Щетите от шест години "Мавродиев"
Оплетената в зависимости и скандали Комисия за финансов надзор превърна капиталовия пазар в куха и неизползваема структура
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Темата накратко:
- Изтеклият шестгодишен мандат начело на Комисията за финансов надзор на Стоян Мавродиев е изпълнен със скандали. Освен това е белязан и със залеза на капиталовия пазар като механизъм за финансиране на бизнеса.- Въпреки това депутатите не бързат с избора на нов председател, който може да остане за есента и дори за до началото на 2017 г.
- Междувременно регулаторът в непълен състав и с едва двама членове в мандат започва ключови проверки в застрахователния и пенсионния сектор. Те вече веднъж бяха отложени, а сега отново има индикации за проблеми.
Капиталовият пазар е сложна система. На него се преплитат интереси и действия на малки и големи инвеститори, които влагат парите си, и на емитенти, които се борят да ги привлекат с добри проекти. А за да се случва всичко това гладко, са нужни още много фактори - ефективен и активен борсов оператор, добра финансова инфраструктура, цялостна икономическа предвидимост и особено силен регулатор, който да доставя най-ценната стока на пазара - доверието.
Естествено няма един-единствен измерител, който да каже доколко целият пазар се представя добре. Още по-малко пък има такъв, който да каже кой компонент от него е добре смазан и кой скърца. Когато обаче всички показатели се влошават, явно диагнозата е системен проблем. А главният виновник няма как да е друг освен централното действащо лице - Комисията за финансов надзор.
Ако може накратко да се обобщи резултатът от шестгодишния мандат на Стоян Мавродиев начело на институцията, то той е пълно маргинализиране на Българската фондова борса в икономическия живот на страната. Вместо обаче да се търси негов наследник още преди изтичането на мандата му, както е по закон, вече управляващите открито планират отлагането на избора за след августовската си ваканция, а се чуват и гласове за оставането му до края на годината, когато по план трябва да приключат проверките на застрахователите и пенсионните компании (виж допълнителния текст).
Изчезването на пазара
За да сме честни - българският капиталов пазар никога не е бил особено развит, а няколкото му златни години на възход през 2005-2007 г. се оказаха по-скоро спекулативен балон, подклаждан от глобалния суперцикъл на икономиката и от надеждите около влизането на България в Европейския съюз.
Това обаче не променя факта, че в периода 2010-2016 г., когато зад волана на КФН е Мавродиев, стъпките са основно назад. Числата са показателни. Пазарната капитализация на борсата спада от около 17% от БВП до малко над 10%. И това не се дължи толкова на спад на цените на акциите (тъй като за този период все пак има макар и минимално покачване на борсовите индекси), нито пък на светкавичен растеж на икономиката. Причината е до голяма степен в отписването на компании от борсата, които не виждат особен смисъл в продължаването на публичния им статут.
Най-лесното оправдание за умрелия пазар, на който оборотът през 2015 г. пада до средно 1.7 млн. лв. и под 250 сделки на ден, сигурно е кризата. Ако се сравни обаче с други развити и развиващи се пазари, се вижда, че те успяват доста по-добре да се възстановят. И това се случва, въпреки че в България данъчното третиране е изключително благоприятно, което при равни други условия би трябвало да привлича търговия и активност към местната борса. Капиталовата печалба не се облага, а дивидентите имат само 5% данък. Това обаче не помага годишният оборот на борсата да надмине този на която и да било от петте най-големи търговски вериги в страната например. Така явно има и други фактори.
За шест години има сумарно три първоначални публични предлагания (IPO), т.е. само три компании са се престрашили и са успели да излязат на борсата в опит да наберат капитал. И това се случва, въпреки че институционални инвеститори като пенсионните фондове, в които ежемесечно влизат десетки милиони левове осигуровки, хронично се оплакват от липса на нови и качествени емитенти на борсата, в които да инвестират.
А успехът на пробвалите IPO е съмнителен - и трите не успяват да привлекат инвеститори за цялата търсена сума и общо "Дир.БГ", "Елана агрокредит" и "Сирма груп холдинг" събират 16 млн. лв. Това е сума, която срещу прилично обезпечение и добър бизнес план банка може да отпусне за дни, вместо да се минава през сложна и тромава процедура.
Изпразнен от съдържание
Освен първоначалните предлагания, които привличат вниманието и са нещо като рок концертите на борсата, почти всякакви нови емисии пресъхват - увеличения на капитала на вече публични компании, облигационни емисии и т.н.
Доколкото все пак има такива, те са по-скоро псевдопублични - предварително договорени, вътрешногрупови сделки. Основната част от новите акции или облигации на борсата са компании, свързани с групата "Химимпорт", "Еврохолд" или с Христо Ковачки. А практически единствената причина за регистрирането им за търговия на борсата е, че това е изискване, за да могат пенсионни фондове да инвестират в такива книжа.
"Химимпорт" практически контролира две пенсионни компании - "Съгласие" и "ЦКБ Сила", чиито фондове сумарно управляват над 2 млрд. лв. активи. По сметки на "Капитал" на база портфейлите им между 25% и 40% за различните фондове са вложени при заобикалянето на ограниченията в свързани лица. При близкото до "Еврохолд" пенсионно дружество "Бъдеще" концентрацията на инвестиции в свързани лица е дори по-висока, макар и самият размер на фондовете да е по-малък (под 200 млн. лв.). Същото важи и за контролираното от Ковачки ПОД "Топлина" (140 млн. лв. активи). Тази практика всъщност е двойна вина на КФН, която веднъж като инвестиционен надзор ги допуска на пазара, а втори път като осигурителен надзор (и в малка степен като застрахователен) си затваря очите за инвестиции в свързани лица.
Ако обаче се пренебрегнат тези псевдопублични емисии, реално функцията на борсата като канал за финансиране на бизнеса е практически напълно изключена. Причини за това, разбира се, може да има на най-различни нива и често компании сами не желаят публичността заради повече изисквания за прозрачност, заради допълнителна бюрокрация, защото не се чувстват достатъчно големи за това
Но определено фактор е и нежеланието за сблъсък с КФН в този й вид. Макар и рядко да се чуват публично, теми като умишлено бавене на проспекти и връщането им многократно за изчистване на детайли са практика, за която споменават много компании. Неясните стандарти също. С подобни прийоми комисията успя да откаже компанията, произвеждаща десертите Roobar, "Смарт органик" от опита й да излезе на борсата.
Тогава мажоритарният собственик на дружеството и някогашен брокер на ценни книжа Яни Драгов коментира, че мотивите този път са неразбираеми за него. По думите му комисията се е мотивирала със "сложни и дълги изречения, които в крайна сметка не казват нищо". "Според нас целият процес с разглеждането и отказите не беше професионално направен. Никой не показа желание тази компания да се листне на борсата", отбеляза Драгов.
И докато КФН защитава инвеститорите, като не допуска неговата компания, тя не вижда проблем в проспекта на дружества като нямащото никаква дейност "Нео Лондон капитал", което се опита да набере 40 млн. лв. за инвестиране в имоти в британската столица и не успя да пласира нито една акция. Съвсем отделна тема е и допускането до IPO на декапитализирания футболен клуб ЦСКА, който въпреки апела към емоциите на феновете не успя да привлече нужния интерес да е успешно.
Наскоро и "Алфа финанс холдинг", дружество, контролирано от съиздателя на "Капитал" Иво Прокопиев, обяви, че напуска капиталовия пазар заради системен тормоз от регулатора. Според становището на компанията КФН е започнала да действа тенденциозно след публикации в "Капитал" и "Дневник" за призоваването на Мавродиев като свидетел по делото за пране на пари срещу осъдения за наркотрафик Евелин Банев - Брендо.
Убийството на регулатора
Вината на КФН като регулатор и лично на Мавродиев не може да се остойности, но със сигурност може да се опише подробно. През тези шест години той успя да влезе в открити конфлинкти с трима свои заместници, които публично го обвиняваха в опит да превърне регулатора в едноличен орган. С промени в правилника на комисията той ги лиши от законово дадени правомощия, като създаде звена на свое пряко подчинение, които могат да се месят в дейността им. Едно такова - главният секретар на КФН, е поверено на партньора на Мавродиев в бизнеса му с регистриране на офшорни компании Андон Георгиев, който той развива до преди впускането си в политиката.
В резултат на тези негови войни за власт в момента комисията е в непълен състав. От година и половина тя няма титуляр на поста зам.-председател, отговарящ за инвестиционен надзор, след като Николай Попов подаде оставка. Освен това от две години е изтекъл и мандатът на единствения неизменно лоялен към него заместник Ангел Джалъзов, който отговаря за осигурителен надзор. Според внесения от самия Мавродиев закон за КФН (в ролята му на депутат) единственият, който може да предлага на парламента за одобрения заместник-председатели е председателят. Така реално последната около една трета от мандата си Мавродиев успява да си осигури контрол във все по-юридически делегитимираната комисия, като просто не предлага хора, които да попълнят състава й. Сега дни преди началото на проверките в два от трите надзиравани от КФН сектора - осигурителния и застрахователния, комисията е с едва двама членове в мандата си, след като и този на самия Мавродиев изтече на 18 юни.
Комисията вече веднъж се провали в организацията на одитната процедура, като се наложи тя да бъде отложена за втората половина на годината. Официалното оправдание беше липса на консултанти, готови да поемат задачата, тъй като са заети с течащите в момента банкови проверки. Това се доказа като несъстоятелно, след като няколко месеца работата беше поета в голямата си част от одитори, които имат или нулева или минимална роля в процедурата на БНБ. Освен това имаше и такива, заявили желание да извършват проверки, останали без нито един пенсионен фонд или застраховател. Истинската причина за забавянето според източници и от сектора, и от регулатора е липсата на капацитет в комисията, чиито служители в последните шест години са подменени на около 80%, заради което изградената експертиза и в трите направления на надзора е безвъзвратно изгубена. В закона все още стои задължение на КФН да проведе проверките до 14 август, така че ако в натоварената законодателна програма депутатите не гласуват отсрочка, регулаторът, воден от Мавродиев, ще е в нарушение на закона.
По пътя към последния провал
Всъщност и сега практически все още КФН не е готова с цялата процедура. Методологията, изработена от Ernst & Young, предвижда прегледи в двата сектора, но по настояване на Европейската комисия на застрахователите трябва да се направят и стрес-тестове. Затова и между първо и второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи е внесена промяна в Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, според която комисията трябва да проведе стрес-тестове за застрахователите до края на 2016 г. и средствата за това идват от държавния бюджет. А от стенограма на изслушване на финансовия министър Владислав Горанов става ясно, че сумата за дейността се очаква да е около 700 хил. лв. Това обаче означава, че посред започналите проверки тепърва ще се разбира по-какъв начин ще бъдат тествани застрахователите. Освен това тази работа не може да бъде възложена директно на Ernst & Young и ще се провежда нова обществена поръчка за избор на консултант, което допълнително може да забави процедурата особено ако се стигне до обжалване.
Отделно вече някои застрахователни групи като "Еврохолд" обжалват части от методологията за проверките, така че има реален шанс цялото упражнение да не успее да завърши в срок или от него да отпаднат някои от компаниите, набелязани за проверка. Според информация на "Капитал" в комисията е имало сериозен натиск от председателя от проверката да отпадне надзорът над застрахователните групи, каквото е едно от исканията на "Еврохолд" и дъщерното му "Евроинс иншурънс груп". Становища, че груповият надзор трябва да остане обаче са получени от Европейската комисия, EIOPA и финансовото министерство, така че вероятно все пак в оставащите дни до началото на проверката КФН ще обяви, че те ще са част от проверката. Така остава само съдебната несигурност - Върховният административен съд на първа инстанция е отказал да разглежда исковете по същество, но това решение може да се обжалва.
Затова и ако някой се чуди след шест години начело на КФН какво толкова може да стане за още шест месеца, отговорът е вероятно прикриване на собствените пропуски и последни политически и корпоративни услуги. А резултатът за всички нас може да се измерва само в пропуснатите ползи от липсата на капиталов пазар и годините на некачествен надзор, които КТБ ни показа колко може да струват. Същата КТБ, която беше публична компания, инвестиционен посредник и беше оградена с куп други поднадзорни на КФН лица, за която тя не носи никаква вина. И същата КТБ, която Мавродиев, както стана ясно, е посещавал доста често, за да се види с разследвания за източването й мажоритарен акционер Цветан Василев.
Отложеният избор
Малко държави могат да се похвалят с това, че кой ще управлява финансовия им надзор не им е приоритет. Особено ако той е натоварен с важна задача да проверява ключови сектори с активи за милиарди левове. България е изключение.Въпреки изтеклия мандат на председателя на КФН Стоян Мавродиев, както и на един от заместниците му, както и на непълния състав на регулатора, това не е в дневния ред на управляващите. Пред "Капитал" председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов посочи, като основна причина за отлагането на избора на председател на регулатора е натоварената законодателна програма на парламента през юли и липсата на технологично време за избора. Освен това се чуват вече и гласове като този на Йордан Цонев от ДПС, че екипът не бива да се сменя насред ключовите проверки, така че ако решението остане за септември, вероятно ще има натиск то да се отложи и за началото на 2017 г.
"Важен приоритет за ГЕРБ в законодателната програма до ваканцията са приемането на промените в Закона за съдебната власт, антикорупционният законопроект на Меглена Кунева, поправките в Изборния кодекс и евентуално второто четене на Закона за МВР", каза Цветанов. Другата причина според него е, че предстои изборът на нов състав на други два регулатора, където изборът е драстично закъснял - Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Националния осигурителен институт (НОИ), и има политически консенсус да им се даде приоритет.
Оправданието с липса на време обаче е несъстоятелно по много линии. Шестгодишният мандат на Мавродиев е разписан в закон още през 2010 г. Така депутатите са напълно наясно, че той изтича на 18 юни, както и че е трябвало не по-рано от три месеца и не по-късно от един месец преди изтичането на мандата да изберат наследник. И досега обаче дори не е внесена процедура за избор, така че самите депутати, които би трябвало да са стожер на върховенството на закона, го нарушават. Към септември вече закъснението ще е над три месеца, а ако се реши да се чака края на проверките - над шест. Представете си само четири години след изборите управляващите,, вместо да насрочат нови просто да решат да продължат така още половин година или повече
Освен това идеята за отлагане, за да не се прави смяна насред проверките, противоречи на досегашната логика на управляващите. Въпреки настояването на Европейската комисия проверките и стрес-тестовете на банките да приключат до края на 2015 г., те ги отложиха с мотива съставът на БНБ да се окомплектова и да бъде избран нов гуверньор на мястото на компрометирания Иван Искров. КФН е не по-малко неокомплектована, а Стоян Мавродиев също толкова компрометиран, така че не е ясно какво дава основание на политиците (включително и опозиционни като Йордан Цонев) да разчитат на експертна и качествена проверка.
29 коментара
Капиталовият пазар изобщо е чужд за българите. Не е присъщ на нашите капиталови приумици, а и на българският капитал изобщо, доколкото го има след изпирането. Форма на източване на публични фондове е този пазар, нищо друго. Мавродиев няма абсолютно никакви качества да ръководи такова ведомство, не е случайно, че е от ГЕРБ. Обаче вече ГЕРБ не е от него. Между Мавродиев и Искров разлика съществена няма. Все едно да търсиш разлика между БКП, НДСВ и ГЕРБ. Който и да дойде след него, все зависим ще е. Влак няма, но локомотивът пуши яко и харчи дизел, та се пука, нищо че не върви наникъде.
така като гледам, във всяка една сфера на държавната ни администрация трябва да въведем някакъв борд. като валутния борд.
съдебен борд. прокурорски борд. затворнически борд. парламентарен борд. правителствен борд. финансов борд. регулаторен борд.
защото в противен случай комунетата и мутрите съсипват и малкото работещи институции и бизнеси в България.
Прекалено явна е личната вражда на Прокопиев и Мавродиев, затова такива поръчкови статии има. Но интересно, ако Карина замени Мавродиев, каквито планове май имат някои, дали Прокопиев няма да е още по-прецакан, тъй като тя е 1000% протеже на Домусчиев... Изобщо, ситуацията в държавата се описва много просто- олигарси с медии, олигарси с фармации, олигарси с футболни отбори... Цирк
"Основната част от новите акции или облигации на борсата са компании, свързани с групата "Химимпорт", "Еврохолд" или с Христо Ковачки. А практически единствената причина за регистрирането им за търговия на борсата е, че това е изискване, за да могат пенсионни фондове да инвестират в такива книжа."
ндам, борсата се използва от мутрите и комунетата, за да си финансират собствените потъващи холдинги със средства от пенсионни осигуровки.
предупредени сте. фондовете на ТИМ и останалите отдавна са изкуХели... пенсии и други "осигуровки" и застраховки от там не чакайте.
хахаха. Доставя ми удоволствие мисълта за настроението, с което г-н Мавродиев ще изчете тази "клеветническа" статия. Може пак да заведе дело? ... И, пак да го изгуби :-)
Авторът се е опитал от девет кладенеца вода да носи. Интересно ми е под псевдопублични компании какво се има предвид. Щом обвинявате, че компаниите на БФБ са "псевдопублични" не значи ли, че и Алфа Финанс Холдинг е била такава, нищо, че от две седмици не се търгува. Също, не мога да разбера защо се недоволства, че ще се правят стрес-тестове, като те реално ще поправят едни евентуални грешки. Да, най-вероятно ще се направят със закъснение, но в една година е трудно да се направи на всяка финансова иституция такъв тест, все пак живеем в бюрократична държава. Нека погледнем нещата в Германия. Там се направиха и съдейки по резултатите и тяхната комисия не си е вършила "добре" работата. Определиха Дойчебанк и Алианц за най-рисковите, но няма паника, защото знаят, че това е за добро и има време да се поправи. А тук още преди да са почнали се почва с паника, чудене, маене и обвиняване на неща, които още не са известни. Реално се спазва всяко законодателство и при пенсионните фондове, и при банките, и при застрахователите. Това със свързаните лица не е вече актуално и не е точно, особено за малка държава като нашата. Има някои компании, които инвестират в чужди компании, но тяхната доходност е отрицателна, което както може да предположите не печели клиенти, а и пари. Мавродиев не е толкова лош, колкото го описвате и ако се смени може би ще се оплакват повече предприемачите, бизнесмените и инвеститорите. Не искам да ме разбирате погрешно, никога не е лошо да се критикува, но има тънка разлика между критика и очерняне.
До коментар [#5] от "postoyanen":
И аз си мисля, че няма да напусне поста без едно дело към Капитал. Прихвърчат яко искри между медията и Мавродиев. Нали знаеш какво казват, тези които се карат, значи се обичат ;) Може Мавродиев като напусне КФН да стане анализатор на Капитал за финансовите пазари.
Вишни, черешки, айде на борсата...
Въпреки личния аспект, Мавродиев си остава бандит
Брендо си знае работата ...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.