Банката беглец
За трети път гръцката Alpha се изтегля от планирано сливане - този път с EFG Eurobank
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
За фамилията Костопулос, която стои зад втората по големина гръцка финансова институция – Alpha Bank, не се говори много. Дори и в местните медии трудно се намира информация за семейството, въпреки че то е в банковия бизнес от около 150 години (включително и чрез клон в България). Просто Янис Костопулос не обича публичността.
Освен ловкото измъкване от любопитни очи обаче, изглежда, председателят на борда на директорите на Alpha трупа опит и в избягването на още нещо – банковите сливания. За последните 11 години институцията отказа два пъти (през 2001 г. и 2011 г.) да се обедини с NBG (която е собственик на ОББ). Поредният прекратен годеж пък стана факт през изминалата седмица, когато въпреки месеците подготовка и тоновете вече преодоляна бюрокрация, Alpha обяви, че възнамерява да се оттегли от планираното сливане с EFG Eurobank (собственик на Пощенска банка).
Официалната причина е очакваният негативен ефект, който ще трябва да понесат двете институции покрай загубите по държаните от тях гръцки правителствени облигации. Неофициално обаче на пазара се говори, че постигнатата в началото на март сделка за т.нар. подстрижка на гръцкия дълг, е поставила договорените условия по сливането в нова светлина.
Новогръцки трагедии
При обявяването на предстоящото обединение през август миналата година, което щеше да създаде най-големия играч на гръцкия банков пазар, беше съобщено, че на всеки седем държани от тях акции акционерите на EFG Eurobank ще получат по пет нови. След приключването на сделката делът на настоящите акционери на Alpha в новата група щеше да е 57.7%, а този на акционерите на Eurobank – 42.5%. Фиксирането на тези цифри обаче беше направено преди повече от половин година, когато все още никой дори не предлагаше на частните кредитори на Гърция да поемат загуби от над 50% по държаните от тях правителствени облигации. В крайна сметка обаче числата набъбнаха и според сделката от 9 март загубите на частните кредитори ще бъдат от порядъка на 73% от нетната настояща стойност на държаните от тях книжа.
Експозицията на Alpha към правителствен дълг обаче е около два пъти по-ниска от тази на EFG Eurobank – по информация на Reuters към началото на месеца институциите държат книжа за съответно 3.9 и 7.3 млрд. евро. Данните на AFP са за съответно 3.1 и 6.9 млрд. евро. Според последно оповестените от самите банки финансови резултати пък към края на третото тримесечие вече понесените загуби от отписване на гръцки дълг са за съответно 608.7 млн. евро и 830 млн. евро.
В допълнение, Alpha показа доста по-добри резултати от EFG Eurobank при проведената по поръчка на гръцката централна банка от консултантската компания BlackRock Solutions външна проверка на политиките и практиките на местните финансови институции за заделяне на провизии срещу необслужвани кредити. Ето защо в светлината на новите условия тимът на Янис Костопулос предложи нов договор на фамилията Лацис, която контролира EFG Eurobank, но така и не се стигна до компромис, пише GRReporter. Публична тайна е, че от януари насам има разрив между управлението на двете банки, посочва изданието.
Изоставени пред олтара
Слуховете, че от Alpha обмислят замразяване на сделката, не закъсняха, а в края на месеца дори се стигна до временно замразяване на търговията с акциите на двете банки на борсата в Атина. "Още тогава пазарът разбра, че със сделката на практика е свършено", коментира пред Wall Street Journal анализаторът от HSBC Димитрис Харалабопулос.
Така за мнозина новината за решението на Alpha на практика не беше изненада. Потвърждение за това бяха и думите на мениджър от EFG Eurobank пред Reuters, който каза: "Вярвахме, че сделката има смисъл и че би довела до значителни синергии, но ако от Alpha не я искат, не може да има брак насила." Действително разпространеното ден по-късно официално становище на EFG Eurobank беше по-рязко – от институцията директно обявиха, че "аргументацията на Alpha bank не отговаря на реалните факти", и изтъкнаха, че провалът на сделката ще доведе до евентуална загуба в размер на над 4 млрд. евро от синергии.
"В този важен момент и след успешното преструктуриране на суверенния дълг на Гърция гръцките банки трябва да посрещнат предстоящите предизвикателства и да поемат отговорностите си към икономиката на страната, акционерите и клиентите си", посочиха в изявлението си от институцията. Въпреки напомнянето им, че всичко се случва в ситуация, в която "гръцките банки са призовани да укрепят значително капиталовата си база", едва ли може да се очаква все пак сделката да се състои. "Съветът на директорите ще обясни на акционерите защо сливането вече не е в техен интерес", лаконичен е цитиран от Reuters представител на Alpha.
Всеки си плаща сам сметката
За момента изглежда като че ли очакваната консолидация в гръцкия банков сектор няма да се случи скоро въпреки натиска от страна на правителството и централната банка. Вместо това пазарите ще следят внимателно предстоящия процес по рекапитализация на местните финансови институции, които сега съществуват само благодарение на неограничено предоставяната от Европейската и Гръцката централна банка ликвидност. Според изискванията на Европейския банков орган до 30 юни 2012 г. банките в еврозоната, включително и гръцките, ще трябва да постигнат съотношение на адекватност на капитала от първи ред в размер на 9%. На балансите на кредитните институции в Гърция продължават да тежат и увеличаващите се необслужвани заеми и свързаният с тях ръст на заделяните провизии. Осезаемото изтегляне на депозирани средства от страна на населението и бизнеса през последните години също спъва стабилизирането на сектора.
"Гръцките банки понесоха значителни загуби", коментира Раул Рупарел, анализатор от лондонския тинк-танк Open Europe, цитиран от американския специализиран сайт The Deal Pipeline. По оценките му местните финансови институции ще имат нужда от между 36 и 46 млрд. евро допълнителен капитал, за да изпълнят заложените от Европейския банков орган (ЕБО) капиталови изисквания.
"Според заложеното в програмата за преструктуриране на гръцкия дълг банките в страната ще имат нужда от около 48 млрд. евро за рекапитализация, но голямата неяснота всъщност е дали тези средства ще са достатъчни", коментира представител на българския банков сектор. По думите му от началото на кризата гръцките депозанти вече са изтеглили над 100 млрд. евро от местните финансови институции.
След обявяването на сделката за преструктурирането на гръцкия дълг стана ясно, че правителството в Атина ще увеличи през централната банка с 50% или 30 млрд. евро средствата в специалната програма за извънредна ликвидност. Идеята е да се помогне на местните финансови институции, чийто достъп до финансиране от международните пазари е практически отрязан, да се справят с увеличените си капиталови нужди. От своя страна обаче банките се стремят да минимализират обема на заеманите от правителството средства, заради опасенията си, че в противен случай могат да се окажат на практика национализирани. Именно с тази цел някои от банките като NBG и Piraeus (собственик на българската Банка "Пиреос") изкупуват обратно част от облигациите си, за да заздравят капиталовите си позиции. В търсенето на допълнителна ликвидност не са изключени и продажби на дъщерни поделения в други страни, пише Wall Street Journal. Така например Piraeus обяви за продажба банката си в Египет, чиито активи са в размер на около 1 млрд. евро и към която по информация на турския вестник "Хюриет" интерес проявява İşbank.
Дори и с всички тези мерки обаче за гръцките банки остава предизвикателството да се справят с продължаващата рецесия. Растящата безработица и обещаното намаляване на заплатите неминуемо ще продължат да изпиляват депозитната база на институциите. А това заплашва да се превърне в затворен кръг, тъй като ще ограничи възможностите на банките да кредитират и така ще задълбочи рецесията.
Във всеки случай фокусът в предстоящите месеци ще е върху рекапитализацията на банковата система. А това като че ли поне за момента ще замрази опитите за консолидация в сектора. "Процесът на рекапитализация на банките ще започне скоро, така че е крайно невероятно да станем свидетели на нов опит за сливане", смята Панайотис Кладис, анализатор от компанията за инвестиционни услуги National P+K, цитиран от Wall Street Journal.
Ефектът за България
Подобно на ситуацията през август 2011 г., когато беше обявена предстоящата сделка между Alpha Bank и EFG Eurobank, така и сега новината, че тя няма да се състои, не предизвиква особени вълнения в българския банков сектор. "Не очаквам някакви драматични промени в поведението на българските дъщерни дружества – може би ще свият малко дейността си, но кардинална разлика няма да има", обяснява банкер. Той припомня, че от началото на кризата БНБ препоръчва на финансовите институции у нас да не разпределят дивиденти, а вместо това да капитализират печалбите си, което в крайна сметка допринася за стабилните им капиталови позиции.
"Като цяло, досега българската публика не изглежда особено притеснена от това, което става в Гърция, макар че би било некоректно да кажем, че изобщо не отчита случващото се", посочва друг представител на банковия сектор у нас. "Всъщност според това, което наблюдаваме, постепенно се оказва, че българските банки с гръцки собственици са тези, които привличат най-скъпото финансиране в момента, т.е. депозантите търсят повече сигурност", отчита той. По думите му ситуацията в Гърция вече от над година оказва свиващ ефект върху дейността на българските банки с гръцки собственици. "Това постепенно редуциране на кредитната им активност обаче за момента се компенсира от другите институции на пазара", посочва той.
20 коментара
Вероятно няма по-некадърно управлявана банка в България през последните 5 години. А по отношение на компетентността на повечето от персонала... бих използвал следвашата степен - "най".
Личен опит.
Alpha Bank и всички други търговски банки за обречени жертви в „Капана на парите”, който съществува заради наличие на конкретна държавна финансова грешка.
Съдържанието на тази никому ненужна финансово непълноценност е, че държавните власти не се съобразяват с качествата на „Незлатни пари” и поради тази причина се развиват диспропорции и (за достатъчно време) стопанска криза, която носи болезнени щети за участници в стопански живот.
Именно грешното държавно финансово поведение нанесе конкретни щети за банки и други участници в стопански живот.
Истината е, че ако Гърция бе подобрила своето държавно финансово управление и същото е ГОДНО за евро – сега гръцката държава щеше да е със завишени възможности да плаща дълговете си в срок и нейни кредитори (в т. ч. няма Alpha Bank) да понасят болезнени щети за над 100 милиарда евро.
Ползвано означение:
"Капан на парите” е означение на стопански условия с „Незлатни пари” и запазен стар, от време със „Златни пари” начин на държавно финансово управление, който е НЕПРИГОДЕН за стопанство с „Незлатни пари” и подсигурява развитие на диспропорции и криза.
Alpha Bank и всички други търговски банки за обречени жертви в „Капана на парите”, който съществува заради наличие на конкретна държавна финансова грешка.
Съдържанието на тази никому ненужна финансово непълноценност е, че държавните власти не се съобразяват с качествата на „Незлатни пари” и поради тази причина се развиват диспропорции и (за достатъчно време) стопанска криза, която носи болезнени щети за участници в стопански живот.
Именно грешното държавно финансово поведение нанесе конкретни щети за банки и други участници в стопански живот.
Истината е, че ако Гърция бе подобрила своето държавно финансово управление и същото е ГОДНО за евро – сега гръцката държава щеше да е със завишени възможности да плаща дълговете си в срок и нейни кредитори (в т. ч. Alpha Bank) няма да понасят болезнени щети за над 100 милиарда евро.
Ползвано означение:
"Капан на парите” е означение на стопански условия с „Незлатни пари” и запазен стар, от време със „Златни пари” начин на държавно финансово управление, който е НЕПРИГОДЕН за стопанство с „Незлатни пари” и подсигурява развитие на диспропорции и криза.
Въобще някой работи ли с Алфа банк у нас??? Смятам, че са загубили много от това, че не са се слели с EFG Eurobank - Пощенска банка, все пак те са популярни на банковия пазар в България и хората им имат доверие...
Чудесно. Поредната стъпка към промяна на банковия сектор - и в Гърция,и в България. По малко гръцки банки - по-добри Балкани.
До коментар [#4] от "andro_s":
Нещо си се объркал точно на пощенска банка едва ли им има някои доверие пощенска лихварска къща е упорито се бори с уникредит за приза най-отвратителна като си разменят първото място периодично неотлъчно следвани от райфайзен
По мой наблюдения и Соц-колоса ДСК с лакти се ръчка към първото място за най-отвратително обслужване и необучен персонал :)
Хаха, предполагам, че всеки определя като най-лоша банката, която ползва :). Нужни са ни алтернативи за разплащанията, няма такъв филм печалбите на банките да се генерират предимно от такси превод, жалко е.
Най-доброто тепърва предстои - като Костопулос и Лацис не мелят заедно, то ще им се наложи да попродадат от акциите си на европейски/китайски банки, за да си осигурят достъп до капитали. Само дано, обаче, не се окажат руски... И докато бизнесът на Костополус е изключително в банковия сектор, то на Лацис банкирането е второстепенно, така че кой усилено ще търси чужди партньорства е ясно. Същото се отнася и за останалите гръцки банки, собственици на дъщерни дружества-банки в България. Алтернативата на междубанковите сливания/вливания на ниво Гърция е придобиването им от значително по-големи чужди банки.
Гръцката банка по-скоро може да направи само лоша реклама на Пощенска банка, която е една от най-стабилните банки в България. Аз лично правя няколко депозита подред там и винаги съм бил доволен от предлаганите условия. Имат добра връзка с клиентите и правят всичко възможно, за да ги задържат. Дори при последния депозит ми вдигнаха лихвата с почти 1%, което е добре дошло за мен.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.