🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Банките приключват 2020 г. с 4.5% годишен ръст на кредитирането

Ефектите на коронакризата бяха отложени с мораториума и дори делът на лошите заеми спада в последните месеци

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Ако се гледат само числата от паричната статистика на БНБ, трудно може да се разбере, че светът преминава през дълбока рецесия. Данните към края на 2020 г. показват, че банковото кредитиране се охлажда, но продължава да расте - общо с 4.46% при 7.36% година по-рано. Делът на лошите заеми е малко по-висок от нивото в края на 2019 г., но това се дължи основно на провизии в началото на миналата година, които изкачиха показателя до над 9% през май. След това седем поредни месеца той спада плавно до 7.8%.

А ръстът на депозитите е съвсем непокътнат - 9.7%, колкото е и през декември 2019 г. Естествено тези числа са силно повлияни от множеството еднократни фактори и антикризисни мерки, така че като цяло банковият сектор не е усетил в пълна степен удара на пандемията. Това вероятно в по-пълна степен ще стане с изтичането на кредитния мораториум, като ще зависи и от това дали възстановяването на икономиката през тази година ще оправдае очакванията.

Стопяващи се ръстове

Според данните на БНБ фирменото кредитиране през 2020 г. е нараснало с близо 3% до 35.6 млрд. лв. При домакинствата, където допреди пандемията имаше опасения за прегряване, темповете остават по-високи. Реално жилищните заеми се запазват като основния двигател за ръста, като при тях повишението остава двуцифрено - 11.6%, а сумата им надхвърля 12 млрд. лв. При потребителските темпът на растеж се стопява по-бързо до 5%, а в номинално изражение покачването е с 570 млн. лв. В това число обаче влизат и около 110 млн. лв. безлихвени кредити, раздадени от банките с финансиране от ББР, така че реално ръстът е по-слаб.

То е косвен индикатор и за затягането на стандартите от банките - допреди кризата честа практика беше с потребителски заем да се дофинансира покупката на жилище от клиенти, които не могат да осигурят самоучастие. При някои банки така реално финансирането достигаше и дори надхвърляше 100% от цената на жилището.

Отложено влошаване

Числата към декември продължават да не показват влошаване на банковите портфейли, дори напротив - лошите и преструктурирани заеми се понижават с над 200 млн. лв. Този ефект идва предимно от фирмените кредити, което говори за вероятна продажба на един или няколко пакета необслужвани експозиции в края на годината.

Задържането на качеството на портфейла беше очакван ефект от кредитния мораториум, който позволи на банките да не класифицират като необслужвани кредити, по които до девет месеца не получават вноски. Въпреки че беше удължен, за много клиенти възползвали се в началото на пандемията той вече започва да изтича. Така в близките месеци ще започне да проличава колко фирми и домакинства ще продължат да имат проблеми с обслужването на заемите. Оценките на банкери са за в порядъка на 20-30% от възползвалите се от мораториума клиенти, които представляват експозиция над 9 млрд. лв., което би се превело в около 2 млрд. лв. потенциални нови необслужвани или преструктурирани заеми. Сега техният обем е 4.76 млрд. лв.

Този ръст в показателя се очаква да е неравномерен, тъй като част от банките отчитаха провизии за бъдещи загуби още през тази година на база на влошените макроикономически прогнози, но други не или го правеха в много по-малка степен. Затова и вероятно финансовите резултати на отделните банки ще са под натиск в различна степен.

Отчетите към края на годината все още не са публикувани, като това би трябвало да стане в края на седмицата. Към ноември печалбата на сектора беше 866 млн. лв., което е 44% спад на годишна база.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар