🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Стивън Мейор: Европа трябва да има по-голяма роля в надзора на финансовите услуги

Председателят на Европейския надзорен орган за ценни книжа и пазари пред "Капитал"

"Най-важното нещо в банковия сектор сега е рекапитализацията"
"Най-важното нещо в банковия сектор сега е рекапитализацията"
"Най-важното нещо в банковия сектор сега е рекапитализацията"    ©  Надежда Чипева
"Най-важното нещо в банковия сектор сега е рекапитализацията"    ©  Надежда Чипева
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Профил

Стивън Мейор е първият председател на Европейския надзорен орган за ценни книжа и пазари (European Securities and Markets Association (ESMA)). Регулаторът беше създаден на 1 април 2011 г. като независим орган на Европейския съюз, който да се грижи за стабилността на финансовата система, като осигурява консистентност, прозрачност, ефективност и правилно функциониране на пазарите на ценни книжа, както и за защитата на инвеститорите.

До заемането на поста Мейор е управляващ директор на холандския финансов регулатор AFM.  Опитът му в трансграничния надзор включва различни международни позиции, включително и председател на Международния форум на регулаторите на независими одитори. Преди да премине в сферата на финансовия надзор, Мейор гради академична кариера като декан на икономическия факултет на Маастрихтския университет.

В последно време на финансовите пазари цари хаос. Това, разбира се, не е само регулаторен въпрос, но от регулаторна гледна точка какво може да се направи, за да се успокоят инвеститорите и да се върне доверието?

Ние в ESMA сме фокусирани в пазарите на ценни книжа на ЕС, а както знаете, кризата е основно в банковия сектор и в пазара на държавен дълг. Така че най-заетите хора вероятно са банковите регулатори, които търсят как да решат финансовата криза. Що се отнася до регулаторите на пазарите на ценни книжа, ние сме фокусирани основно върху въпроси за прозрачността – излязохме с позиция например как гръцкият държавен дълг трябва да се обявява във финансовите отчети на публичните дружества. Следим и дали инфраструктурата на капиталовите пазари функционира добре при големия брой сделки напоследък.

Според вас нивото на разкриване на информация в отчетите, особено в банковия сектор, достатъчно ли е?

Най-важното нещо, което се случва в банковия сектор сега, е рекапитализацията – мисля че е много важно тя да се случи. Колегите от Европейския банков орган (EBA) и от националните надзори са напълно отдадени на това. Нашата роля е да гарантираме, че отчетите са прозрачни и че използваните оценки са консистентни. Затова публикувахме позиция как гръцкият дълг трябва да се отчита…

Това само гръцкия дълг ли касае или облигациите на всички периферни икономики?

В нашата позиция казваме, че специално се фокусираме върху гръцкия дълг, но и по принцип активите в държавен дълг трябва да се отчитат коректно. Очевидно инвеститорското доверие е много важно и затова и прозрачността е важна – за да сме сигурни, че инвеститорите вярват на финансовите отчети.

Според вас добро ли е съотношението между отговорностите на европейския и на националните регулатори или трябва някои правомощия да се прехвърлят?

С основаването на ESMA, EBA за банковия сектор и EIOPA за пенсионния и застрахователния се взе решение за по-голяма роля на Европа в надзора на финансовите услуги. Причина е, че един от уроците на кредитната криза е, че са нужни консистентни регулации в Европа – това т.нар. единен правилник, но и последователно прилагане на надзора. В противен случай има риск от регулаторен арбитраж. Друг пример е и ролята ни при надзора на рейтинговите агенции и при защитата на потребителите на дребно. Мисля че пълният ефект от тези решения тепърва ще се види през следващите години, тъй като още изграждаме ESMA като организация.

Директивата за пазарите на финансови инструменти (MiFID) се опита да постигне това – да унифицира надзора и да създаде равни условия, но като че ли не успя… Какво трябва да се промени?

Мисля, че трябва да се върви към единен вътрешен пазар в ЕС на финансовите услуги. Тогава наистина няма да има различни регулации и надзор. Това обаче е крайната цел и трябва да сме наясно, че е дългосрочен  процес. Започнахме да изграждаме този единен пазар преди 20-30 години и създаването на ESMA е важна стъпка, но съм убеден, че ще отнеме още много време. Но една от основните цели на ESMA е да създаде консистентен надзор, а не просто еднакви правила. Може да имате еднакви правила, но ако националните регулатори ги прилагат различно, пак има различен надзор. И за тази цел имаме редица инструменти. Един от тях е препоръките за счетоводното третиране, за което говорихме по-рано.

Не мислите ли, че малките и неразвити пазари като българския, за да привлекат бизнес, винаги ще се опитват да прилагат малко по-отхлабеннадзор?

Според мен е важно да имаме консистентен надзор, защото това ще облагодетелства цяла Европа. Мисля, че трябва да сме много внимателни с отхлабения или по-малко строг надзор в отделни страни, защото това създава конкуренция в негативна посока. Една от причините да нямаме достатъчен надзор е именно съревнованието между страните, но това доведе до огромни рискове за всички ни.

Значи да очакваме следващата директива да оставя по-малко свобода? MiFID оставяше доста дискреция на националните законодателства…

ЕС вече залага повече на регламенти, а не на директиви. А регламентите се прилагат директно. Има план и за регламент в комплект към MiFID. Това е именно пример за това как се опитваме да ограничим свободата за общото благо, защото ще направи надзора по-адекватен. Вие намеквате само за единия проблем на това в някои страни надзорът да не е толкова строг. Другият е, че различните правила правят по-трудно за финансовите компании да правят бизнес в Европа. Мисля, че последователният надзор ще помогне на фирмите и ще намали разходите им, когато отидат в друга европейска страна.

Друга гореща тема е регулацията на пазара на деривати, който е глобален. Мислите ли, че Европа сама може да въведе правила?

В момента ESMA работи върху това и имаме задача през следващата година да разпишем техническите стандарти към новите регламенти за извънборсово търгуваните деривати. Ще имаме и роля в надзора на така наречените регистри на транзакции. Те ще събират цялата информация за сделките с тези инструменти.

Има две важни цели на регламента за извънборсово търгуваните деривати. Първата е повече прозрачност. А другата е всички транзакции с тях да станат по-сигурни, тъй като вместо двустранен договор ще се въведе трета страна – централен съконтрагент, която да следи дали участниците могат да изпълнят задълженията си.

Правим всичко това на европейско ниво, но работим и на глобално ниво. Например миналата седмица имахме среща в Париж с председатели на регулатори от цял свят – Канада, САЩ, Япония, Хонконг, Сингапур… Всички те бяха дошли да обсъдим точно тези въпроси, тъй като наистина е важно да го постигнем хармонизация на глобално ниво.

На тези срещи имате ли общи виждания с другите регулатори? Защото, ако има дори само един пазар с по-слаби регулации, бизнесът ще отиде там…

Ще ви излъжа, ако кажа, че ще е лесно. Но заради уроците от кризата регулаторите целенасочено се опитват да си сътрудничат и да го правят по-най-правилния начин. Трябва да сме реалисти – тръгваме от различни законодателни системи, така че ще е трудно, но има ясна воля да се избегне регулаторната конкуренция на глобално ниво.

Това не е ли малко или повече и проблем при регулацията на рейтинговите агенции? Имаше предложения за силни мерки, дори за забрана за рейтинговане на страни, които са приели програми за излизане от дългова криза. Какво е вашето мнение?

В момента ESMA провежда първите си проверки в рейтинговите агенции. Като гледам назад към кредитната криза, те са били учудващо нерегулирани, и сегашните мерки са огромна стъпка. Всички рейтингови агенции, активни в Европа, трябва да са регистрирани в ESMA. Ако рейтингите на една агенция се използват от европейска банка за проверка на качеството на активите й или от европейски инвестиционен посредник, то където и да е регистрирана агенцията, ние я считаме за активна в Европа. Сега регистрираните агенции от ESMA са петнадесет. Най-големите са под наш надзор от края на октомври. Тогава започнаха първите ни проверки и очакваме да отчетем резултатите около 1 април 2012 г.

Както казах, стъпката е голяма, но трябва да видим дали ще последват и други. Лично аз бих искал да се погледне по сериозно на отговорностите на агенциите, когато не отговарят на регулаторните изисквания. Също така трябва да се следи и собствеността и независимостта им.

Много от рейтинговите агенции идват от трети страни извън ЕС. Има ли някакво унифициране стандартите с регулаторите там?

Ако рейтингова агенция идва отдругаде, например от Северна Америка, и прави бизнес в ЕС, ние изискваме надзора в тази страна да е на същото ниво и качество, както тук в Европа. Не би трябвало да има разлика за европейския инвеститор дали използва европейска агенция или такава от трета страна. Затова имаме такова изискване.

Каква е оценката ви за капацитета и дейността на националните регулатори? Имате ли наблюдения за българската Комисия за финансов надзор?

Не съм експерт по българския капиталов пазар, но страната е активен участник в срещите на ESMA. По наши наблюдения надзорът в Европа варира доста, но това са си национални решения. За нас е важно надзорните практики да са еднакви.

По време на всяка криза има призив за повече регулации. Според вас от какво има нужда Европа – от повече или от по-добра регулация?

И двете. Винаги трябва да се гледа качеството на регулациите и дали постига целите. Но след финансовата криза според мен очевидно има области, където регулацията е била недостатъчна. Говорихме за дериватите – според мен фактът, че почти нямаше надзор над тях, не беше добра практика и е добре, че той се засилва. Същото важи и за рейтинговите агенции.

Но има и области, където решихме да намалим регулациите. Например за много неща се изисква кредитен рейтинг. Според нас трябва да има по-малко такива изисквания, защото прави зависимостта от агенциите прекалено голяма.

Интервюто взе Николай Стоянов

Все още няма коментари
Нов коментар