През 2019 г. БНБ е поискала от ПИБ да прекласифицира над 300 млн. лв. заеми като лоши
Банката не го е направила, а регулаторът обяснява, че рискът е покрит с капитализирането на банката след проверката на ЕЦБ
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
"Съгласно Решение 81/15 март 2019 г. на Българска Народна Банка (БНБ), Първа Инвестиционна Банка АД е следвало да прекласифицира определени Вземания от клиенти като "Експозиции в неизпълнение". Банката не е прекласифицирала като "Експозиции в неизпълнение" Вземания от клиенти на стойност 368,631 хил. лв. брутно (331,837 хил. лв. нетно), за което ръководството е предоставило на БНБ обяснения и мотиви за решението си."
Тази забележка от одиторите на ПИБ ("Мазарс" и "БДО България") в годишния й отчет за 2020 г. звучи стряскащо. Първо, защото сумата е съществена на фона на 38.9 млн. лв. печалба на банката за миналата година и при съществени провизии би излязла на загуба. Второ, защото неизпълнението на решение на регулатора, макар и мотивирано, би могло да донесе санкции. И трето, защото стои там вече за втора поредна година (за 2019 г. само сумата е по-ниска).
Обясненията от БНБ и от ПИБ дават основание да се счете, че мащабът на проблема не е толкова голям. За централната банка рискът е покрит с капитализирането на банката след проверката на ЕЦБ, а също и с изискван от БНБ допълнителен капитал. Но въпросът е важен доколкото навременното разчистване на необслужваните експозиции, вместо те да се трупат в балансите на банките, е ключово, за да има по-ясна картина за сектора и за бъдещата му рентабилност.
Въпрос на допускания
Дали един кредит ще бъде обявен за необслужван звучи като сравнително ясна задача и наистина заемите с просрочие над 90 дни стават такива. Но в много други случаи има доста особености и възможност за маневри кога да се приемат за необслужвани и съответно кога и какви провизии да се начислят. Като цяло много от тези неща са оставени на преценката на мениджмънта спрямо бизнес модела и вътрешните модели на самата банка.
Такова в общи линии е и обяснението на ПИБ. "Изготвянето на финансовите отчети по МСФО изисква прилагането от страна на ръководството на съществени счетоводни и управленски преценки и отсъждания. Тези мотивирани и аргументирани допускания са основа за класификация на експозициите съгласно регулаторната рамка, което е потвърдено от одиторите на банката", се казва в отговора на въпросите на "Капитал", като се подчертава и заверката на отчетите с чисто мнение.
"Европейската централна банка (ЕЦБ) проведе цялостна оценка на качеството на активите на Първа инвестиционна банка и в публикуваните резултати няма направени констатации експозициите да бъдат класифицирани като необслужвани. Информация, касаеща състоянието на конкретни експозиции, не е разкривана публично съгласно приложимото законодателство", изтъкват още от банката.
Капитал вместо провизии
Обяснението от БНБ е малко по-детайлно. Според него е предшествала прегледа на качеството на активите (ПКА) и стрес-теста (СТ), извършени от ЕЦБ през 2019 г. като част от подготовката за влизане в банковия съюз. Тогава бяха проверени шест банки като в обхвата на ПКА влязоха средно 57% от рисково-претеглените им експозиции.
"За ПИБ беше определена 78.1% (т.е. надхвърляща средния процент за банките, обект на оценката на ЕЦБ) извадка от размера на портфейла, равняваща се на 3,801.7 млн. лв. Обхватът на ПКА за ПИБ бе дефиниран в резултат както от методологията на ЕЦБ, така и на основата на изводи от проведената вече от БНБ надзорна инспекция. Така бе постигнато почти пълно припокриване в обхвата на извадката и експозициите в ПИБ между надзорната инспекция на БНБ и ПКА на ЕЦБ", заявяват от БНБ.
От централната банка припомнят още, че в резултат на оценката на ЕЦБ за ПИБ беше определен капиталов недостиг в размер на 514.2 млн. лв. и в периода 2019-2020 г. ПИБ го попълни предимно с капиталови мерки - 58.7 млн. лв. хибридни инструменти, 195.4 от емисия нови акции и 129 млн. лв. капитализиране на печалбата.
"В допълнение към гореизброените мерки, след прилагането на надзорния преглед и оценка (ПНПО) по отношение на ПИБ Управителният съвет на БНБ определи също и допълнително капиталово изискване по Втори стълб. По този начин бяха покрити рисковете, свързани с необходимостта от прекласификация и обезценка на подобни експозиции", се казва още в отговорите на БНБ.
По принцип това е и обичайният подход на централната банка - при констатирани слабости да изисква капитал, който да покрие евентуални загуби, отколкото чрез директна намеса в класифицирането на заемите и провизиите. При прегледа си ЕЦБ също за сведение дава каква част кредитите трябва да се прекласифицират (конкретно при ПИБ коефициентът на необслужвани заеми скача от 19.1 на 44.1%), но финалната оценка е единствено дали има недостиг на базовия капитал от първи ред.
Така излиза, че банковият надзор счита темата малко или повече за затворена. Същевременно обаче нито тя, нито ПИБ отговарят на въпроса дали БНБ е променила предписанието си и дали решението все още е в сила и неизпълнено. Включването на забележката от одиторите дава основание да се предполага, че въпросът все още поне формално не е затворен.
5 коментара
Няма страшно! Тук вече всички сме ортаци на Цеко, така че зад ПИБ стои държавата. Какво са 300 милки заделени за други наши ортаци?
Тези май ще успеят да олепят тази банка за 4ти път.
Подобна публикация за тема отпреди 2 години - очевидно е търсене на сензация там, където е няма... Над БНБ вече е ЕЦБ все пак.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.