Между геодезисти и програмисти

Каква част от бизнеса ви е с държавни клиенти и каква - с частни?

Около 50 на 50. През миналата година започнахме и усилено работим в сферата на географски информационни системи за общините. Направихме много обиколки и срещи из страната през 2016 г. и през тази година вече се виждат резултатите. Най-големият проблем на общините обаче е липсата на финансиране. Част от тях купуват евтини решения, които покриват много ограничено нуждите от информация на общината. Ключово в изработването на специализиран продукт за клиент е да успееш да автоматизираш работните процеси, които той трябва да изпълнява във всекидневната си дейност. В нашия бранш много рядко можеш да отидеш при клиент и да го питаш какво иска. Хората са свикнали да работят по един традиционен начин от години и самата технология по автоматизацията не е лек процес. Успешното решение е възможно на базата на познанието, което имаме, и на успешното общуване с клиента. Във всеки бранш, където навлизаме, са нужни хора, които са наясно как работи този сектор. Става дума за работни процеси, които, ако не познаваш в дълбочина и тяхната специфика, географската информационна система не може да бъде внедрена успешно.

Колко души работят в момента за компанията? Колко са разработчици и колко - геодезисти?

Около 85 души, горе-долу са разделени наполовина геодезисти и програмисти.

Неотдавна създадохме и стартъп компания по програма "Зелено управление". Тя ще може да прави оценки за енергийна ефективност на сгради. За целта ще купим дронове, термокамери, ще използваме сложни математически модели, за да оценим енергийната ефективност на сградите. Говорихме с главния архитект на София Здравко Здравков - една от идеите му е да направи карта на София с енергийните паспорти на сградите. Всъщност в стойността на сградата е редно да се отразява и енергийната й ефективност. Купуваш си къща, но е важно да знаеш колко харчиш, за да я отоплиш. Във възможностите ни е да създадем нещо подобно и то да е успешно. Покрай геодезическата част от доста време ползваме дронове и безпилотни самолети, така че имаме и ноу-хау в тази област.

Ще увеличавате ли служителите си покрай новата фирма или ще използвате наличния човешки ресурс?

Съвсем малко. В нея ще използваме налично ноу-хау и в голямата си част проектът обхваща доставка на хардуер и оборудване. Има и разработка на софтуер, но е по-малката част.

Дълги години сте работили в държавни структури, бяхте и директор на Агенцията по кадастър. Трудно ли беше да смените държавната работа с частна?

Бих казал, че беше революционно. Сферата е съвсем различна - в държавната структура имаш гарантирани средства поне за заплати. В частния сектор трябва да си осигурил толкова средства, че да си покрил всичките разходи плюс да има печалба - философията е различна. Иначе по отношение на организацията в дебелите книги пише, че няма разлика. Но има конкуренция, едни хора също като теб дебнат пазара. В частния бизнес има много по-голяма гъвкавост от държавните структури, най-малкото поради липсата на безброй очи, които те гледат. От друга страна, държавата със своята подредба и правила също има ноу-хау, което приложено върху частната структура също дава допълнителни резултати - например самата формализация на управлението. За една фирма е изключително важно да продължи да работи и когато мениджърът не е постоянно там. За това много помага описанието на процесите. Администрацията също така ме научи, че в много случаи администраторите тичат след появили се кризи. Според мен трябва да има звено, което да се справя с извънредни ситуации. По-важно за мениджмънта е да мисли какво ще се случи утре, а не времето му да е 100% заето от спешните случаи. За съжаление много често в администрацията има такива спешни случаи. Моят опит в Агенцията по кадастър беше да насоча самата администрация именно към предотвратяване на такива случаи. Например въведохме възможност клиентите да ползват експресни поръчки. Защото, когато няма такива, винаги се появяват едни хора, които искат много бързо да се случи нещо - те или ще си запишат час в приемното време, или ще се опитат през висшето ръководство да си го осигурят, или мои приятели започват да ми звънят. Така се получава, че в един работен ден 40% от времето се занимаваш да направиш едни "спешни" неща. Успяхме да създадем организация на работа, която да даде възможност клиентът да си поръча експресна поръчка - струва три пъти повече, но ако имаш нужда, плащаш и си го получаваш веднага. Обажданията към мен намаляха в пъти. Иначе съм имал по над 120 обаждания на ден.

Как технологиите промениха сектора ви?

Когато започнах да работя геодезия, тъкмо стартираше въвеждането на тъй наречените тотални станции – разстоянията да не се мерят с рулетка, а пращаш един лъч и той измерва разстоянията. Тогава имаше едни GPS приемници, които бяха 50/50/50 см и тежаха десетки килограми, хващаха няколко спътника и даваха точност до метър. Днес всеки има GPS в смартфона си. С телефона не можеш да направиш геодезическо измерване и да трасираш имот, но в рамките на 10 000 - 15 000 лв. всеки може да се снабди с много прецизен приемник и всъщност неща, които преди време си мерил с дни, сега може да свършиш за минута-две. Тоталните станции, с които работим, вече са и безпризмени, което означава, че сам човек може да извършва част от измерванията. Появата на дронове и безпилотни летателни апарати уникално подобри качеството и скоростта на работа. И у нас ползваме тези технологии, въпросът е доколко ефективно работят с тях българските фирми.

Какви са очакванията ви за тази година?

Тази година се раздвижи и държавният пазар. Проблемът е, че заради липсата на поръчки през последните две години сега има много голяма конкуренция и почти всеки конкурс стига до КЗК, което означава, че има удължаване на сроковете. Просто ще продължим да се опитваме да не сме зависими единствено от държавния пазар.

Разкажете за едно трудно ваше решение?

Винаги такива решения са били свързани с хората. През 1999 г. създадохме ГИС София и макар фирмата да беше общинска собственост, тя си беше търговски субект. От тогавашния софийски кадастър се прехвърлиха 15 души и първите няколко месеца бяха може би най-трудните, докато започне някаква дейност да генерира приходи за издръжка на тези хора. Друго такова решение беше през периода 2009-2010 г., когато държавната администрация реши да намали разходите. Беше необходимо да се съкрати персоналът на Агенцията по кадастър с 10%. За развитие на кадастъра имаше дългосрочна програма - през моя период като директор там трябваше да работят 650 души. Аз заварих около 400 и ги намалихме до 360. И то при същото количество работа, дори растящо заради нови кадастрални карти, които имат нужда от поддръжка, обслужване и т.н. Да се редуцираме с 40 души си беше истинско предизвикателство.

Как се справихте?

Трудно. Благодарение на мъдростта на колегите ми. Разговаряхме къде какво може да се оптимизира, какви ресурси може да използваме допълнително. Със сигурност има организации като Агенцията за кадастър, където недостигът е много сериозен.

Клиентите ви плащат на абонаментен принцип или за цял продукт?

Зависи от индустрията. В администрацията IT системите имат срок на поддръжка, включващи често месечни плащания плюс някакви инциденти. При частните клиенти са възможни и двата начина - понякога клиентите ни искаха да придобият продукта и да си го поддържат сами. Но е възможно разработената система да се заплаща на абонаментен принцип. Стремим се IT системите ни да имат мултипликационен ефект.

Интервюто взе Константин Николов