Над 75% от българските стартъпи при имотите са за управление или маркетинг

Много Real Estate, малко строителство

PropTechHouse определя proptech като всички иновации (технологии и бизнесмодели) по протежение на жизнения цикъл на недвижимите имоти, който условно го разделя на пет етапа – "финансиране и инвестиции", "проектиране и строителство", "маркетинга и операции", "мениджмънт и транзакции", "лайфстайл и урбанизация".

Международна тенденция е най-голям дял от проптех фирмите да са фокусирани върху "мениджмънт и операции" и тя е валидна и за България. Следващата популярна сфера е "маркетинг и транзакции". В тези категории са 75% от българските проптех фирми.

Според Силвия Павлова профилът, който е най-характерен за България е сходен със средностатистическия за ЕС и това лишава сектора от конкурентни предимства. За сравнение в държави като Испания има множество решения, свързани с инвестиции и финансиране. Други като Холандия специализират в контех решения.

Останалите 25% от стартъпите в България са в сферата на строителните технологии и най-рядко - на начина на живот и работа. За сравнение европейските фирми с контех решения са над 30%, обясни Силвия Павлова.

Едно направление, една технология

Повечето компании в България (62.5%) работят само в едно направлениe. Доколкото има кръстосване между области, тя е между "мениджмънт и операции" и "маркетинг и транзакции". "А конкурентно предимство в международен план е, ако стартъпите предлагат съчетания от типа на "мениджмънт и операции" с "проектиране и строителство", с "инвестиции и финансиране" или с урбанистични аспекти. От европейските стартъпи дори 33% обхващат три области.

Фокус върху вътрешния пазар

Много голяма част от българските проптех стартъпи (69%) работят единствено в България и не са обявили планове да се развиват в чужбина. Ако се изключат трите фирми, които освен в България имат и проекти в начален стадий в Австрия, този процент скача до 87.5%.

За сравнение сред европейските едва 18% работят (или имат намерение да работят) само на местния си пазар. Останалите 82% оперират на един или повече пазари, различни от националния им. "За разлика от българските, европейските проптех фирми още със самото си създаване тръгват с идеята да работят на международно ниво", отбелязва Силвия Павлова. Националния фокус при местните тя обяснява с това, че средата не е особено благоприятна, индустрията е нова и не са създадени необходимите условия. Затова и фирмите се опитват да минимизират риска като работят само на българския пазар.

Освен това част от българските проптех компании са създадени като са взаимствали решения от чужбина и са ги адаптирали в България. Понеже подобни решения вече съществуват навън, това пречи на международното разширяване на българските стартъпи.

Над половината са със собствено финансиране

Друга специфика за българските стартъп компании при имотите е, че 56% от тях са създадени и се развиват със собствено финансиране, докато в ЕС този процент е двойно по-нисък (30%). "Това отразява повечето възможности за външно финансиране на проптех, които съществуват в другите европейски държави. В България за това се говори едва от няколко месеца и все още не е изградена необходимата инфраструктура", обясни Силвия Павлова.

Тя отбелязва и, че самите стартъпите нямат доверие към външни източници на финансиране. Подобна нагласа съществува и извън България, но тук тя е много силно изразена. Хората предпочитат по-слабия растеж, но благодарение на клиенти, пред бързия растеж с външно финансиране.