🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Людмил Ангелов: Решението по казуса КТБ ще е тест за независимостта на Конституционния съд

Адвокатът на "Бромак" и директорите на КТБ пред "Капитал""

Людмил Ангелов    ©  Надежда Чипева
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Профил:

Адвокат Людмил Ангелов представлява "Бромак" като мажоритарен акционер в Корпоративна търговска банка, както и самата КТБ, представлявана от нейните изпълнителни директори, в делата около несъстоятелността на банката. Неговите клиенти оспорват решенията на съда, че нямат правен интерес да обжалват решенията, с които е отнет лицензът на банката и тя е обявена в несъстоятелност. Разговаряме с него по повод решението на Върховния касационен съд (ВКС) да спре производството пред него и да сезира Конституционния съд (КС) за текстовете от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), които блокират акционери и мениджъри на банки да обжалват отнемане на лиценз и несъстоятелност.

Какво променя това решение на Върховния касационен съд за вас и за вашите клиенти?

Беше логично да поискаме от ВКС да тълкува закона и да ни признае право да участваме активно в процеса, а не само като зрители на първи ред. Решението на Конституционния съд ще е възможност за пръв път да се направи някакъв съдебен контрол на качеството на законодателството ни, специално и извънредно прието по случая КТБ от Народното събрание. Това сториха и съдиите от ВКС. Те казаха, че тези текстове са негодни и не дават право на ефективна защита на самата банка, тъй като е ограничено правото й на процесуално представителство и защита в производството по ЗБН с предоставянето му само на квесторите, назначени от централната банка, или респективно на временните синдици, назначени от Фонда за гарантиране на влоговете. А тези две институции са страни в процеса със собствени самостоятелни права и интереси, различни и противоречиви с тези на банката, за която се иска от БНБ откриване на производство на несъстоятелност, и с тези на нейните акционери. Това възпрепятства и затруднява излагането в пълнота на всички доказателства и всички тези и възражения на банката и акционерите й в съдебното производство по ЗБН. От друга гледна точка това лишава от ефективен съдебен контрол цялата съдебна процедура - като се започне от отнемането на лиценза на КТБ от БНБ и се стигне до обявяването на банката в несъстоятелност от съда по несъстоятелност. Житейската и законодателната логика е акционерите с над 5% участие в капитала на банката да участват в производството, за да могат по линията на косвения съдебен контрол от свое име и от името на банката да оспорят акта на БНБ за отнемане на лиценз на банката, както и да защитят легитимните си акционерни права. А както е известно, Върховният административен съд отказа пряк съдебен контрол върху акта на БНБ за отнемане банковия лиценз на КТБ - всички дела са прекратени поради липса на правен интерес. До този момент по казуса КТБ българският съд абдикира от основната си функция да бъде коректив и превенция срещу административен произвол, като осъществява реален и ефективен съдебен контрол на актовете на администрацията, в частност на УС на БНБ.

Според вас докъде трябва да се простира правният интерес? Имаше много дела от вложители, акционери, облигационери…

Според практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) самата банка, представлявана от нейните органи, и нейните акционери, чиито притежания са нарушени, имат правен интерес. Не може да се ограничи правният интерес до квесторите, които са назначени и зависими от БНБ. Абсурдът е очевиден - БНБ назначава и сменя квесторите, те се отчитат на БНБ, БНБ определя възнаграждението им, дава им задължителни указания, квесторите й дават предложение за отнемане на лиценза на банката и накрая само тези същите квестори или аналогично назначените и зависими от фонда временни синдици на банката да имат право на процесуална защита на банката срещу искането на БНБ за откриване на производство по несъстоятелност на банката по ЗБН.

ВКС, в лицето на този състав, констатира и обоснова това противоречие и правилно сезира Конституционния съд с искане да се произнесе по съответствието на конституцията и Европейската конвенция за защита на човешките права на разпоредбите от ЗБН.

На какво се дължи фактът, че ВКС вижда такова противоречие, а другите съдебни органи, през които е минало делото, включително ВАС - не?

В решението на тричленния състав на ВАС по казуса КТБ имаше особено мнение на съдия Соня Янкулова, което до голяма степен се споделя и от съдиите от ВКС. Всичко е въпрос на свободна съдийска преценка, независимост и морал.

Решенията на КС нямат обратно действие. Как очаквате казусът да се развие оттук нататък?

С оглед спирането на делото във ВКС и ако предположим, че Конституционният съд ще възприеме мотивите на ВКС и ще отмени разпоредбите, за които е сезиран от ВКС, това би дало възможност на ВКС да върне делото за ново разглеждане от Апелативния съд със задължителни указания да бъдат допуснати жалбите на акционерите и на КТБ, представлявана от изпълнителните директори, против решението на СГС, с което банката се обявява в несъстоятелност. Тогава Апелативният съд ще трябва да разгледа и да се произнесе по същество по аргументите, които сме изложили в жалбите против решението на СГС да обяви банката в несъстоятелност.

А такова решение дава ли по-голяма тежест на евентуални ваши жалби пред ЕСПЧ или други международни съдилища? И имате ли намерения за такива действия?

По делото пред Конституционния съд заинтересовани страни са Народното събрание и Министерският съвет. Тези две институции вероятно ще представят в Конституционния съд становищата си по искането на ВКС, защото първата институция е приела тези текстове, а по инициатива на втората са внесени като законопроект в НС. Тъй като след започване на казуса КТБ Законът за банковата несъстоятелност беше прекрояван многократно специално според мярката на КТБ, този закон вече трябва да се казва Закон за банковата несъстоятелност на КТБ - с повечето промени се дадоха нови, специални и извънредни правомощия на синдиците, въведе се фигурата на временния синдик, дадоха им се специални права за завеждане на искове за неограничено връщане на имущество с произход от банката, без да се дава легална дефиниция на това. Това доведе до абсолютна несигурност на гражданския и търговския оборот, до непредвидимост на закона и отвори широко вратата за административен и съдебен произвол.

За нас това отнасяне на делото пред КС ще е един тест. Първо за независимостта и способността за саморазвитие на националната ни съдебна система. Ще е тест за това доколко ще има независима експертиза от КС на законодателството, направено и прието на коляно и целево от НС. И безспорно ще има отзвук навсякъде - и в Брюксел, и в Страсбург, и във Вашингтон. Визирам мониторинговите доклади, визирам и делата на инвеститори, акционери, вложители. Така че в крайна сметка решението на КС ще има много голяма тежест, надявам се да има и дисциплиниращ ефект спрямо правителството и парламента - когато се приемат закони, да бъдат внимателно обсъдени целта и последиците им за основни човешки права и свободи като противоречията им с основни принципи, залегнали в конституцията и в международни норми. Защото ВКС вижда противоречие и с чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека, регламентиращ правото на справедлив съдебен процес, т.е. имаме противоречие с два фундаментални акта, които уреждат основни права и свободи на гражданите.

Вашите клиенти смятат ли да завеждат дела в Страсбург?

Нека да видим първо какъв ще бъде резултатът от решението на КС. А и производството по ЗБН не е приключило с окончателен съдебен акт, така че след края му може да се заведе такава жалба.

Имате ли данни синдиците на КТБ да прилагат закона субективно и с действия или бездействия да накърняват интереси на кредиторите и собствениците на КТБ?

Подробен анализ не сме правили. Следим публичната информация в тази връзка. Доколкото можем на направим преценка от същата, делата са свързани с процесуални пречки и не е ясно доколко ще продължат и дали ще се развият, защото негодните текстове на ЗБН не дават разумни правни основания за водене на тези дела от синдиците на КТБ. Не можем и да кажем дали някои вложители или кредитори на банката са имунизирани срещу такива дела.

Някои от тези дела са и с внушителен материален интерес, което предполага големи разходи по тях. Това може ли да накърни сериозно масата на несъстоятелността?

Това е един от възможните варианти за увреждане на масата на несъстоятелността - в случаите, когато делото бъде загубено и не бъде върнато имуществото в масата на несъстоятелността, безспорно масата би намаляла. Тук отговорността е споделена между синдиците и Фонда за гарантиране на влоговете. Предполагам, че има комуникация помежду им с обосновка за вероятни шансове за успех на всеки заведен иск, преди да одобряват разходите за него. В тази връзка крайно време е синдиците и фондът да обявяват ежемесечен списък на разходите за водените от тях дела и за приходите от тези дела - само така ще се види балансът, дали е намаляла, или се е увеличила масата на несъстоятелността от воденето на всяко дело.

В публичното пространство най-дискутирани са цесиите и прихващанията. Как трябва да се подходи с тях?

При тази дата на несъстоятелност всички те са разваляеми. Това е преценка на синдиците. Но както казах, няма предвидимост.

Какъв е полезният ход на законодателите сега? Трябва ли нов Закон за банковата несъстоятелност, или този може да се санира?

Този закон е доста прекрояван и има доста кръпки, особено след началото на казуса КТБ. Смятам, че полезен ход на Народното събрание е да не чака решението на Конституционния съд. Ако членовете на правната комисия на НС успеят да убедят депутатите от своите парламентарни групи, Народното събрание може и само да промени тези текстове от ЗБН, за които ВКС смята, че са противоконституционни. Още повече че определението на ВКС е окончателно. Министерският съвет също може да внесе такъв законопроект в НС. По този начин НС и МС ще облекчат Конституционния съд. Едно такова нетрадиционно решение би било добър сигнал навън за спазване принципа на върховенство на закона от националните ни институции.

В обобщение каква е прогнозата ви за решението на Конституционния съд по искането от ВКС за тълкуване на ЗБН?

Първо, очакваме решението на Конституционния съд да бъде постановено в разумен срок, а не след една година, за да се даде възможност делото по несъстоятелността на КТБ да продължи и приключи в обозрим срок.

Второ, надяваме се Конституционният съд да спази единствено и само принципа на върховенство на закона при тълкуване на разпоредбите от ЗБН, за което е сезиран от ВКС.

Трето, решението на Конституционния съд по казуса КТБ ще е тест за независимостта на Конституционния съд - политическа, икономическа, институционална.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    melani_simeonova avatar :-|
    melani_simeonova
    • - 21

    Дам ,дано има резултати час по-скоро.

    Нередност?
Нов коментар