Година затишие... и пак Мавродиев

Сега според няколко източника от изпълнителната власт и финансовия бранш се готви ново подобно назначение. Бившият председател на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев опитва да стане изпълнителен директор на държавната Българска банка за развитие (ББР). Неговото лобиране е насочено основно към двама от лидерите на "Обединени патриоти". А задействаното прехвърляне на банката от финансовото към икономическото министерство налива вода в тази теория - новият принципал Емил Караниколов влезе в кабинета от квотата на националистическия блок. Според част от източниците назначението е "решено", а според много други - не, като има негативни настроения, включително и във водещата партия в управлението. Това е показателно колко е противоречиво евентуалното назначение, тъй като Мавродиев беше сред основателите на ГЕРБ, неин депутат и впоследствие лансиран от партията в КФН чрез законови промени.

Представители на ръководството на "Атака" и председателят Волен Сидеров отказаха коментар и насочиха към прессекретарите си, от където не се получи отговор. Вицепремиерът и лидер на НФСБ Валери Симеонов заяви: "Темата за Стоян Мавродиев не е коментирана на коалиционен съвет (в рамките на "Обединени патриоти", които включват НФСБ, "Атака" и ВМРО - бел. ред.). В момента съм в чужбина, когато се върна, ще насрочим съвета, ще коментираме. Това не е кандидатура на НФСБ, но не значи, че ако някой го постави, няма да се стигне и до такъв вариант."

Самият Мавродиев не вдигаше мобилния си телефон, а на изпратено по SMS запитване от "Капитал" отговори "Благодаря Ви за интереса, но въпросите Ви нямат основание."

Нов пристан за стария надзорник

Активизацията за намиране на пост за бившия председател на КФН идва точно когато изтича предвидената в закона година, откакто напусна регулатора, през която няма право да заема позиции в поднадзорни лица. Според един източник във финансовото министерство, към което е сега ББР, е имало отпор на назначението. Това е било и основна причина да се форсира прехвърлянето на ББР към икономическото министерство. То трябва да стане с промяна в специалния закон за банката, което означава да мине през две четения в ресорните комисии и в пленарна зала, което изисква технологично време. Целта е всичко да приключи до края на юли преди августовската ваканция на депутатите, за да може назначението на Мавродиев да не чака до септември, твърди пред "Капитал" финансист.

На този ранен етап и при безтегловността между двете министерства няма яснота дали се предвиждат и други персонални промени в банката. Според част от източниците Мавродиев може да смени единия от тримата изпълнителни директори Билян Балев, а според други - да бъде назначен като четвърти. Като цяло при настоящия устав и закон за ББР позицията на един от директорите не дава особена самостоятелна власт, на каквато беше свикнал Мавродиев във финансовия надзор и изглежда по-скоро като синекурна длъжност за заплата и CV. Но има и притеснения, че и постът на председател на КФН имаше в голяма степен административни и представителни функции, но чрез изземване на правомощия от заместниците и поетапно отстраняване и конфликти с неудобните сред тях той беше успял да овладее практически едноличен контрол над регулатора.

Шестгодишният мандат на Мавродиев беше съпроводен с доста скандали. През него изскочиха призраци от миналото му на офшорен адвокат, като той беше призован по делото срещу "кокаиновия крал" Евелин Банев-Брендо, за когото по документите на прокуратурата е регистрирал фирми. Отразяването на тази тема доведе до регулаторен натиск спрямо финансовите компании на съиздателя на "Капитал" и "Дневник" Иво Прокопиев. Самите издания също се сдобиха с глоби за пазарни манипулации, които впоследствие бяха отменени от съда. Други критики към комисията от ерата "Мавродиев" са надзорното фиаско редом с БНБ около КТБ. Фалиралата банка беше публична компания, а много свързани с нея дружества бяха поднадзорни лица по-редица линии. Самият Мавродиев се оказа един от най-честите посетители на мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев от изтекли в медиите факсимилета от тефтера на охраната на офиса на банкера. Бързата смяна на председателя през лятото на 2016 г. пък дойде след безпрецедентно остро писмо от Европейския орган за пенсионен и застрахователен надзор (EIOPA) до премиера Бойко Борисов, в което се изразяваха притеснения за хаоса преди началото на започващите тогава проверки в двата сектора.

Банка за закъсали олигарси, национализация и саниране

Извън кадровата интрига друга съществена логика в междуведомствената рокада няма. Официалните мотиви гласят, че основна функция на ББР е да спомага провеждането на икономическата политика на правителството и доколкото тези функции са основно в двора на Караниколов, а не на Горанов, то така "ще се подобри координацията и ефективността по дефиниране и прилагане на държавните политики в подкрепа на малките и средните предприятия и повишаване конкурентоспособността на българската икономика като цяло."

Идеята за прехвърляне към икономическото министерство се появи още миналата година, когато то беше оглавявано от Божидар Лукарски, но тогава правителствената криза и предсрочните избори не оставиха време за реализирането й. Самият Лукарски поголовно подмени бордовете на държавните компании под негов контрол със съмнителни назначения. Повечето бяха близки до самия него и кадри на СДС, но сред тях се прокрадваха и такива, свързвани с Делян Пеевски. Версията, че преместването е за повече власт на депутата от ДПС в банката, обаче не звучи особено смислено, тъй като и досега близки до него компании успяваха безпроблемно да усвояват средства от нея. След затварянето на КТБ държавната институция рефинансира "Водстрой 98", за чийто собственик Цветан Василев твърдеше, че е "марионетка на Пеевски". Заеми получаваха още "Булгартабак", "Лодис инвест" и считаният за нов строителен фаворит на депутата АБ-Хасково (виж текста "Милиардният холдинг на Пеевски"). Оценка за експозицията към негови бизнеси е трудна, но със сигурност сумарно е сред най-големите клиенти на ББР.

Основните проблеми на държавната банка са именно в изкривяването на замисъла й. От насърчителна институция с фокус малки и средни предприятия тя през годините частично се изроди в инструмент за подкрепа на неясно как селектирани едри бизнеси, като често зад тях прозират политически интереси - не само Пеевски, но и Георги Гергов (БСП). Сред корпоративните клиентите се виждат дружества на Красимир Гергов, Кирил Домусчиев, Гриша Ганчев... Друга линия на дейността са спасителни операции за закъсали компании - най-вече строителни. От тях някогашните дружества на "Галчев" (над 20 млн. лв.) са в несъстоятелност, а групата на "Понс" (над 38 млн. лв.) също е със солидни затруднения. През 2016 г. ББР беше използвана и като инструмент за национализация, като финансира холдинга на икономическото министерство "Държавната консолидационна компания" да купи "Авинамс". А също така беше включена и още една съмнителна функция - като квазибюджетен инструмент за мостово финансиране на безплатното саниране.

Всички тези трупани и наследени стратегически грешки на растежа не могат да се изчистят с магическа пръчица и е нужно доста повече от смяна на титуляра и поредното политически мотивирано и изтъргувано назначение.