Как ПИБ се готви за изпит

Имотното украшение за печалбата

От години един от големите и признати проблеми на ПИБ е огромната сума на активите, придобити като обезпечение. След 2015 г., когато в тази графа влезе и "Кремиковци", числото достигна близо 1 млрд. лв., а ако се броят и част , които бяха рекласифицирани като инвестиционни имоти - 1.2 млрд. лв. В голямата си част това са имоти, които не носят доход, а тъй като са заведени в баланса на висока цена, е трудно и да бъдат продадени, без да се отчете загуба.

Оживлението на имотния пазар в последните години даде възможност на банката да започне макар и много плавно да разчиства тези имоти. Най-съществената сделка обаче идва в края на 2018 г. и чувствително подпомага годишните й резултати. Паралелно с отчета си за последното тримесечие на миналата година ПИБ оповести и че е отдала голяма част от терена на "Кремиковци" под формата на финансов лизинг на австрийската група Soravia. Впоследствие беше уточнено, че става въпрос за 40% от площта, но други детайли по договора не бяха оповестени, което прави невъзможно да се изчисли точният ефект.

Това, което се вижда от отчета на ПИБ, е, че до края на септември е имала 6 млн. лв. приходи от продажба на активи, а към края на годината те скачат на 81 млн. лв. Това говори за постъпление от около 75 млн. лв., макар тук да могат да влизат и други продажби. Не е ясно и обаче дали това е само първата вноска и каква част от цялата сума е. Също така не става ясно и договорените имоти на каква стойност са в баланса на ПИБ - за последното тримесечие придобитите като обезпечение активи се понижават чувствително с над 160 млн. лв. до близо 805 млн. лв., но над половината от спада идва по линия на машини и съоръжения, а не на земя и сгради.

Така или иначе основно в резултат на тази имотна сделка печалбата на ПИБ скача от 62 млн. лв. към септември на над 152 млн. лв. за цялата година. Това позволява на ПИБ и да покрие допълнително обезценки по първоначалното въвеждане на новия международен счетоводен стандарт 9, без да падне под регулаторните капиталови изисквания. До септември ефектът от новите правила се изчисляваше на 105 млн. лв. обезценка, а към декември сумата е покачена на 185 млн. лв. Ако това беше направено без извънредния приход, капиталът на банката щеше да падне с 80 млн. лв., което щеше да понижи капиталовата адекватност, но според отчета тя остава почти без промяна на 16% (общо) и над 13% (за базовия капитал от първи ред - CET1).

Офшорки на скрап

Извън събитията, които имат пряко отражение върху отчетите на ПИБ, обаче декември е изпълнен и с още редица сделки и операции, които видимо имат отношение към това как тя ще изглежда при прегледа на качеството на активите от ЕЦБ.

Може би най-съществените изменения са по линия на двете дружества, занимаващи се с рециклиране на скрап, кредитирани от банката - "Хефти металс" и "Надин холд". Те формално се водят независими, всяко от тях е собственост на различна офшорка от Британските Вирджински острови. Реално обаче те са регистрирани на един и същ адрес, оперират през едни и същи бази за изкупуване и на сайтовете им са дадени едни и същи телефони за контакт. Същинската дейност е съсредоточена в "Хефти", което има 125 млн. лв. оборот за 2017 г., докато основните приходи на "Надин холд", което пък има над 200 млн. лв. консолидирани активи, са от наеми.

На 5 декември 2018 г. синхронно и през един и същ адвокат, Иво Антонов, двете офшорки предприемат огледални сделки по продажба, но не на основните си дружества. Nyquilla Developments Limited продава за неизвестна сума 100% от "Надин-Н" ЕАД на изпълнителния директор на "Хефти металс" Филип Митков, Friesian Consultants - 100% от "Надин" ЕАД, на изпълнителния директор на "Надин холд" Николай Бинев.

На 28 декември 2018 г. следва нова порция огледални операции. Nyquilla Developments Limited продава на "Надин-Н" своите 100% в "Хефти металс" за 1000 лв., Friesian Consultants съответно прехвърля своите 100% от "Надин холд" на "Надин" също за 1000 лв. И по двете транзакции същият адвокат Иво Антонов е пълномощник и на продавача, и на купувача.

Така финалният резултат е, че "Хефти металс", което има 41.2 млн. лв. задължения към ПИБ през 2017 г., вместо досегашния си собственик (по документи Лин Еспарон) има нов - Филип Митков. Аналогично - дължащата на ПИБ над 160 млн. лв. "Надин холд" вече не е собственост на Амира Сейви, а на Николай Бинев. Според LinkedIn профила на последния до 2008 г. в продължение на над 12 години е работил в ПИБ, последно като заместник-директор на IT отдела. През 2013 шест месеца работи в "Хефти металс", преди през 2014 г. да стане изпълнителен директор на "Надин".

Друг съществен момент е, че за 2017 г. "Хефти металс" и "Надин холд" са сумарно на около 20 млн. лв. загуба, което, ако не се е променило драстично през 2018 г., вероятно ще предизвика въпроси у назначените от ЕЦБ проверяващи в ПИБ - одиторите на EY.

Полет към нов кипърски акционер

Друга трансформация в собствеността настъпва в авиокомпанията "Би Ейч еър", която за 2017 г. има около 55 млн. лв. задължения към ПИБ . До декември най-голям акционер с близо 41% е "Балкан холидейз сървисис", чийто управител е Радка Минева - член на надзорния съвет на ПИБ и съпруга на един от двамата големи собственици на банката, които имат по 42.5% дял - Цеко Минев. Освен нея дялове имат лихтенщайнската BHC Anstalt (24%), кипърската Santa Marta Limited (16.8%) и управителят на авиокомпанията Янко Иванов (18.3%).

На 12 декември обаче чрез увеличение на капитала влиза нов съдружник - "Арт строй турс". То апортира в "Би Ейч еър" свои имоти - сграда на софийската ул. "Дунав" 56 и почивна база заедно с почивен дом в курортен комплекс "Чайка" на границата със Златни пясъци. Оценката на имотите е 13.3 млн. лв., което отрежда на новия съдружник 72.67%.

"Арт строй турс" е еднолична собственост на "Вендрелл", което също е голям кредитополучател на ПИБ. В края на 2015 г. то получава 60 млн. лв. заем от банката, с който изкупува 67.5% от "Би Ейч еър логистик" (някога дъщерно на "Би Ейч ер" и собственик на около 40 дка терен до Летище София) от концесионера на ски зоната в Банско "Юлен".

"Вендрелл" е собственик на сградата на столичния бул. "Драган Цанков" 37, където се намира централата на ПИБ. Според собствените му отчети приходите му (между 3 и 4 млн. лв. годишно) идват основно от отдаването под наем на сградата (както и на още един имот в с. Костенец), а като основни клиенти са посочени ПИБ и "Касис България". Управител на "Вендрелл" е Станислава Георгиева, която е в ръководството и на още няколко дружества със заеми от ПИБ като "Болса" и "Видия-В-04". Собственик е едноименното лихтенщайнско дружество Wendrell Anstalt. В единия от отчетите като краен собственик е посочен Петер Шпренгер. Същият лихтенщайнски адвокат е директор на Interleasing Aktiengesellschaft. Това е компанията, която през 2000 г. учредява "Балкан холидейз сървисес", което от самото му създаване се управлява от Радка Минева.

Групата Вендрелл-Би Ейч еър с общо над 100 млн. лв. дългове към ПИБ, обаче не просъществува дълго. На 10 януари "Арт строй турс" е продадено за 11 млн. лв. на новосъздадена през есента на 2018 г. кипърска компания Lanavrita Limited.

При всички тези трансформации в собствеността на "Би Ейч еър", което за 2017 г. има 132 млн. лв. приходи и близо 20 млн. лв. загуба, както и при тази за "Хефти металс" възниква и въпросът защо сделките не са минали през одобрение на КЗК, доколкото явно е прехвърлен прагът от 25 млн. лв. оборот, над който комисията трябва да се произнесе.

Новата употреба на старите имоти

Друга операция, която вероятно на хартия ще направи една голяма експозиция на банката да изглежда по-добре, се случва в рамките на строителната компания "ПСТ груп", която към 2017 г. дължи консолидирано над 160 млн. лв. на ПИБ, при 82.4 млн. лв. приходи и 182 хил. лв. загуба.

В края на 2018 г. тя учредява ново дружество "ПСТ имоти" в което апортира централата си и други имоти, оценени на 26 млн. лв. Те и досега служат като част от обезпеченията на заеми на "ПСТ Груп" за над 100 млн. лв., но след операцията е сключен залог на новото дружество и по заем за "Пътстрой - Ловеч".

Последното дружество в миналото е било част от "ПСТ груп", но през 2013 г. е прехвърлено на офшорка от Британските Вирджински острови, а от 2014 г. е собственост на кипърското Cervinara Enterprises Limited. По данни към 2017 г. "Пътстрой - Ловеч" има два кредита от ПИБ за общо над 76 млн. лв. главница и един от дъщерната й банка в Македония за 2 млн. евро. Отделно по двата си български заема дружеството има и близо 27 млн. лв. непадежирала натрупана лихва, така че експозицията на ПИБ е от порядъка на 100 млн. лв. Същевременно основните активи на "Пътстрой - Ловеч" са вземания, придобити чрез цесии. Пред ПИБ обезпечението е било само търговското предприятие на самото дружество, но сега към него се добавят и имоти.

Доколко всички тези операции ще помогнат на ПИБ да премине по-гладко през проверките предстои да си проличи. Със сигурност като едни от най-големите експозиции на банката кредитните досиета на тези фирми ще минат през детайлен преглед и ще бъдат изследвани под лупа. От началото на 2019 г. изискването за ПИБ като една от големите системно значими банки се покачва до 10.75% CET1, а от есента БНБ активира и антицикличен буфер, който предвижда още 0.5 процентни пункта отгоре. Така че излишният капитал при отчетените 13.22% CET1 не е много и ако ЕЦБ наложи корекции в съществен размер, на банката може да се наложи отново да изпълнява предписания и да има нужда да се капитализира.