Корпоративните кредити леко са поевтинели в края на 2011 г.
Прогнозите за тази година са предпазливи
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Лихвените проценти по новоотпусканите от банките кредити за бизнеса и домакинствата приключват 2011 г. с изменения в различни посоки спрямо ноември. Това показват данните от лихвената статистика на БНБ.
Поевтиняване за последния месец с 0.59 процентни пункта (пр. п.) до 8.80% е отчетено при ефективните годишни проценти по корпоративните заеми в евро, които се увеличиха на през ноември спрямо октомври. Намаление има и при потребителските кредити в левове, които също обръщат посоката си спрямо месец по рано – спадът е с 0.08 пр. п. до 11.86%.
Статистиката показва увеличаване на средните лихви в сравнение с ноември при фирмените заеми в левове (с 0.83 пр. п. до 9.33%), потребителските в евро (с 0.28 пр.п. до 9.74%) и жилищните кредити в левове (с 0.25 пр. п. до 8.10%) и евро (с 0.17 пр. п. До 8.01%).
Данните за декември потвърждават тенденцията от последните месеци за месечни колебания в равнищата на лихвите, главно при заемите за бизнеса. Поради по-големия им среден размер и силно свитото общо кредитиране, дори и един новоотпуснат или предоговорен при нови лихвени условия заем в сегмента може да повлияе съществено на статистиката, обясняват от банковия сектор.
Въпреки колебанията на месечна база, като цяло лихвените проценти продължават макар и плавното си намаляване спрямо пиковите равнища, отчетени в разгара на кризата. В сравнение с данните от края на 2010 г. се забелязва увеличаване на средните годишни лихви по фирмените кредити в левове (с 0.39 пр. п.) и ипотечните в евро (с 0.13 пр. п.). В останалите сегменти процентите намаляват спрямо година по-рано – с между 0.01 пр. п. и 0.57 пр. п.
Различни посоки при депозитите
При новопривлечените депозити движенията също са разнопосочни. За последния месец на 2011 г. ефективният годишен процент по вложенията на бизнеса в левове намалява с 0.04 пр. п. до 3.71%, а по тези в евро се увеличава с 0.79 пр. п. до 3.42%. При спестяванията на домакинствата в левове средната годишна лихва нараства с 0.04 пр. п. до 5.45%. По депозитите в евро лихвата остава на равнището си от ноември – в размер на 4.83%.
На годишна база е отчетено увеличение на средните лихвени проценти при спестяванията на бизнеса в евро (с 0.27 пр. п.), докато в другите сегменти е регистриран спад с между 0.18 и 0.59 пр. п.
Като цяло представителите на сектора в момента са предпазливи по отношение на даването на прогнози за движението на лихвите. Очакванията на анализаторите от "Уникредит Булбанк" са за плавно понижаване на среднопретеглените лихви кредитите и по депозитите в следващите няколко години, както за корпоративния сектор така и за домакинствата.
Заради динамичното развитие на пазара и сложната обстановка обаче експертите не изключват евентуално задържане или дори нарастване на лихвите, породено от външни фактори като например кризата в еврозоната и намалялото доверие на пазарите.
1 коментар
(% заеми - % депозити) х политически риск
Сутринта влезнах в кварталната сладкарница (онази до Банката) и поисках:
- Една кутия локум, моля. На каква цена е?
Сладкарката, дама на средна възраст, недочуваща с едното ухо, охотно додаде:
- Лихвените проценти по заемите са компонент от обмислен банков продукт, който е обусловен от конкретните изисквания на българската среда, и едновременно задоволява нормата на печалба на чуждестранната финансова институция, която естествено се изхранва от процентните разлики.
Т.е. растежът ни е подпомогнат от тези институции, които преценявайки рисковете са сметнали, че ще могат да реализират печалба.
Силно заинтригуван, неочакващ подобен отговор, с интерес подпитах:
- Но, защо е така?
Сладкарката, знаете е била чистачка във финансовото и с разбиране зашепна:
- Държавата ни е във валутен борд и следва съответна банкова политика на свързаност с определена валута или валути (в случая евро). Финансовите институции предоставящи ни ресурс се съобразяват с лихвените проценти в собствените си региони. Примерно: спестовен депозит с двугодишен падеж - 6.5%; спестовен депозит с петгодишен падеж - 7.75%; На годишна база естествено!
Стремейки се да залича получилият се конфуз, се направих, че наистина точно за това съм попитал и демонстрирайки начетеност, радушно заключих:
- В нашия случай това е реализирано като е осигурена независимост на банковата система, но не без политическа обусловеност на съответните нормативни рамки.
Влезлият преди мен клиент, ни изгледа странно, промърмори нещо си за "фиксирана разтегливост" и тихичко ме попита:
- Надявам се, че в Банката не продават локум, нали?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.