Украинската централна банка девалвира гривнята за пръв път от 2012 г.
Финансовата институция ограничи сделките на междубанковия валутен пазар
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
За първи път от година и половина украинската централна банка понижи курса на местната валута спрямо долара. В петък от финансовата институция обявиха, че официалният курс на гривнята става 8.7080 за 1 долар. Това е повишение с 8.95% спрямо предходната му стойност и по този начин местната валута поевтиня до най-ниското си ниво спрямо долара от 23 години, когато беше възстановена независимостта на Украйна. Официалният курс на долара в страната за последен път беше променен на 9 юли 2012 г., когато достигна 7.993 гривни.
Мярката се налага, след като само през януари местната валута се обезцени с над 5% и това накара гражданите в раздираната от политическа криза държава да насочат спестяванията си към долара, припомня Reuters. В опит да запази курса на гривнята централната банка се намесваше на пазара и продаваше долари и в резултат на това валутният й резерв е намалял до 17.805 млрд. долара в края на януари при над 20 млрд. в края на годината. Това е и най-ниското ниво от 2006 г.
Освен това украинската централна банка въведе от петък временни ограничения на покупките на чуждестранни валути на междубанковия пазар като предпазна мярка.
Без фиксиран курс
Решението може да се окаже сериозен проблем за украинския бюджет, тъй като той е разчетен при максимален прогнозен темп на обезценяване на валутата от 8.5 гривни за долар. Официалната обезценка на гривнята доведе и до допълнителното й поевтиняване на междубанковия валутен пазар. В петък стойността й надхвърли 9 гривни за долар и се търгуваше в диапазона 8.95 - 9.05.
По думите на ръководителя на департамента по платежно-кредитни политика на централната банка Елена Щербакова отсега нататък финансовата институция ще определя курса на гривнята според нивото й на междубанковия пазар. Промяната на политиката на украинската централна банка е заради редица вътрешни и външни фактори. Сред тях Щербаково посочи високото търсене, в това число и спекулативно, съобщи ИТАР -ТАСС. Тя уточни, че решенията за ограничаване на междубанковата валутна търговия са временни, не засягат гражданите и може да бъдат отменени след стабилизацията на валутния пазар в страната.
Нужда от бърза външна финансова помощ
Киев изпадна в тежка политическа криза, след като в края на миналата година президентът Виктор Янукович прекрати преговорите за търговско споразумение с Европейския съюз. След това руският президент Владимир Путин обеща финансова помощ от 15 млрд. долара, а двете страни се договориха за намаляване цената на доставяния руски природен газ.
От своя страна САЩ и Европейският съюз се подготвят за решителна намеса в политическата криза в Украйна със сглобяването на план за краткосрочна финансова помощ, съобщи миналата седмица Wall Street Journal. Това е опит да се контрира натискът от Москва в момент, когато тя предупреди украинците, че може да замрази отпускането на траншовете от обещаната помощ. Американски представители обясняват пред изданието, че целта е президентът Виктор Янукович да бъде убеден да предприеме политически промени, включително да назначи истинско експертно правителство, което да започне трудните икономически промени, изисквани от МВФ. Друго ключово условие е да има мирен изход от кризата и да се намери някакъв компромис между Янукович и неговите критици.
2 коментара
Ако руснаците май бавят обещаното плащане, Европа не е и обещавала…и Украйна бавно потъва.
Да обяснят олигарсите им (както и нашите) какъв е този бизнес модел в който непрекъснато се краде от държавата. Нашата поне е между усмирителната риза на валутния борд и някакъв поне мониторинг от ЕС.
При тях няма тези ограничители и движенията са от един фалит към следващия.
Браво на ЕС. Когато не се бъркат там като не им е работата, прецакват валутата на независими държави. Няма смисъл от каквато и да е интеграция с ЕС. По-добрата оферта идва от Русия, нямам предвид само инвестициите в ДЦК, а и милиардите, които ще се излеят в украинската промишленост. Още повече, че един митнически съюз няма изисквания към фискалната и монетарна политика на членовете си, за разлика от един политически, какъвто е ЕС.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.