Не е важно кой управлява, а как се усвояват евросредствата

По този начин наистина успяхме да разгърнем пълния потенциал на инициативата, като през миналата година повечето продукти заработиха ефективно на пазара. Само през 2013 г. над 4000 компании в страната са получили 360 млн. евро финансиране чрез този продукти. Това е много важно, още повече като имаме предвид цялостната икономическа обстановка в страната и нивото на банково кредитиране. JEREMIE се превърна във важен фактор в подкрепа на бизнеса. Финансираните компании също са много разнородни - от млади таланти, които получават подкрепа през фондовете за акселерация и ранно финансиране, през по-традиционни семейни компании до установени експортно ориентирани пазарни лидери. По тази начин се подкрепя целият пазар и всички икономически субекти.

Затова, гледайки голямата картина, ние сме доволни от постигнатото. Мисля, че като цяло и партньорите ни в лицето на управляващия орган и Европейската комисия също са доволни. Един от успешните продукти, с който се гордеем, са акселераторите, създадени по JEREMIE. За година и половина двата фонда по инициативата са финансирали вече над 90 компании, които пък са разкрили над 300 нови работни места. Това е много полезен инструмент за създаването на предприемачески дух в икономиката, което е и част от нашата цел с програмата.  Разбира се, основна част от усвоения ресурс през 2013 г. идва от дълговите инструменти. Още повече че те имаха и мултиплициращ ефект, тъй като привлякоха и частен ресурс за кредитиране от банките, участващи в програмата.

Някои от продуктите като фондовете за дялов капитал все още не са заработили и вече има остри реакции от местните институции. Какво им пречи?

Първо, преди всичко бих искал да подчертая колко различни са дълговите от капиталовите инструменти. Основната разлика е в това, че когато правим кредитни продукти, използваме установените вече пазарни канали, за да стигнат те до бизнеса, т.е. работим с търговски банки, които имат изградена клонова мрежа и кредитни политики. С тях се налага малко напасване с европравилата за използване на пари от структурните фондове, но по-важното е, че има изградена инфраструктура, през която те да се усвояват. Те имат също значителен частен ресурс в балансите си, който да добавят към JEREMIE.

При капиталовите продукти нещата стоят различно. Лесно е да проведем конкурс и да изберем добри фонд мениджъри. След следват процедури по регистрирането и администрирането на фондовете, които трябва да отговарят на много високи стандарти и норми, като например за избягването на пране на пари, за защита от нередности при използването на европейски средства и т.н. Не може просто да се създаде една компания с ограничена отговорност някъде си и тя да започне да инвестира.

Наред с това от мениджърите се изисква да осигурят допълнително частен капитал, за да получат правото да управляват публичния. А предвид пазарните условия през последните години това не е значителна трудност. Например при мецанин фонда по JEREMIE наистина избрахме мениджърите отдавна, но после отне време да се набере допълнителният частен капитал. Макар това да е задача на самите мениджъри, ние сме отговорни за успеха на фонда наравно с тях и затова отделихме много усилия в края на 2012 г. и началото на 2013 г. да успеят да мобилизират допълнителен частен капитал. Получиха такъв от партньорски международни финанси институции като Европейската банка за възстановяване и развитие и Черноморската банка за търговия и развитие. Това е първия случай в Европа за подкрепа от тези институции на рисков фонд по JEREMIE. Сега е нужен последен тласък от правителството в одобряването на споразумението с тези частните инвеститори и, доколкото ми е известно, това трябва да се случи бързо.

Фондът "Растеж" е единственият в българската ни програма, за който не бе набран частен капитал. Затова още миналата година предложихме и разработихме заедно с управляващия орган,  инвестиционния борд на JEREMIE и ЕK, нов коинвестиционен продукт, който според нас по-добре отговоря на пазарните условия. Миналата година активно работихме върху самия продукт и избора на мениджъри и в момента сме на финалната права за стартирането на продукта. Надяваме се да го обявим най-късно до началото на април.

Ако мецанин фондът е намерил капитал преди година, защо още няма този последен тласък от правителството, за който говорите?

Процедурата не е лесна и отнема време, затова е разбираемо администрацията да има нужда от повече време, за да разгледа внимателно подробностите.

А може би държавната администрация просто няма капацитета да разбере подобни продукти?

Не бих казал, че няма капацитет. Навсякъде по света отнема време да се разгледат тези споразумения, защото те са специфични и несвързани с нормалната работа на администрацията. В крайна сметка това не е нещо, с което се занимават всеки ден. Но се надявам бързо да се случат нещата.

Ако не е в капацитета на администрацията, политически ли е проблемът тогава?

Няма нежелание от страна на държавата да вземе финално решение по въпроса. Просто процесът е естествено сложен. Навсякъде се сменят правителства и отнема време да се разгледат всички технически детайли по подобни сложни финансови инструменти. Освен това всичко е въпрос на това доколко добре са развити отношенията на доверие между отделните институции, което също отнема време.

Не бива да забравяме и факта, че в крайна сметка администрацията носи отговорност за целия портфейл от продукти по структурните фондове и усвояването им. Разбираемо е, че прилагат логиката, която ЕК изисква от тях по отношение на грантовото финансиране. Проблемът е, че тази логика не може изцяло да се прилага при структурирането на финансови продукти, защото подходът при тях е съвсем различен. Финансовите инструменти се прилагат изцяло на пазарен принцип в съответствие с тежката регулация на еврофинансирането. Обратното, т.е. на база на европравилата да инкорпорираш някои пазарен елемент, просто не важи за тях.

Затова и цялата JEREMIE инициатива е пилотен проект, защото цели да направи пазарен продукт, стъпвайки на всички регулации на структурните фондове. Само ако продуктът е наистина пазарен, частните партньори като банките или мениджърите са съгласни да "живеят" с тромавите европравила, за да канализират инструментите към бизнеса. В случая те се нуждаят и от оперативен партньор, който разбира пазарните им подбуди. За ЕИФ това е присъща дейност. За сравнение - само през 2013 г. ЕИФ е вложил близо 1.5 млрд. евро в около 70 нови инвестиционни фонда от нормалната дейност на фонда, не с пари от структурни фондове. За банкови продукти  миналата година сме подписали сделки за 2 млрд. евро под формата на гаранции и споделяне на риска по кредити, а като се прибави и мултиплициращият ефект от ресурса на самите банки, това прави близо 9 млрд. евро нови кредити за малкия бизнес в Европа.

Така че като цяло ролята на ЕИФ на ниво ЕС е много по-голяма от работата по подобни пилотни и регионални проекти, какъвто се явява JEREMIЕ. През тези свои мандати помагаме на различни регионални играчи, които инвестират в региона, включително и в България. Всъщност първата ни задача като европейска институция е да подкрепяме финансовите играчи на централно ЕС ниво, а след това да даваме допълнителна подкрепа и на децентрализирано регионално ниво с участие в проекти като JEREMIE в България, Румъния и Гърция, IPA за Западните Балкани и Турция Като част от глобалната ни дейност извън регионалните ни мандати наскоро подписахме споразумения за кредитни гаранции с Българската банка за развитие (ББР) и Първа инвестиционна банка (ПИБ) в България. 

Споменахте ББР, която също се опитва да навлезе в управлението на по-малки проекти от структурните фондове. Смятате ли, че има капацитет да оперира с по-големи проекти или цели програми?

Банките за развитие имат своето място на пазара и в някои държави наистина работят като такива. В България работим с ББР по техния проект за Национален гаранционен фонд и по програмата за микрофинансиране Jobs.

Като цяло опитът ни от работата с тези институции както в България, така и в други държави членки е смесен. По-важното е да се разбере, че изграждането на една такава институция отнема време както в изграждането на самите знания, така и в спечелването на доверието на пазара. Това, което ще се радваме да видим, е те да работят заедно с пазара, не извън него и срещу него. Това за нас е най-важният елемент за подобен тип институции - да изграждат доверие с пазарните участници.

Но готови ли са българските институции сега да управляват по-големи европейски проекти?

Ако говорим за възможност на финансовите посредници и администрацията по оперативните програми да прилагат такива инициативи, да. Но управлението на цяла инициатива като JEREMIE изисква знания, които не може да се купят по някакакъв начин от пазара. Просто изисква разнородни знания - от експерти по секюритизация до експерти в европейските регламенти и регулации, познаване на режимите на държавни помощи. Изграждането на този капацитет е по-скоро непрекъснат процес, изискващ сериозни инвестиции и много търпение.

Всъщност въпросът дори не е толкова кой може и кой не може, а как се правят нещата. Важният въпрос в случая е доколко може да се спазва фундаменталният принцип инвестиционното решение кой ще получи ресурса да е взето по напълно пазарен начин, отделно и независимо от това кой управлява публичния ресурс. Само така се гарантира, че прилаганите мерки са пазарно ориентирани и водят до чисто икономически резултат.

Има и голяма разлика между това да сключваш грантов договор под управлението на дадено министерство с това банка да отпусне заем. Когато банката отпуска заем, реално държавната администрация няма думата в одобрението на проекта, банката решава. Дори ние като ЕИФ нямаме думата по одобряваните кредити. Делегираме това право на финансовите институции, които сме избрали по строга процедура и на които сме задали по какъв начин трябва да отпускат заеми. Така дали компания А или компания Б ще получи финансиране решава самият пазар.

А накъде върви Европа в начините за усвояване на евросредства? Какви нови програми се обсъждат?

Въпреки леко подобряващите се макросреда и финансови пазари достъпът до ресурс за малките и средните предприятия в ЕС остава ограничен. По тази причина през настоящия програмен период 2014 - 2020 ЕК акцентира върху този проблем. Разработват се различни финансови инструменти на наднационално ниво през Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), чийто капитал по тази причина беше увеличен, както и през ЕИФ. Досега това се случваше и през европейската рамкова програма "Конкурентност и иновации". През настоящия програмен период ще се разшири с новата рамкова програма за конкурентоспособност и малки и средни предприятия - COSME, програма "Хоризонт 2020" и новата програма за споделяне на кредитния риск при кредитиране на иновативни бизнеси.

На национално ниво, т.е. през структурните фондове, също се акцентира върху финансовия инженеринг. Една от конкретните програми, където сме много активни заедно с колегите от ЕИБ и ЕК, е т.нар. SME Initiative. Нейната цел е да подкрепи малките и средните предприятия с по-лесно кредитиране чрез издаването на портфейлни гаранции, подобни на тези  през JEREMIE. Защитата от кредитни загуби се усилва значително. Ресурсът за тази инициатива ще дойде както от структурните фондове на отделните държави членки, така и от капитала на ЕИФ и ЕИБ и наднационалните европейски програми.

Идеята е държавите да отделят до 7% от структурните си фондове, което автоматично ще се увеличи с ресурса на наднационалните институции като ЕИБ и ЕИФ и програмите COSME и "Хоризонт 2020". Така един вид ресурсът отново се насочва към бизнеса в конкретна страна членка, но се увеличава заради автоматичното допълване от наднационалните програми. Колкото повече средства заделят държавите членки за SME Initiative, толкова по-голям ще е и допълващият ресурс, което усилва т.нар. мултиплициращ и ливъридж ефект за бизнеса в страната.

Какъв е реалистичният срок, в който тази програма може да се реализира, ако държавата реши да се включи? На JEREMIE отне четири години след старта на програмния период.

Всичко зависи от самите държави членки и кога те ще постигнат основните си рамкови споразумения с ЕК, въобще как смятат да структурират ресурса за структурните си фондове за новия период. Надявам се рамковите споразумения да се случат до края на първата половина на годината и техническата работа да започне след това. Но този процес върви с различна скорост във всяка страна и е трудно да се каже кога точно парите ще тръгнат действително към бизнеса.

Надали ще отнеме четири години да заработи програма с финансов инженеринг. Първо, защото вече имаме изградена регулацията за тези инструменти - нещо, което липсваше през 2007 г. Тогава това беше нещо ново за всички евроинституции. В конкретния случай с България не бива да се забравя, че и самите структурните фондове бяха замразени за известно време през предишния програмен период, което също беше пречка.  Но според мен всички са си научили уроците от предишния период.  Сега въвеждането на тези инструменти е отрегулирано от ЕК и всички са готови да ги използват.

На какви продукти е добре България да заложи оттук нататък?

Като имаме предвид, че инструментите за подкрепа на кредитирането по JEREMIE почти се изчерпаха още в края на 2013 г., смятаме, че те могат успешно да се приложат и през настоящия програмен период. Освен това и за самите банки те стават необходими от гледна точна на новите банкови регулации Базел III. Гаранциите от институции като ЕИФ, които имат най-високия кредитен рейтинг ААА, облекчават изискванията към банките колко капитал да заделят за всеки отпуснат кредит. В България това е съгласувано с Българската народна банка като регулация. В случая вече зависи и през коя точно програма ще минават гаранциите, защото например при SME Initiative има допълнителни облекчения за банките в това отношение. Освен това институционалният капацитет в търговските банки за работата с подобни инструменти вече също е изграден. Те дори лесно ще се правят и с по-сложни инструменти, като например специални кредити за иновативни компании или компании, занимаващи се с различни изследвания. Даже бих казал, че един от големите успехи на европейско ниво с JEREMIE инициативата бе, че накара търговските банки да се заинтересуват от тези продукти и да се отворят за тежките процедури по включването им в европрограмите. Те видяха добавената стойност за себе си и в същото време помогнаха и за по-доброто и по-евтиното канализиране на ресурса към бизнеса.

При капиталовите продукти според нас е важно да се продължи инициативата с фондовете, инвестиращи в наистина млади компании, включително startup акселератори. Така ще се канализира вече създаденият имидж на България като startup център на региона. Може да се продължат и коинвестиционните схеми, инвестиращи на ранния етап от живота на една компания. Те бяха разработени специално за нуждите на България и вероятно ще бъдат копирани и в други страни членки. Разбира се, ще са нужни и балансиращи продукти за по-големите бизнеси.

Невинаги обаче е лесно да се обясни на държавните институции как фондовете за дялов капитал създават сериозни конкурентни предимства. Европа като цяло е много изостанала в това отношение спрямо САЩ и затова на ниво ЕК има сериозен интерес тази разлика да се намали. Тя все повече ще приоритизира развитието на капиталовите продукти.