Новата власт в КТБ

Временният властелин

Юристите, до които "Капитал" се допита, не виждат непосредствен проблем във фигурата на временния синдик. Те са склонни да го разглеждат като своеобразна обезпечителна мярка.

"От гледна точка на европейското право вече имаше подобен случай, при който спрямо исландска банка, която е била в производство, което може да се определи като "оздравително производство" (т.е. сходно на специалния надзор у нас), с извънреден закон се приложиха всички последици от несъстоятелността, въпреки че не е било открито производство по несъстоятелност", обяснява адвокат Цветан Крумов от Schoenherr.

В този случай е възникнал спор дали това производство може да се признае като оздравително производство или производство по несъстоятелност в други държави - членки на Европейската икономическа общност. "По спора Съдът на ЕС в решение от 24.10.2013 (Case C-85/12) реши, че такова производство въпреки извънредния закон подлежи на автоматично признаване в други държави членки. В случая с КТБ, доколкото временният синдик ще се назначава от съд, последиците от действията, инициирани от него, щe подлежат на признаване в други държави членки, въпреки че са уредени със специален закон", обяснява Крумов, като според него новите текстове осигуряват допълнителна ефективност на действията на временния синдик, като позволи да се възстановява и имуществото на КТБ и на територията на други държави членки.

По-спорен е въпросът какво ще стане с действията на синдика при хипотеза, че впоследствие съдът реши, че лицензът на банката е отнет неправомерно и не се влезе в процедура по несъстоятелност. Според проф. дюн Ангел Калайджиев те няма да бъдат засегнати. За Стефан Стефанов обаче има проблем и ако например се заведе отменителен иск за милиони, а процедура по несъстоятелност не бъде открита. Тогава искът ще бъде отхвърлен, а разноските ще бъдат "за сметка на масата на несъстоятелността" - каквато няма.

Безкрайните вериги от лица

Експертите виждат проблем и с почти необятната дефиниция на трети лица, спрямо които синдиците могат да искат възстановяване на имущество.

"Този текст е напълно абсурден. Законът изобщо не дефинира вида му. Какъв е този иск - осъдителен, конститутивен, съчетание между конститутивен и осъдителен? И какъв е проблемът на банката, ако някое десето или двадесето лице по веригата не е изпълнило насрещната си престация спрямо контрагента си? По какъв начин това уврежда банката", пита Стефан Стефанов.

Подобни въпроси си задава и Ангел Калайджиев: "За мен чл.60а е неясен, тъй като не разбирам какви са тези трети лица. Те може обаче да са  "четвърти", "пети" и т.н. И за тях ли се прилагат тези правила? И ако са последващо приобретатели, с оглед на кои отношения ще се изследва липсата на възмездност?"

В интерес на кого

Промените в Закона за банковата несъстоятелност в България не са някакъв световен прецедент. И в много други държави през кризата в хода на процедурите се откриваха пропуски и те бяха закърпвани със специално законодателство. Въпросът е обаче да се уцели баланс, като се минимизира рискът те да бъдат използвани за конкретни частни цели, вместо какъвто е логическият замисъл за надделяващия обществен интерес.

Депутатите все пак се предвидили и малко механизми в тази посока. Предвижда се синдикът да се отчита всяка седмица, като публикува ежеседмични доклади, изчистени от всичко, което е банкова тайна. За пръв път ще стане официално публичен и списъкът на одобрените от БНБ банкови синдици, сред които Фондът за гарантиране на влогове ще избере и две лица, които да изпълняват тази функция в КТБ. Друг е въпросът, че за разлика от обикновените синдици по търговска несъстоятелност въпреки много по-големия публичен интерес тук изискванията са доста по-занижени. Председателят на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова дори заяви, че няма информация как е попълван той и дали е имало реално някакъв изпит или събеседване.

Мажоритарният акционер в КТБ "Бромак" възрази остро срещу промените заради въвеждането им реално със задна дата - така че да важат и за висящото дело срещу отнемането на лиценза на банката. Според компанията на Цветан Василев те противоречат на конституцията и правото на ЕС, като сравнението е с "промяна на правилата на играта на полувремето на футболния мач, така че след почивката мачът да се доиграе на една врата". Така и не става ясно кои отбори се визират и дали Василев вижда като противник съда, държавата или някогашния си партньор, депутата Делян Пеевски, когото публично обвинява за срутването на КТБ.

В обвинението обаче има основание и проф. Калайджиев също смята, че оспорването на сделки, които към момента на извършването си са били действителни, е нарушаване на принципа за правовата държава. "Всъщност според мен проблемът не е толкова в закона, колкото в прилагането му и в това кой ще бъде синдикът (както и кои са квесторите)", казва той.

И вероятно няма да са нужни много техни стъпки, за да проличи дали това ще е поправката "КТБ" в защитата на данъкоплатеца, или поправката "Анти-Василев" в атака срещу в последните дни разбързалия се да продава активи банкер.

По темата работиха Росен Босев и Гергана Михайлова