Банковите печалби остават под натиск и през ноември

Резултатът за месеца е под 70 млн. лв., а от началото на годината - 866 млн. лв., което е близо 44% спад

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Банковият сектор продължава да усеща ефектите от корона кризата, като печалбата до ноември спада с 43.4% до 866.1 млн. лв. Само за месеца резултатът е 69.6 млн. лв., което е почти два пъти под отчетеното година по-рано.

Така вероятно системата ще приключи с печалба под 1 млрд. лв. за пръв път от 2015 г. насам. А натискът над резултатите ще продължи и през следващата година - досега понижението се движеше основно от начислени провизии за бъдещи загуби, но с изтичането на кредитния мораториум и отпадането на правителствените мерки в подкрепа на икономиката се очаква да последва ръст на необслужваните заеми.

Тежестите в отчета

Основният фактор за понижаването на печалбата естествено са повечето разходи за обезценка - за единайсет месеца те са 771 млн. лв. при 419 млн. лв. през същия период на миналата година. Само за ноември те са малко над 80 млн. лв.

Това обаче далеч не е единственият елемент, който тежи на представянето. Нетният лихвен доход продължава да се свива и през ноември спада под 220 млн. лв. С натрупване от началото на годината данните сочат 2.415 млрд. лв., което е понижение с 80 млн. лв. на годишна база. Нетният доход от такси и комисиони и също се свива с над 55 млн. лв. до 942 млн. лв.

Същевременно банките не успяват да свият административните разходи - те се покачват минимално с 20 млн. лв. до над 1.5 млрд. лв. Това се дължи основно на покачването на разходите за персонал - въпреки кризата заплатите в страната продължиха да се покачват, като финансовите институции не бяха сред секторите, които се възползваха особено от антикризисни мерки като 60/40. Другите административни разходи се свиват, което също може да се обясни поне донякъде с повечето дистанционна работа и дигитализацията на услугите, която позволява да се намалят заетите офис площи и да се оптимизира клоновата мрежа.

Все пак растящи портфейли

Въпреки предизвикателствата на 2020 г. обаче банките и в края й продължават да кредитират активно. Само за месец портфейлът им се увеличава с над 0.5 млрд. лв., в по голяма степен движен от заемите за фирми (390 млн. лв.), но тези за домакинства също се покачват (162 млн. лв.).

При депозитите се запазва тенденцията за изпреварващ ръст - 1.2 млрд. лв. до 102.3 млрд. лв. Това позволява на банките да съхраняват високите си показатели за ликвидност въпреки по-малкото постъпления през годината от вноски по заеми, а и от такси, които се дължат както на понижената икономическа активност, така и на мораториума, който временно замрази плащанията по лихви и главници на около 15% от портфейлите им (над 9 млрд. лв. към септември )

Данните на БНБ показват, че през ноември нетно над 300 млн. лв. експозиции са излезли от мораториум и вече сумата на разсрочените експозиции е била 8.2 млрд. лв. През декември бяха приети промени в условията на мораториума, които увеличават максималното отсрочване от шест на девет месеца, като така е възможно клиентите, възползвали се от разсрочването, да получат още три месеца, в които да не правят вноски.

След като и те изтекат, тези кредити ще трябва да се върнат към редовно обслужване или да бъдат предоговорени и разсрочени отново, но вече индивидуално. Това обаче вече ще означава банките да отчетат тези заеми като преструктурирани и да начислят задължително провизии по тях, в случай че досега не са направили това.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 2
    lhf21627389 avatar :-|
    lhf21627389
    • + 3

    Статията не отчита факта, че в края а 2019 банките бяха задължени да си променят тарифите за вашутни преводи в СЕПА, като ги изравнят с националните такива. Това отне голяма част от приходите им.

    Нередност?
Нов коментар