Депозитите отиват главно към големите банки (обновена)

Така към края на август в най-големите пет банки вече са концентрирани 57.5% от привлечените в банковата система общо 61.1 млрд. лв. средства от бизнеса (18.3 млрд. лв.) и домакинствата (42.8 млрд. лв.). За сравнение, преди година в петте най-големи институции бяха вложени 52.6% от спестяванията на фирмите и населението, като освен това в групата вместо Райфайзенбанк присъстваше и Пощенска банка, която е част от групата на гръцката Eurobank и чиито активи през първото полугодие се свиха с над 660 млн. лв. след идването на СИРИЗА на власт.

В този смисъл запазването на посоката на депозитите главно към по-големите институции затвърждава наблюдаваната напоследък тенденция за търсене на сигурност от страна на клиентите покрай фалита на КТБ и проблемите в Гърция. Представителите на банковия сектор отбелязват, че прехвърлянето се случва в умерени граници.

"Ако погледнете 24 месеца назад, определено се забелязва известно пренасочване, но в никакъв случай не може да се говори за паника. По-скоро това, което наблюдаваме, е, че след КТБ хората вече са по-внимателни и по-скоро предпочитат повече да раздробяват средствата си в различни банки", отчита главният изпълнителен директор на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян.

"Имаше изтичане, но то не беше осезаемо", коментира преди няколко дни в интервю за Reuters и подуправителят на БНБ Калин Христов в отговор на въпроса дали депозантите в България са изтегляли парите си от местните подразделения на гръцките финансови институции.

По-печеливши

В същото време самите банки също се подготвят активно за предстоящите надзорни проверки, като показателно за това е продължаващото трупане на свръхрезерви в централната банка. През август размерът им е нараснал с още 111.7 млн. лв. и достига 14.75 млрд. лв. Темпът на увеличение обаче е значително по-малък спрямо отчетеното през юли нарастване с 829 млн. лв.

Традиционно по-слабият за банковата дейност август намира отражение и в данните за финансовите резултати в системата. Нетните лихвени приходи, реализирани през последния месец, са малко по-ниски спрямо отчетеното през юли – съответно 213.6 и 235.6 млн. лв., като към края на осеммесечието общият им обем е 1.8 млрд. лв. Постъпленията от лихви остават основно перо в приходите на финансовите институции, които се възползват максимално от забавящия ефект при понижаването на лихвите по кредитите спрямо спада на тези по депозитите. Доходността по спестяванията пада трайно от няколко години, но през последните месеци пониженията са особено осезаеми в резултат от затварянето на КТБ, която изкривяваше пазара с високите лихви, които предлагаше, както и заради индиректния натиск от печатането на пари в еврозоната, довело до нулеви и дори отрицателни основни лихвени равнища в паричния съюз. Следвайки това движение, цената на кредитирането също започна да се свива, но темповете на понижение са доста по-плавни, което дава възможност на банките да се възползват от временно разширяване на спредовете.

От друга страна, нетните им месечни административни разходи са се повишили и през август са били 142.4 млн. лв. спрямо 136.7 млн. лв. месец по-рано, а обемът им от началото на годината достига 1.16 млрд. лв. Нетните постъпления от такси и комисиони също забавят темповете на нарастване – за август те са били 73.4 млн. лв. спрямо 80.5 млн. лв. за юли, а от началото на годината достигат общо 583 млн. лв. Така реализираната през последния месец от финансовите институции печалба също е малко по-скромна – 98.8 млн. лв., в сравнение със 110 млн. лв. през юли. Натрупаната от началото на годината до края на август печалба достига 712.5 млн. лв., което е значително повече отпреди година. Тогава 27 банки (без КТБ и дъщерната й "Виктория") отчетоха плюс от 556 млн. лв.

Общите показатели на системата продължават да се подобряват. Към края на месеца активите нарастват с 335.6 млн. лв. до 84.8 млрд. лв. Коефициентът на ликвидните активи също продължава да се увеличава, като достига 33.89%.

Замръзналото кредитиране

През август кредитите за бизнеса са се увеличили с минималните 123.4 млн. лв., докато финансирането за домакинствата се е свило – жилищните ипотечни заеми намаляват с 5.3 млн. лв., а понижението при потребителските кредити е с 3.7 млн. лв. Кредитният пазар е традиционно слаб през ваканционните летни месеци, а общата картина от години е близка до точката на замръзване, първоначално заради кризата, а след това заради продължаващата несигурност в икономиката, която задържа както инвестиционния апетит на бизнеса, така и желанието за потребление на домакинствата. За последната година надзорните данни показват свиване на корпоративните заеми с близо 5.7 млрд. лв. до 33.9 млрд. лв., но съществен ефект върху тези данни оказва изваждането на фалиралата КТБ от статистиката, което затруднява точното измерване. Реалното нарастване и в корпоративното, и в кредитирането за домакинствата обаче остава минимално – спрямо август 2014 г. ритейл портфейлът се увеличава с едва 27.3 млн. лв. до 18.5 млрд. лв.

Очакванията във финансовия сектор са кредитната активност да остане слаба и през следващите месеци на фона на подготовката на банките за проверката на качеството на активите им, както и заради все още сравнително бавния растеж на икономиката. Подобни нагласи отчете и проведената от Министерството на финансите анкета на финансовия пазар, която показа, че 35.3% от участвалите представители на търговски банки, инвестиционни посредници, управляващи дружества и пенсионни фондове очакват, че предстоящите тестове ще принудят банките да се фокусират върху подготовката си в опит да подобрят финансовите си показатели, като може да оставят на втори план основната си дейност по кредитиране.  

* Статията е обновена в 19:10 ч.

Автор : Капитал Daily Преглед на оригинала