Съдът в Страсбург: КТБ не е получила възможност да се защити при отнемането на лиценза й

Докато естествено за част от жалбоподателите няма как да се докаже техен пряк интерес, то отказът да се разгледат жалбите на бившите изпълнителни директори и на акционерите (включително и най-големия - компанията на Цветан Василев "Бромак") е проблем, който довежда до делото в Страсбург. Мотивите на ВАС са, че от отнемането на лиценза са застрашени и нарушени материалните права на банката като юридическо лице, но не и на акционерите в нея. В този смисъл единствено представляващите самата КТБ могат да обжалват отнемането на лиценза, което не се е случило. Само че представляващите вече не са управителните органи на банката отпреди затварянето й, а назначените от БНБ квестори, за които трудно може да се предположи, че ще оспорват решенията на регулатора. Именно този абсурд в крайна сметка е и в основата на решението на ЕСПЧ, което по същество постановява, че решението на БНБ, с което се отнема лицензът на една банка, трябва да може да бъде обжалвано пред съд от легитимни и заинтересовани представители на тази банка, като например предишното й ръководство, вместо фиктивно да се признава това право само на квестори или временни синдици, които са зависими от БНБ и не представляват интересите на акционерите.

За целта българският съд стъпва на това, че акционерите не са оспорили назначаването на квесторите още през юни 2014 г. и съответно те не управляват банката против волята им. Решението на ВАС от 2015 г. обаче е взето с особено мнение на единият от тримата членове на състава. Съдия Соня Янкулова още тогава предупреждава, че делото може да стигне до Страсбург. "Те не са изразили съгласие тези органи да ги представляват и по отношение на преценката да се оспори ли актът на централната банка за отнемане на лиценза. Когато си дал съгласие да ти се прелее кръв, не значи автоматично, че си дал съгласие и да ти се ампутират двата крака", пише цветисто съдия Янкулова в пространната си обосновка, която застъпва позицията, до която сега стига и ЕСПЧ.

По същество

Изходът от делото "КТБ срещу България", заведено по две жалби на бившите изпълнителни директори на банката, няма да произведе някакъв съществен пряк ефект въпреки установените две нарушения на чл. 6 на конвенцията (достъп до справедлив процес на директорите и акционерите на КТБ), както и на чл. 1 от Протокол 1 към конвенцията (защита на правото на собственост от чужда намеса).

Решението на съдиите от Страсбург дава възможност делото да се отвори отново и да се даде възможност на засегнатите страни да оспорят решението на БНБ. Съставът на ЕСПЧ обаче изрично подчертава, че българският съд не бива да накърнява принципите на силата на присъденото нещо, както и на правовата сигурност. Предвид изминалите над седем години вече несъстоятелността на КТБ е произвела множество ефекти засягащи и трети страни, а и въобще дори и евентуална преценка, че решението на БНБ е било незаконосъобразно няма как да върне банката към живот. И ЕСПЧ изтъква, че реабилитирането на нарушените права не е нужно да мине през обезсилване на отнемането на лиценза или на породените от него ефекти, а чрез присъждане на компенсация.

Същевременно обаче европейските съдии отхвърлят претенциите на жалбоподателите директно да им присъдят обезщетение от над 5.3 млрд. лв., които включват обезценката от БНБ на капитала на банката, както и сриналата се борсова цена на акциите й и пропуснати печалби. Съдът приема, че не е компетентен да прецени как биха се развили делата, ако КТБ беше допусната до справедлив процес и затова не присъжда нищо. Така евентуално директорите и акционерите на КТБ ще могат да чакат компенсация само от българския съд, и то ако успеят да докажат, че решението на БНБ е било незаконно. ЕСПЧ отхвърля и претенциите на директорите българската държава да им изплати 270 хил. евро разноски по делото, тъй като не са ги платили или дължали на адвоката си, а договорката им с него е била те да му се платят от българската държава, ако бъдат присъдени от съда.

Повтарящо се

Извън конкретния казус проблемът е, че България вече е практически рецидивист по аналогични дела. Това е третото осъдително решение на ЕСПЧ срещу България за това, че не е осигурила възможност на ръководството на банка да атакува отнемането на лиценза пред съд, като проблемът е вече ясно идентифициран от предходните дела. През 2005 г. България беше осъдена в Страсбург по делото "Капиталбанк" точно за същото нещо - невъзможност на банката да оспори отнемането на лиценза й. През 2016 г. този проблем беше посочен и в осъдителното решение по делото "Международна банка за търговия и развитие срещу България". Вече 6 години Комитетът на министрите към Съвета на Европа чака изпълнение на това решение, което е предмет на засилено наблюдение.

В този смисъл решението на съда в Страсбург по делото КТБ беше напълно очаквано и се дължи на нежеланието на властите да предприемат необходимите мерки, а в още по-голяма степен на отказа на Върховния административен съд да прилага ясните стандарти на съда в Страсбург за необходимия съдебен контрол върху тези решения на БНБ - защото българските дела далеч не са единствените, по които ЕСПЧ се е произнасял.

Проблемът беше поставен пред ВАС не само по делата на КТБ, но и в рамките на тълкувателно дело, поискано от председателя на Висшия адвокатски съвет през март 2015 г. ВАС обаче отклони искането с мотив, че не можел да дописва закона, а относимите разпоредби от правото на ЕС можел да тълкува само СЕС.

Въпросът стига и до КС, след като през януари 2016 г. състав на Върховният касационен съд поиска от Конституционния съд да обяви два текста от Закона за банковата несъстоятелност (чл.11, ал.3 и чл.16, ал.1) за противоконституционни и противоречащи на Конвенцията за правата на човека във връзка с решението на ЕСПЧ по делото "Капиталбанк". Текстът на чл.16, ал.1, изр.3 от Закона за банковата несъстоятелност гласи: "Право на жалба имат квесторите или временните синдици на банката и Централната банка, а право на протест - прокурорът." КС обаче отклонява искането за противоречие с конвенцията, а приема само да провери конституционосъобразността им, защото състав на ВКС нямал право да го сезира с искане за съвместимост с международните спогодби. В крайна сметка искането за противоконституционност е отхвърлено.

Тъй като това е третото дело срещу България, по което възникват едни и същи въпроси около отнемането на банков лиценз в България, в днешното решение ЕСПЧ дава и указания за това как такива нарушения да бъдат избегнати в бъдеще. Съдът подчертава, че не е негова работа да казва дали "липсата на ясна и практическа възможност за КТБ да търси и получи съдебен контрол на отнемането на нейния лиценз" е резултат от празнота в закона или от начина, по който Върховният административен съд е го е тълкувал и прилагал, съответно кое от двете или и двете трябва да се променят. "Но България трябва да предприеме стъпки, за да гарантира, че банка, чийто лиценз е бил отнет, може пряко и независимо да поиска и получи ефективен съдебен контрол на тази мярка", се казва в решението. В Закона за банковата несъстоятелност да се променят чл.13, ал.3 и чл. 6, ал.1, като в производството срещу отнемане на лиценза да могат да встъпят акционерите и лицата, които са представлявали банката преди отнемане на лиценза.

Третото поред бездействие на България по темата може да е и последно, защото въпросът до голяма степен се решава с влизането на страната в Банковия съюз чрез тясно сътрудничество с ЕЦБ. Реално вече от две години решенията за отнемане на банков лиценз в България са в ръцете на ЕЦБ, така че оспорването им би било не пред ВАС, а пред Съда на Европейския съюз.