Марош Шефчович: България трябва да прояви активност по въпроса със затварянето на ТЕЦ-овете

По отношение на възобновяемите енергийни източници имаме разминаване - европейските лидери искат 27% дял до 2030 г., а ЕП предложи 35%. Предложението на съвета обаче е от 2014 г. и се основава на стари анализи, оттогава имаме драстично поевтиняване на инсталациите - соларни и вятърни, което ни кара да мислим, че с едни и същи по обем инвестиции може да постигнем много по-голям дял на ВЕИ в енергийния микс. Затова е и искането на ЕП да се повиши таргетът. Сега се опитваме да убедим в това и страните членки, за да ни подкрепят. Смятам, че ще постигнем компромис на около 30% дял на ВЕИ към 2030 г.

Що се отнася до енергийната ефективност, предложението на комисията е за правно обвързваща цел от 30% енергийни спестявания през 2030 г. спрямо 1990. Редица страни членки първоначално поискаха цел от 27%. Така че, образно казано, предложенията са на масата и предстоят преговори между съвета, ЕК и ЕП. Надявам се, че ще приемем решение, което е най-добро за всички европейци.

Каквито и да цели да се заложат, някои от въглищните топлоелектрически централи ще трябва да бъдат затворени. Как смятате, че страни като България и Полша ще могат да направят това за толкова кратко време? В комплекса "Марица-изток" у нас работят хиляди хора, какво ще се случи с тях?

Напълно наясно сме с тези проблеми, които впрочем съществуват не само в България - в общо 12 страни членки има определени 41 такива региона, които предстои да се трансформират. Разбираме загрижеността на работещите в отрасъла, че могат да загубят препитанието си, а затварянето на ТЕЦ-ове да се отрази негативно върху развитието на цели градове и региони. Точно затова създадохме специална платформа, която да предложи възможности за бизнес и иновативни решения на засегнатите компании и хора. Вече имаме добри примери как една такава промяна може да се случи и да доведе до ново икономическо бъдеще. Първите пилотни проекти са в Полша, Словакия, Чехия, Германия. Също така знам, че Гърция е напът да стане част от тази група. От Испания проявяват интерес. Така че се надявам България също да прояви активност и да се присъедини към платформата.

Няма унифицирано решение - в различните региони са добри различни практики. Трябва да се направят съответните анализи и да се реши каква е основната цел за бъдещето. Конкретно за България и Румъния създадохме фонд, който може да подпомогне чрез финансиране модернизацията на въглищни централи, така че да се постигне нисковъглеродна дейност. Разбира се, възможно е също да се поиска промяна в оперативните програми, релокация на средства, могат да се използват възможностите на схемата за търговия с вредни емисии.

Всичко зависи от това какво ще решат да правят българските власти - да модернизират старите централи или да ги заменят с нови, защо не и зелени енергийни източници.

Дали обаче бързото въвеждане на ВЕИ е икономически обосновано. Германия например плаща 25 млрд. евро годишно на преференциални цени? В България вятърните и слънчеви паркове също увеличават крайната цена на електроенергията.

Аз смятам, че най-доброто решение за хората е да имат повече възобновяеми енергийни източници, които да им осигуряват по-евтин ток. Точно това искаме да постигнем с Енергийния съюз и предложенията ни за ВЕИ. Това, което наблюдаваме през последните години, е драстичен спад на цените на инсталациите, от което следва и внушителното поевтиняване на самото електричество, което произвеждат. Сега е напълно постижимо да получите цена за един киловат от соларен парк в рамките на 2-3 цента. Дори много по-сложни проекти като офшорните вятърни паркове вече постигат цени от 5-6 цента за киловатчас електроенергия.

Освен това новият пазар на електричество, който искаме да постигнем, не предвижда преференциално третиране на ВЕИ проектите. Така че те ще трябва да се състезават с останалите производители на пазарен принцип.

Също така искаме да позволим на всеки гражданин на ЕС да си постави соларни панели на покрива.

Това обаче все още е сериозен проблем тук, в България.

Точно за това се надяваме, че новото европейско законодателство ще подтикне властите да предприемат съответните мерки и да направят инсталацията на соларни панели лесна и изгодна за хората. Потребителите трябва да станат и производители или както ги наричаме още - потребители (Prosumer - от Producer/Производител и Consumer/Потребител). Те трябва да могат да произвеждат сами необходимата им електроенергия без никакви пречки, така както се случва сега в Германия. Там огромна част от възобновяемата енергия се произвежда от обществото на местно ниво.

Интервюто взе Ивайло Станчев