1] от "alexandertodorov":
Много добра статия, не може едно допълнително частно пенсионно осигуряване да бъде задължително. Тези интерпретации на разни управляващи от 2000г. са лишени от всякаква логика. Това просто е една схема разни тарикати с пенсионни фондове да си прибират твърди комисионни.
До коментар [#4] от "alexandertodorov":
Г-н Тодоров,
Единственото, което ми хареса в статията Ви е коментара на Viliyo под нея - не е подплътен с много факти, но следва правилна логика. Няма да влизам в детайли - има много написано по въпроса. Например: http://ime.bg/var/images/BG_Pension_System.pdf
Това, че някои пенсионни компании управляват фондовете недобросъвестно, според мен не е основателна причина да се отрича цялата система (всеки има право да избере такава и да я смени, ако условията не го устройват).
До коментар [#7] от "jamm":
Няма значение добросъвестни или недобросъвестни са пенсионните дружества, това е отделна тема. Частното пенсионно осигуряване след като е частно, значи трябва да е доброволно, защото като всяко частно нещо то се базира на частен избор. Искам допълнителна пенсия от частен пенсионен фонд, внасям си допълнителна вноска. Не искам допълнителна пенсия от частен пенсионен фонд, не си внасям. Това е частно и под тази форма частните пенсионни фондове могат да съществуват - доброволни и незадължителни.
Когато държавата обаче насилва населението да се осигурява в частен фонд за допълнителна пенсия(в замяна на редукция на държавната пенсия), ето това не е частно, не е пазарно.
Частно е, когато можеш да избираш. Когато те насилват, тогава е данък, а когато данъкът дори не е в полза на държавата, тогава е чиста измама? Едно от седемте чудеса на света, намиращо се в Египет?
http://alexanderbtodorov.wordpress.com/2010/12/27/
Има ли нормален човек, който ще откаже от следващата година да му се намали данъчното бреме с 5%?
Бизнеса ще откаже ли осигуровките да се намалят с 5% от 2012 г.?
Намаляването на осигуровките с 5% лоша антикризисна мярка ли е?
До коментар [#8] от "alexandertodorov":
А има ли човек, който ще се откаже де намали осигурителната си тежест със 100%? Естествено, че не - всеки има нужда от налични средства и няма да се откаже от тях за сметка на държавата. Съгласен съм, че намаляване на данъчната тежест (в разумни граници) може само да стимулира икономиката, но не и за сметка на единствените лични средства от целия социален пакет.
Какво значи справедлива пенсионна система? Справедливо ли е спестяванията на осигуряваните на максимален доход, с редовни вноски, при добро управление на средствата в един момент да бъдат национализирани и да получават колкото останалите по-нередовни осигурени? (с таван на държавната пенсия, при която получават наравно с останалите от кюпа)
Солидарната система е необходима, но трябва да има функция на социално осигуряване и да не виси на врата всяко поколение работещи докато се срине.
До коментар [#9] от "jamm":
Средствата във фондовете за задължително пенсионно осигуряване са лични само на хартия. Справедлива пенсионна система е да получиш в реална стойност това, което си дал на обществото, когато вече не си в състояние да работиш. Осигуряваните на максимален доход като се отстранят задължителните частни пенсионни фондове ще получават реална пенсия според приноса си. А в момента биха получавали държавна пенсия - 30% кръгло от тази пенсия + каквото е останало в "личната сметка"/215 месечно.
Тавана на пенсиите ще отпадне с реформата на пенсионната система, когато се оценява реалния принос на всеки,
http://alexanderbtodorov.wordpress.com/2010/10/27/
а мога да се обзаложа, че не малка част от тези, които днес протестират, че има таван на пенсията, всъщност изобщо не заслужават дори и сумата ограничена от таван, защото сегашния модел е тотално несправедлив и не един и двама се облагодетелстват на гърба на всички останали:
http://alexanderbtodorov.wordpress.com/2011/04/01/
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.