Стартъпите при имотите растат и при криза

В сектора Market&Transact (маркетинг и транзакции) са четири (29%) от имотните стартъпи. В тази категория попада например платформата weBobook на BG Estate за изграждане на виртуални огледи, базирани на VR технология. Тя вече има абонати в над 15 държави, сред които Португалия, Чехия, Полша, Румъния, Унгария, Кипър, Гърция.

В Manage&Operate (мениджмънт и операции) новите решения са две (14%). Тук е категоризирано например VKEE на Lignа, което е ключ с дистанционна чек-ин система, съхраняван в дезинфекцираща кутия.

Други две (14%) са в сферата Invest&Finance (финансиране и инвестиции). Платформата eosimoti.bg е на компанията за изкупуване на проблемни вземания и активи "ЕОС България". Целта й е да улесни потребителите, които търсят имоти на изгодни цени в страната. Другият пример е online mortage center на Eurobank (Postrank) - България. Решението дигитализира процеса по получаване на жилищен кредит. То е в допълнение на EVA - мобилното приложение на банката за жилищни кредити с интегриран чатбот.

Половината от българските имотни стартъпи, създадени през 2020 г., са решения на съществуващи компании.

"Изминалата 2020 г. беше много стресова и е изобщо учудващо, че имаме нови технологични решения. За сравнение, в Италия през миналата година са създадени само пет нови PropTech при 22 през 2019 г. При нас спадът е далеч по-плавен - от 19 на 14. Очакваме и с времето числото за 2020 г. да се увеличи заради новооткрита информация, казва Силвия Павлова. Тя обяснява, че идентифицирането на PropTech компании е труден процес, доколкото няма регистри и публична информация, особено за онези, които се самофинансират.

Инвестиции, направени на дъното на която и да е икономическа криза или на ранните етапи на възстановяване, обикновено се справят по-добре.

Силвия Павлова,

основател на PropTech Bulgaria

Едва 16% с външно финансиране

Сто и тридесет PropTech компании далеч не са малко за България, като се има предвид, че броят е сходен на този в страни като Италия и Финландия, които са от Западна Европа и които имат широк достъп до външно финансиране. А у нас на този етап липсва финансиране за PropTech в съвсем начални стадии, добавя Павлова.

Проучването показва, че сега в България 84% от PropTech компаниите се самофинансират. При 67% година по-рано това означава, че новите са предимно такива. Другите 16%, които ползват външно финансиране, са главно компании в по-напреднал стадий на развитие - т.нар. seed stage, и то е от чужбина или с чуждестранни съдружници.

Анализът приема като български компании не само основаните от сънародници в страната (109 на брой), но и български дружества с чужд съдружник, чуждестранни компании, работещи в България, български компании, регистрирани в чужбина. Осем от дружествата, анализирани в доклада, са учредени във Великобритания, четири в Германия, по две в Австрия, Холандия, Франция, по една в Испания, САЩ и Норвегия (норвежка компания е изнесла дейност в България).

Най-добре финансираната българска PropTech компания е Officernd, която по данни на Crunchbase е получила 4.2 млн. евро за дейността си. Платформата за управление на споделени пространства е основана от българи и базирана в България, но е регистрирана във Великобритания.

Колко е важно да се самофинансираш

Преди пандемията да се самофинансираш означаваше да си бавен в експанзията и по-малко конкурентоспособен. Кризата обаче показа, че когато си финансово независим, си по устойчив при неблагоприятни обстоятелства, пише в 2021 Bulgaria: PropTech Mapping Report.

"Когато не разчитат на външно финансиране, хората планират по-добре и работят на пазарен принцип. Резултатът са здрави бизнеси, които се захранват със средства от клиентите си. Това е и една от причините в България да има толкова нови решения извън драматизма на 2020", казва Силвия Павлова.

Проучване на "PropTech България" за икономическите ефекти от ковид кризата показва, че 54% от българските PropTech разполагат с кеш буфер за период между шест и 12 месеца, докато например в Нидерландия делът е едва 15%.

Компаниите, зависими от външно финансиране, изживяват капиталов шок през миналата година, когато фондовете изцяло спират да финансират нови проекти и дори поставят под въпрос средствата за някои компаниите в портфолиото си.

"Четири от всеки 10 стартъпа в днешно време са в червената зона: те имат средства за три или по-малко месеца до следващия транш. Ако не наберат допълнително капитал и не променят приходите и разходите си, ще се изправят пред колапс и това крие риск от разпад на стартъпи в световен мащаб", по оценката на консултантската фирма Startup Genome за 2020, цитирана в български доклад.

Преглед на оригинала

ПъстърPropTech профил в България

PropTech индустрията в България е силна най-вече в три области - "начин на живот и работа", "пазар и транзакции" и "проектиране и строителство". Най-голям дял от имотните стартъпи са в тях.

"Пъстрият профил е положителен на фона на това, че обикновено държавите са тясно специализирани. Силата на Германия и Холандия е в строителството, на Великобритания - в модулните решения, Испания развива платформи за изплащане на жилища чрез наемни вноски, Финландия генерира Smart City и Smart Home решения. Тенденцията в Западна Европа сега е да се създават платформи, които да интегрират различни PropTech решения", обяснява Силвия Павлова.

В "маркетинг и транзакции", която е водеща сфера в България, 46.4% от решенията са търсачки за недвижимите имоти. От тях 14 са независими и ползват информация от различни агенции. Вече е норма обаче и самите агенции да вграждат подобни функционалности на сайтовете си. "Търсачките са стандарт в България, докато в някои държави в Южна Европа все още се смятат за иновация", казва Павлова.

Друга национална особеност е, че една четвърт от технологичните решения комбинират софтуер и хардуер. Няколко PropTech решения се насочват и към сферата на здравните технологии заради необходимостта от засилен санитарен контрол в сградите с обществен достъп покрай пандемията.

Анализът показва и че българските PropTech допринасят за седем от всички 17 Sustainabillity development goals (SDG) на ООН до 2030 г. - най-вече към достъпна и чиста енергия, устойчиви градове и общности, отговорно производство и потребление.

Устойчиви и на ковид

Спадът на търсенето е вторият шок (извън капиталовия), с който се сблъскват стартъпите в световен мащаб по време на пандемията, по наблюдение на Startup Genome. Проучване на "PropTech България" показва, че то е проблем за 62.5% от българските PropTech компании, но 77% от тях са проявили гъвкавост и са започнали да преструктурират бизнеса си. При други 38.5% търсенето на услугите не намалява и дори се увеличава.

Startup Genome регистрира среден спад от 34% в приходите на технологичните компании от недвижимите имоти и строителството глобално. Намаление в постъпленията са отчели, без да уточняват мащаба, 61.5% от българските PropTech. Най-силно са ударени свързаните с туризма и със строителството. И ако строителството успя да се възстанови към края на 2020, при туризма това още не е факт. Около 77% от българските PropTech не са освобождавали хора, за разлика от 60% от стартъпите в глобален мащаб, на които се е наложило да съкращават служители, заплати и работно време. Не са регистрирани и български PropTech компании, които да са спрели бизнеса или продуктовото си развитие заради ковид кризата. Тенденцията дори е противоположна.