Най-голямата слънчева сделка
Samsung продава седемте си соларни парка в България на германския фонд KGAL и чешката Micronix за около 80 млн. евро
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- Южнокорейската Samsung продава седемте си соларни парка в България.
- Купувачи са големият германски фонд KGAL и чешката Micronix.
- Сделката се оценява на около 80 млн. евро и е най-голямата подобна за последните години в страната.
Бизнесът със зелени енергийни мощности в България буквално беше замръзнал през последните години заради непрестанни законови промени. Сега нови инвестиции няма, но поне сделките с вече изградени паркове стават възможни. В края на годината на финала си е най-голямата са на собствеността в сектора - южнокорейската Samsung продава седемте си соларни парка, които изгради през 2012 г. Купувач е консорциум между огромния германски фонд KGAL и чешката фамилна компания Micronix. Сделката е била състезателна, наддаването е започнало април и в последния етап са останали няколко местни финансови инвеститора, като избраният купувач, естествено, е предложил най-високата цена, казаха източници, близки до продажбата.
Цената на сделката не е обявена, но от сектора на фотоволтаиците обясняват, че в настоящата ситуация 1 мегават инсталирана мощност може да се изтъргува за около 1.8 млн. евро. Това означава, че пакетната продажба на централите, чиято обща мощност е 43 мегавата, е около 80 млн. евро. А добрата новина на фона на иначе масово изтеглящите се западни инвеститори е, че гигантски германски фонд се чувства комфортно да придобие соларен парк в страната.
Продажбата може да се тълкува като сигнал, че пазарната среда в енергетиката на България, макар и бавно, се подобрява. Очакванията за възвращаемост на инвестициите се засилват и от факта, че с настъпването на 2019 г. всички ВЕИ производители ще започнат да продават сами електроенергията си на борсата, като същевременно получават твърдо плащане от държавен фонд, което може да донесе допълнителни приходи над договорените преференциални цени за зелената енергия.
Германско-чешките купувачи
Създадената през 1968 г. германска KGAL Group управлява инвестиционни активи на стойност 22.7 млрд. евро. Фокусът й е в дългосрочните капиталови вложения за институционални инвеститори в недвижими имоти, енергетика и авиация. Групата е сред пионерите на инвестиционния пазар за възобновяеми енергийни източници. От навлизането си на този пазар през 2003 г. досега KGAL е придобила над 100 фотоволтаични и вятърни централи, оценявани на около 2.5 млрд. евро, в осем европейски държави, сред които Германия, Испания, Италия, Франция и Великобритания. Инвестиционният фонд KGAL ESPF 4, чрез който групата влиза на българския пазар, е от 382 млн. евро, които ще бъдат насочени главно във вятърни, соларни и хидроцентрали в Европа.Чешката Micronix Group е създадена през 1990 г. като компания за внос на офис оборудване и измерителни уреди. Впоследствие бизнесът се разширява и към днешна дата групата работи в няколко направления – измерително и тестово оборудване, системи за сигурност, батерии и акумулатори, офис оборудване и соларни технологии. Групата има дъщерни дружества в Словакия, Полша, Унгария, България и Чили. Българската компания е създадена през 2012 г., като основната й дейност е опериране на малка биоцентрала. Приходите й за 2017 г. са 178 хил. лв. в сравнение с 330 хил. лв. година по-рано, а финансовият резултат за годината е загуба от 6 хил. лв. при загуба от 101 хил. лв. за 2016 г.
За какво е сделката
На 21 ноември в Комисията за защита на конкуренцията постъпи уведомление от Portanero Invest SE (дъщерно на чешката Micronix Group, която в България има централа за биогаз) и KGAL ESPF 4 Holding (инвестиционен фонд на германската KGAL), че заедно искат да придобият купят 7 соларни парка.
Обект на сделката са централите "Веселиново енерджи", "Екоенерджи солар", "Екосолар", "Мениджпроект", "Солар парк", "Фиштрейд" и "Агриплам", които през 2012 г. бяха изградени от корейската Samsung.
Фотоволтаиците са разположени край Ямбол, Ловеч и Враца, като мощността им варира до 2 до 15 мегавата - общо 43 мегавата. Годишните им приходи са над 25 млн. лв., а печалбата през 2017 г. надхвърля 5.7 млн. лв. (виж таблицата). Едноименните дружества, които стопанисват пряко соларните паркове, имат задължения от близо 100 млн. лв. Това е остатъчната част от кредитите, с които навремето е било финансирано самото им изграждане.
Тъй като и двата купувача нямат бизнес в България (извън малката централа на чехите), се очаква антимонополния орган да разреши сделката без допълнителни усложнения. По закон това трябва да се случи в рамките на малко над месец, т.е. в началото на януари.
"Продажбата на активите привлече голям интерес както от страна на местни, така и от международни инвеститори", коментира пред "Капитал" Юлиан Гиков, управляващ директор на финансовия консултант на Samsung по сделката – "Райфайзен инвестмънт България".
"Капитал" изпрати въпроси до новите инвеститори, но до редакционното приключване на броя отговори не бяха получени. Назначената от Samsung управителка на соларните паркове Искра Чолакова също не бе открита за коментар.
Добра реколта
Важен елемент от сделката са договорите за преференциално изкупуване на електрическа енергия, които имат соларните централи на Samsung. Всички те са въведени в експлоатация в периода 14-20 юни 2012 г. и на практика са хванали най-изгодните тарифи, тъй като на 28 юни Комисията за енергийно и водно регулиране ги намалява наполовина.
Цената, по която се изкупува електроенергията им, е 485.6 лв./мВтч без ДДС и е определена с решение на КЕВР от средата на.2011 г. За сравнение - за въведените след 28 юни 2012 г. мощности тарифите стават 237 лв. за мегаватчас. В следващите години цените намаляват още, поради което инвестициите във ВЕИ спряха напълно.
Договорите на фотоволтаичните централи, които се продават сега, са със срок от 20 години и гарантират сигурни доходи до 2032 г. Това прави очаквани бъдещи приходи за новия собственик от около 325 млн. лева в следващите 14 години. Разбира се, с тези постъпления трябва да бъдат погасени кредитите от близо 100 млн. лв. към "Уникредит Булбанк" и "Сосиете Женерал Експресбанк", чийто падеж е през 2028 г.
Планиран избор
От фирмения сайт на KGAL става ясно, че компанията разбира краткосрочния хоризонт на преференциалните договори за ВЕИ проекти. Затова инвеститорът казва, че изискванията към проектите се променят и вече критичен фактор за успех е изборът на местоположение, а не размерът на настоящата субсидия. "Добрите места със слънчева енергия и вятър са ограничени и се заемат много бързо", подчертава Майкъл Ебнер, управител на инфраструктурата на KGAL Investment Management.
Съществена роля за бъдещето на сектора играят новите цели на ЕС за 32% дял на зелената енергия в общия микс. За България това означава да удвои производството на слънце и вятър, което предполага нови инвестиции в следващите години, но без схеми за подпомагане и преференциално изкупуване на електроенергията. Удачен вариант би бил разширяването на съществуващи централи, което значително намалява първоначалните инвестиционни разходи.
Показателно за стратегията на KGAL към ВЕИ е и фактът, че неотдавна в Швеция групата завърши подобна на българската сделка. Там, срещу 130 млн. евро, бе придобит вятърен парк от 31 турбини с обща мощност 130.2 мегавата.
За излизането на Samsung от пазара има няколко обяснения. Първо, компанията може да действа като типичен инвеститор и да изгражда ВЕИ мощности, много от компонентите за които произвежда сама, и след това да продава с печалба. Поглед в портфейла на енергийното поделение показва, че за последните пет години слънчевите и вятърните проекти на дружеството в Европа буквално замират. Естествено, изтеглянето на гигант като Samsung не е добър сигнал. Но поне се компенсира от навлизането на германския фонд.
6 коментара
Не е зле, 160 млн лева прибират срещу които ще погасят 100 млн дълг, 60 млн в джоба. При положение, че няма почти собствен капитал вкаран от Самсунг...
Защо ДКВР позволи да се субсидират огромни мегаватови централи?!? Дефакто субсидираме ги ние които плащаме по-високи сметки за ток, а печабите излизат от България! За какво ни трябват такива “инвеститори”?!
А малките централи които направиха местните БЪЛГАРСКИ инвеститори ги порязаха и им плащат по 100лв на мегават!!! А муждите “инвеститори” по 485лв на мегават! Браво !!!
485лв/Мегават - с двадесет годишен договор, какво да кажеш. Интересно защо тогава Индустриалният капитал не ревеше до небето както сега за цената на тока. Не знам защо имат дългове тези компании, като горе -долу инвестицията за 43 Мв е от порядъка от 100 милиона. Или са платили 100 милиона подкупи или почти не покриват кредите с печалбата от 5 милиона.
1.8 милиона евро на мегават(3600 лева на киловат) е ниска цена предвид, че за фотоволтаика има остатъчен договор за поне 14 години на изкупна цена поне 50 ст на киловатчас.
"Договорите на фотоволтаичните централи, които се продават сега, са със срок от 20 години и гарантират сигурни доходи до 2032 г."
гарантирана твърда цена в пъти над пазарната?!? Яко комисионни са играли тука, това частна фирма НЯМА как да го приеме. Вижте западните корпорации-не искат сграда да придобият, че да могат лесно да се изтеглят, нашата държава - щедро за 20 год. напред раздава НАШИТЕ пари ...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.