Охраната на огризките от КТБ

На следващо място причина КТБ да изглежда опоскана са стотиците цесии и прехващания за близо 800 млн. лв., сключени между клиенти с кредити и клиенти с депозити в банката. Това са сделките, които държавата ще търси начин да развали, за да може Фондът за гарантиране на влогове в банките да си върне поне част от дадените дотук 3.5 млрд. лв. за изплащане на гарантираните депозити.

Най-емблематичният пример за цесии, на базата на които са извършени прехващания с депозити в банката, е русенският завод за боеприпаси "Дунарит". Той е имал кредит от 24.55 млн. евро от банката, но през октомври фирми на италианския бизнесмен с български паспорт Едоардо Миролио го изкупуват и така встъпват в задълженията на завода и подсигурява контрол върху него, като получава залог върху търговското предприятие "Дунарит". Тъй като Миролио има и депозити в КТБ за близо 90 млн. лв. (негарантирани), той най-вероятно е поискал от квесторите да му направят приспадане на задължението към банката за сметка на онова, което тя му дължи като депозант, и така да се защити от загуби. Проблемът за КТБ от тази сделка е, че на практика тя не получава пари в брой, а отписва кредит от активите си, което води до намалението им. Едновременно с това губи възможност да се разпорежда с имуществото на дружество, което развива стабилен бизнес. По подобен начин Миролио процедира с веригата за търговия на дребно с електроуреди "Техномаркет", но там директно придоби собственост върху половината от дружеството, като погаси с прехващане кредита му за 25 млн. евро в КТБ.

Тези сделки сами по себе си не са незаконни, но пренареждат масата на несъстоятелността. Например в конкретния случай, ако ги нямаше, Едоардо Миролио щеше да загуби достъп до голяма част от парите си и щеше да чака събирането на вземанията ("Дунарит", "Техномаркет" и всички останали да си изплатят кредитите) или разпродажбата на активите (продажбата на кредитите на някоя друга финансова институция, както стана с "Виктория"). Всъщност, ако кредитният портфейл на КТБ беше здрав, нямаше да има никакво значение от цесии и прихващания. Но когато не е, негарантираните депозанти се спасяват заедно с малкото платежоспособни длъжници, а за останалите остават само лоши активи. И така по отчет към края на 2014 г. 97% от портфейла на КТБ е с просрочия... Същевременно обаче досега по регистрите не се вижда КТБ да опитва по съдебен ред поне да замрази каквото има в тях със запори. Напротив - някои от дружествата след различни прехвърляния на бушони сами поискват несъстоятелност.

Голямото изплъзване

Не е трудно да се намерят и други клиенти на КТБ с цесии и прехващания, като по-любопитното е дали след такива операции са вдигани запорите над активи, служили като обезпечение по заемите. Това е вторият голям проблем, който този тип сделки създават, тъй като веднъж отблокирано, заложеното имущество може да се препродава, което ще усложни евентуалните бъдещи опити за връщането му. Големи кредитополучатели от банката са "Корект фарм" и "Алфа кепитъл", които са основните акционери на дистрибутора на горива "Петрол" и притежаваните пакети ценни книжа са най-ценният им актив. Според имотния регистър "Корект фарм" е сключила договор за цесия, но от декември е в процедура по несъстоятелност и синдик е наложил запор върху имуществото на компанията. Вписаната ипотека в полза на КТБ остава.  

Дружество, което успя да заличи ипотеката на КТБ върху активите му, е инфраструктурната компания "Водстрой 98". Тя е уредила задължението си чрез нов кредит за 46 млн. лв. от Българската банка за развитие и така се е подсигурила, че при бъдещо дело за несъстоятелност на КТБ няма да има претенции към имуществото й. За вложителите в КТБ обаче това няма негативен ефект - в банката са влезли реално дължимите средства.

Изброените дотук операции не са незаконни и затова думичката грабеж не им приляга съвсем. Доколкото има грабеж, то той е в това, че парите на вложителите са отишли в едни дружества, които са отишли в други, в трети и т.н., с които са придобити редица апетитни активи и предприятия. И докато банката може да сложи ръка на кухите служебни фирми (които подозрително предвид белградската уседналост на Цветан Василев често напоследък се озовават прехвърлени на сръбски граждани), достъпът до същинските активи е невъзможен и контролът над тях се сменя. Безпроблемно или след съдебни схватки и боричкания подобни на тези, довели до срутването на КТБ. В този смисъл е важно да се види дали скорострелно приетите текстове в законите не се прокарват толкова заради "грабежа", колкото за да не отидат ценни активи в грешни ръце.

Дрямката на квесторите

Квесторите можеха да блокират много от изброените операции, като сезират съда със съмнения, че така се уврежда масата на несъстоятелността. Няма никакви индикации Станислав Лютов и Елена Костадинчев да са били особено активни срещу теча на активи. Няма и основания да им се търси отговорност за случилото се, тъй като те действат по указания на независимата БНБ. "Капитал" изпрати въпроси до квесторите и до централната банка в неуспешен опит да получи информация за мерките, които са предприели по опазване на имуществото на КТБ. Единственото, което редакцията получи като отговор с конкретика, бе по въпроса защо се бави назначаването на международна компания, която да разследва случая. "Доколкото КТБ все още, вече трети месец след отнемането на лиценза, не е обявена в несъстоятелност и с цел предотвратяване по-нататъшно отлагане на дейностите по проследяване и възстановяване на имуществото на банката, в момента се изследват правните възможности за най-ефективно използване на подобна разследваща компания и съответно възможността такава да бъде наета от квесторите на КТБ", написаха от БНБ.

По неофициална информация на "Капитал" поне осем са чуждите forensic компании, които са декларирали готовност да поемат разследването и с някои от тях вече са осъществени по няколко срещи. Фондът за гарантиране на влоговете е почти готов с правното оформление на договора, който да им предложи, както и с параметрите на заданието, по което ще работят. Източници от фирмите кандидатки предполагат, че заданието им ще бъде ограничено само до средствата, изтекли в чужбина, тъй като държавата ще разчита на собствения си капацитет да проследи транзакциите в страната. Смята се, че чрез офшорни дружества зад граница са източени около 20% от липсващите пари в банката, или около 1 млрд. лв. Разплитането на схемите и връщането на тези средства обаче ще отнеме години и ще струва десетки милиони левове.

През седмицата премиерът Бойко Борисов обяви, че се надява да се съберат поне милиард и половина, което е твърде малко в сравнение със световната практика. При ликвидирането на Lehman Brothers в Америка данъкоплатците си върнаха повече от 50% от предоставените суми. В случая на КТБ може да се окаже, че дори и тези минимални надежди са твърде оптимистични. Голяма е вероятността следващият отчет да покаже ново свиване на активите на банката заради още отписани кредити. Проследявайки падежите на по-големите кредити след затварянето й, се вижда, че те са били дължими от дружества от схемата на Цветан Василев. По информация на "Капитал" големи погашения е трябвало да направят през последните месеци на 2014 г. фирми като "Критие", "Булит 2007", "Инфраструктурна компания", "Никкомерс 01", които нямат кой знае какви активи и дейност и досега са разчитали на нови заеми от банката чрез свързани компании, с които да погасяват дълговете си. БНБ в официалните си доклади при отнемането на лиценза директно заяви, че компании като ТЦ-ИМЕ са били използвани именно за това - да преразпределят ресурс из плетеницата от фирми.

Друга причина за скептицизъм е, че дори и при експресно преработено законодателство възможностите за замитане на следи остават, а именно това е най-голямото предизвикателство в момента. Няма гаранции, че двамата синдици, които ще влязат в банката, ще действат прозрачно. Няма гаранция и че няма всъщност да се наклонят везните в определена посока, като просто канализират разграбването. Списъкът, от който ще бъдат избрани, се изготвя от БНБ, а имената в него са тайна. Фондът за гарантиране на влоговете има право да избере синдици от списъка, а формално контролът върху тях се упражнява от съда. По информация на "Капитал" в списъка, от който ще бъде направен изборът, фигурират около 20 имена.

След дъжд, качулка

Притеснения, че агонията след КТБ ще бъде дълга и няма да доведе до възмездие, се подхранват и от правната каша, която се сгъстява с всеки изминал ден. Първоначално управляващите преправиха закона така, че да блокират цесиите и прехващанията, но се оказа, че поправката им не спря тези сделки. Делото за несъстоятелността на банката не може да започне, защото Върховният административен съд не се произнесъл по делото, с което акционерите на КТБ оспорват отнемането на лиценза й. Първата му инстанция отказа да разгледа иска, защото акционерите нямали правно основание, и това произведе юридически скандал. Втората инстанция, където се намира делото в момента, пое ангажимент да се произнесе по него до средата на април. А не е за пренебрегване и опасността акционерите на банката да потърсят правата си в Международния съд за правата на човека.

Затова е особено важно закъснелият напън за решителни действия на държавата сега да е внимателно премислен и юридически подкован. За девет месеца вече можем да предположим, че ако някой е искал да заграбва активи (а нито Горанов, нито Борисов се наемат да кажат КОЙ), то той вече има достатъчно преднина. И ако политиците се опитат просто популистки да извличат дивиденти с цената на недообмислени мерки със задно действие, спокойно може да се окаже, че те единствено ще вдигнат още повече цената на "кражбата КТБ" за данъкоплатеца с разходи за съдебни дела срещу държавата. Още повече ако усилията не се насочат и в правилната посока - към наказване на виновниците. Дотук нямаше да се стигне, ако години наред банковият и финансовият регулатор не държаха очите си широко затворени. Бездействието, включително след поставянето на КТБ под специален надзор, също трябва да бъде санкционирано и трябва да се гарантира, че повече такива схеми няма да бъдат допускани. За което е нужно воля да се погледне внимателно не само в отлетелите (без да броим бюрото) активи на КТБ, а и в кредитите и обезпеченията на действащите банки. Нещо, което уж ни е обещано, че някога към края на годината ще се случи.

Преглед на оригинала