Банки и финанси

Лагард призова еврозоната за повече публични инвестиции

Новият президент на ЕЦБ смята, че страните във валутния съюз трябва да засилят вътрешното търсене

Кристина Кърпичева

Кристин Лагард © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Новият председател на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард призова правителствата на страните от еврозоната да направят повече публични инвестиции. Наследничката на Марио Драги изнесе първата си голяма реч като президент на ЕЦБ в края на миналата седмица и я започна с цитат от Т. С. Елиът: "Всеки момент е ново начало", като сподели, че това не се отнася само за нея, но и за цяла Европа.

Две основни предизвикателства

Лагард спомена две ключови предизвикателства, пред които е изправена Европа в момента. Първото се отнася до променящата се глобална търговия. Тя отбеляза забавящия се темп на растеж на глобалната търговия - през тази година се очаква тя да нарасне едва с 1.1%, което е с 0.7 пр. пункта по-малко от прогнозираното миналата година. Лагард обърна внимание на случващия се преход в момента "от външно търсене към вътрешно търсене, от инвестиции към потребление и от производство към услуги", докато новите технологии променят досега познатото предлагане, съобщава Financial Times.

Второто предизвикателство, на което акцентира, е вътрешният растеж на развитите икономики. Едно от основните послания на речта е, че Европа трябва да се променя и адаптира в тон с променящия се свят. Решението, което Лагард предлага, за новите предизвикателства, е в едновременно фокусиране върху международната търговия и укрепване и засилване на вътрешния пазар. "Отговорът се крие в конвертирането на втората в света по големина икономика в такава, която е едновременно отворена за света и уверена в себе си", отбеляза тя.

Политики за стимулиране на вътрешния растеж

Новият президент на ЕЦБ не коментира очаквани промени в паричната политика, вместо това се обърна към правителствата на еврозоната, като ги призова да засилят публичните инвестиции. "Инвестициите са значителна част от справянето със съвременните предизвикателства, тъй като те са едновременно днешното търсене и утрешното предлагане".

Лагард обърна внимание на разликата между обикновени правителствени разходи и "продуктивни разходи – които освен инфраструктура включват научни изследвания и разработки и образование". Тя обърна внимание на това, че делът на продуктивните разходи от общите публични разходи е спаднал в повечето страни от еврозоната, като това се случва във време на нужда от нови инвестиции.

За увеличаване на производителността Лагард предложи интеграцията в сферата на услугите, капиталовите пазари и банковия сектор. И отбеляза нуждата от създаването на иновативни фирми, които по-бързо да разпространят новите технологии в рамките на съюза. "Това са градивните елементи на европейската икономика на бъдещето."

Лагард допълни, че ЕЦБ ще продължава да подкрепя икономиката на еврозоната и ще взема под внимание бъдещи рискове.

Управителят на Германската централна банка Йенс Вайдман говори малко по-късно на същата конференция. Той се изказа в подкрепа на идеята за преразглеждане на политическата стратегия на ЕЦБ и повтори често отправяното си предупреждение, че паричното стимулиране би имало сериозни последици, които не бива да се игнорират. "Обещанието "по-ниски (лихвени проценти) за по-дълго" е примамка за парично стимулиране в настоящето и е с цената на по-висока инфлация в бъдещето", коментира Вайдман.

Противоположни отзиви

Речта на новия президент на ЕЦБ беше посрещната с подкрепа от страна на присъстващи банкови лидери. Кристиан Суинг, главен изпълнителен директор на Deutsche Bank, сподели, че за него това е била най-окуражаващата реч, която е чувал от години в Европа.

Речта на Лагард получи негативни оценки от страна на икономисти, които споделиха разочарованието си от липсата на детайли относно паричната политика. Според Карстен Бжески, икономист от ING, Лагард е показала, че може по-скоро да бъде водещ политически и икономически глас на Европа, отколкото бързо да преструктурира ЕЦБ.