Бермудският триъгълник на Евроинс

Всичко изглежда чудесно за TGI до края на миналата година, компанията е на печалба и дори редовно разпределя дивидент. Изненадващо обаче отчита близо половин милиард загуба от обезценка на активи и отчита на нереализирани загуби от предходни години и с това пуска атомна бомба във финансовия си рай. Бързо следват драстично сваляне на кредитния и рейтинг и старт на разследване от страна на американската комисия за ценни книжа (SEC). Естествено, следва рокада в мениджмънта. А за да се омекоти страшният удар, застрахователят влиза в преговори за сливане с друга компания, базирана в Бермуда - ACP Re, зад която стои група от американски застрахователни компании - AmTrust Financial Serviceс, National General Holdings Corporation и Maiden Holdings, и London Acquisition Company Limited.

Първоначалното споразумение за сливането е при цена от 3 долара за акция, или около 170 млн. долара оценка за цялата TGI. Преговорите обаче явно се разтеглят във времето и така през май на сцената се появява "Евроинс иншурънс груп". Макар офертата на българското дружество да изглежда "по-сладка" като оценка за TGI, ръководството на американската група бързо я определя като "по-слаба" спрямо тази на ACP Re. В свое съобщение до SEC от 15 май ръководството на TGI декларира офертата на "Евроинс", но в същото време подчертава, че няма да я разглежда, защото другата вече дълго обсъждана оферта "отразява по-добре интересите на Tower и акционерите й".

С нарастваща площ

Шансовете пред офертата не изглеждат големи. Тя обаче затвърждава проявилия се вече апетит на "Евро инс" на растеж чрез поглъщания. Миналата година българският застраховател на практика направи две придобивания, като пое бизнеса на "Интерамерикан" в България и този на QBE в България и Румъния.

Като цяло "Евро инс" показва амбиции за влизане на трудни пазари - какъвто може да се определени американският с цялата си фрагментираност. Може би опитът на българската компания в Румъния, където конкуренцията също не е никак лека, допълнително е мотивирал компанията да потърси по-голяма хапка. Миналата година румънските регулатори спряха бизнеса на "Евро инс" в Румъния почти за месец, което сериозно се отрази на компанията, но благодарение на придобивките групата завърши силно годината. Всъщност групата работи още в Македония и малко в Сърбия. Има одобрение на паспорта и за други страни в региона, но все още основният й бизнес е в България и Румъния.

Съществената разлика с настоящата оферта е, че всички тези наскоро придобити от "Евро инс" бизнеси са в пъти по-малки ??????????от купувача и са н познати за него пазари. Този на "Интерамерикан" бе не повече от 30 млн. лв. като премии, а на QBE около 20 млн. лв. Съответно и цената за тях не изглежда предизвикателна за българската група. Тя обаче явно поставя нови значително по-големи предизвикателства пред себе си след като е склонна на сделка с близо няколко пъти по-голяма компания, пък била тя и в сериозни финансови затруднения. Тук фундаментален въпрос е и как "Еврохолд" би финансирл дупките в баланса на TGI. Холдингът успешно си партнира с руската ВТБ и тук може да се търсят възможни решения, както и дори хипотези, че българската компания действа просто като посредник (логично напоследък руска държавна банка не била добре дошъл инвеститор в САЩ).

Друга голяма въпросителна е й защо офертата не е разкрита й пред българските инвеститори. Това, както и светкавичният отказ на борда на TGI, правят възможно предположението целта да е била просто да се вдигне цената на акциите на американската компания с цел някой инвеститор да опита да продаде дела си. Това е нещо което трудно се доказва, но е участието в подобни схеми е опасно, защото дори и само подозрението за това може да е сериозен удар по репутацията на всяка компаия или мениджър.