Събуди се!

Засега по-големите обещания няма особен напредък, но за сметка на това надзорът остава на (и под) санитарния минимум, а новият председател се е заел сериозно да концентрира цялата власт в комисията около себе си чрез заповеди, забраняващи медийни изяви и задължаващи всички решения на заместниците му да се съгласуват с него. А също и с планове за драстично вдигане на таксите на комисията, които да му осигурят независимост от финансовото министерство.

Къде изчезна надзорът

Причините надзорът сега да вегетира са много и разнообразни, но ако нещо седи в основата им, то не е пазарът, а политиката. В началото на 2009 г. мандатите на част от членовете на КФН вече бяха изтекли, а на останалите изтичаха, така че още по това време усърдието чувствително намаля. Същевременно свършваше и управлението на тройната коалиция, която видя шанс да окопае свои хора с многогодишни и несменяеми мандати във всевъзможни институции, като така едновременно си запазят лостове за влияние и раздадат награди на заслужили кадри. Така в последните дни преди разпускането на парламента беше избрано ново ръководство на КФН начело с икономиста Петър Чобанов. То беше реваншистки бламирано и бойкотирано от ГЕРБ, включително и чрез орязването на бюджета на ведомството наполовина, а съответно и намаляване на заплатите и персонала. Дали само заради липса на ресурс и капацитет или заради липса на воля, но бяха спрени плановите проверки на поднадзорните лица, бавеха се срокове, допускаха се съмнителни практики и въобще качеството на надзора се влоши.

Това беше добре използвано от ГЕРБ. "Въпреки широките си законови правомощия за последната година е налице тенденция на абдикиране от ефективен надзор и формализиране на контролната дейност във всички сектори", каза тогава за "Капитал" Стоян Мавродиев в качеството си на депутат от управляващата партия, вносител на промените в Закона за КФН, с които членовете на регулатора бяха намалени от седем на пет и сменени. Това накара Европейската комисия да започне проверка дали не е потъпкана независимостта на регулатора, но така или иначе целта беше постигната.

Големите надежди

Другите, по-официални цели обаче далеч не са постигнати. С промените в закона на петия член на комисията, за какъвто беше избрана сравнително неизвестната юристка Антония Гинева, беше вменена специална отговорност за защита на потребителите, разглеждане на постъпилите жалби, както и анализ на рисковете на финансовите пазари. "Изгражда се специализирано звено, което да работи за защитата на потребителите, свързано с изготвянето на по-мащабен и амбициозен план за действие в тази насока", твърди Стоян Мавродиев в интервю за "Капитал". Според служители на КФН обаче досега нито има приет нов правилник, съобразен с новата структура на комисията, нито има назначени хора към Гинева. Със законовите промени беше въведен двумесечен срок от избора на новите членове за изграждането на новата структура, който изтече в средата на септември.

Другото ключово нововъведение беше проверката за реалните собственици на над 5% от капитала на инвестиционни посредници, застрахователи, пенсионни, взаимни и здравни фондове. КФН публикува през седмицата резултати или по-скоро статистика от свършената досега работа, която показва, че повечето поднадзорни лица са подали исканите справки. Те обаче ще бъдат публикувани чак след като КФН приключи с насрещна проверка и получи допълнителни сведения от част компаниите. Според експерти от регулатора обаче едва ли ще се получи нещо повече от по-подробен списък и трудно ще се стигне до реално разкриване на произход на капитали.

Още при представянето на новата комисия Мавродиев обеща да има готови стратегии в трите основни направления - инвестиционния, застрахователния и осигурителния надзор. Документите наистина са готови, като оценките са противоречиви - включени са належащи промени, които се обсъждат в браншовите организации от години, но има и ексцентрични идеи и пропуски (виж стр. 56). Всъщност голяма част от предложенията надхвърлят правомощията на КФН и се нуждаят или от инициатива от правителството, или от законови промени. А предвид факта, че по някои от тях сама комисия тепърва чака становища и идеи от бизнеса, необходимите промени едва ли скоро ще бъдат приети. Така шансовете важни неща, като въвеждането на мултифондове при пенсионните фондове например, да се случат от началото на следващата година за пореден път се изпаряват.

Под похлупака

За липсата на активност може да има напълно валидни обяснения - например липсата на ресурс и капацитет. Ако това е така обаче, не е ясно защо той се пилее. Според служител в КФН основната работа на част от колегите му е да пишат доноси. Енергията на самия председател, изглежда, също е фокусирана не толкова към дейността на регулатора, колкото към концентрирането на повече власт около него. Няколко източника от комисията обясниха, че е имало заповеди със забрани за медийни изяви по различни теми, а дори и заповед, с която всички решения на ресорните заместник-председатели да се съгласуват с него. Това освен обсебване на правомощията им е и нарушение на Закона за КФН.

Разбира се, парите са проблем - когато 5-10 нископлатени експерти трябва да прегледат всяко тримесечие отчетите на над 400 емитента, нормално се стига до чисто формална проверка. Не е ясно обаче защо след като с актуализацията на бюджета Министерството на финансите върна издръжката на миналогодишните нива (т.е. преди орязването наполовина), в комисията това не се усеща по никакъв начин. Нито заплатите, нито щатът са върнати на предишните нива. Така остава въпросът за какво ще бъдат изразходвани допълнителните отпуснати средства - около 4 млн. лв., които ако не бъдат усвоени, ще бъдат върнати на финансовото министерство. Засега единственият отговор, който се откроява, е за външни услуги. Планира се новата структура, изграждането на системи и въобще всичко възможно да се възложи на консултанти. Дори има и сключен договор с агенция "Фокус" за медийно отразяване на дейността на КФН.

И ако за тази година проблемът е как да се усвои бюджетът на ведомството, за догодина въпросителната е как да се увеличи. Първоначално Мавродиев поиска субсидията от държавата да се увеличи на 9.6 млн. лв., но предложението във внесения от Министерския съвет проектобюджет в парламента е тя да се запази колкото и след актуализацията на тазгодишния - 5.3 млн. лв. Източник от финансовото министерство потвърди, че намерението им е да запазят субсидията непроменена, като ако КФН иска да харчи повече, трябва сама да си осигури приходи. Досега комисията не е представила в министерството тарифите си за таксите за следващата година, въпреки че сроковете за това изтекоха. Причината е, че Мавродиев се опасява да не получи още по-малък бюджет и съответно се опитва да прокара увеличение в пъти на таксите за поднадзорните лица. Това обаче може да се окаже непосилно, особено за по малките участници на пазара, чиито приходи и без това са критично свити от кризата и всяко покачване на разходите може да е фатално за тях.

Председателят на КФН не отговори на допълнително зададените въпроси на "Капитал" относно издаваните от него заповеди и намеренията на регулатора за промяна на таксите. Интересно е, че такова увеличение не присъства никъде в стратегиите на надзора. Това не е обсъждано и с бизнеса, макар че през седмицата комисията се среща с браншовите асоциации и в трите сектора, където лансира идеята да се създаде консултативен съвет към председателя. "Важно е да зачитаме мнението на бизнеса и заедно в конструктивен диалог да формираме определени политики, които са обществено значими за развитието на сектора като цяло", е казал Мавродиев, но, изглежда, покачването на разходите им до потенциално непосилни нива не попада в тази графа.

При толкова хвърлена енергия в политиканстване на всички нива в надзора качеството нормално страда. Естествено е проблем, че никой не е проследил дали "Мостстрой" разкрива адекватно информация за задълженията си в отчетите. Естествено е проблем и че може да има още няколко такива случая. Истинският проблем обаче е, че и новото ръководство на КФН продължава съзнателно да не вижда далеч по-организирани и хронични измами. Като фиктивно надуване на печалби на дружества, счетоводния инженеринг, който докарва нужната капиталова адекватност на застрахователи и посредници, и източването на пенсионни фондове с инвестиции в кухи свързани дружества. Ако там нещо изгърми, вече можете да се облегнете и да гледате истинския многоизмерен апокалипсис. В реално време.