Ана Трбович: Европа заличи разликите със САЩ във връзката "бизнес - образование"

По време на конференцията се говореше за "слона в стаята", но аз мисля, че истинският "слон в стаята" е защо Европа няма технологични гиганти като САЩ и Европа. Има ли Европа достатъчно силни образователни институции, за да поддържа разрастването на екосистема, която да роди такава компания?

- Според мен въпросът не е толкова в образованието, колкото в културата и възприятието за риск. Ако погледнем данните и изследванията по темата, европейците продължават да бъдат много по-консервативни по отношение на поемане на риск, отколкото американските си колеги предприемачи. Ние не смятаме себе си за толкова подготвени, когато става дума за предприемачество. Разбира се, това има връзка с висшето образование, но според мен това започва още с основното образование. Голямата разлика е във финансирането и ако погледнем изследванията в това отношение, дори най-големите играчи в дигиталния свят като Apple или Google, зад тях има огромни публични пари в посока изследвания и разработки. Това, което EIT трябва да направи, е да позволи повече интеграция на изследванията, така че те да стават по-мащаби. Да има повече финансиране – първоначално публично, а след това и частно, когато моделът се валидира – за да може да се достигне този мащаб на иновации. Ние ясно виждаме, че много стартъпи се създават в Европа, но получават финансиране от американски фондове за рисков капитал. Европа вижда това и ние от EIT работим в тази насока. Финансираме проекти, както и други институции като Европейския иновационен фонд (EIF). Има план за повече финансиране през следващия бюджетен цикъл, но продължаваме да изоставаме.

Смятате ли, че предприемачеството е нещо, което може да бъде учено?

- Има две мисловни школи по темата. Много сериозни академици, които се занимават с темата, са стигнали до заключението, че предприемачеството е нещо, което се базира върху личностни характеристики и, казано накратко, се раждаш със заложбите на предприемач или не. Други академици пък смятат, че може да бъде научено. Аз вярвам във второто – че можеш да научиш някого на предприемачество, че можеш да образоваш някого относно това как да започне свой бизнес, как работи бизнесът, как трябва да бъде структуриран. Има и микс от култура и мотивация, разбира се. Вярвам, че можеш чрез образование да създадеш предприемачи и предприемаческа култура.

Ще ви върна назад към сравнението между Европа, САЩ и Китай. Казвате, че изоставаме по отношение на финансиране, но изоставаме ли по отношение на образоване в сферата на науката, технологиите, инженерството и математика (STEM)?

- Има различни начини, по които това се изследва, и всички дават различни резултати. Според някои от тях, от най-елитните технологични университети, повечето идват от САЩ. В същите списъци обаче има и няколко европейски университети. Интересното е, че те са във Великобритания и Швейцария. Швейцария не е част от ЕС, но е силно интегрирана икономически и правно в европейската система, а Великобритания вероятно ще напусне съюза. След това имаме университет от Холандия – Delft, който е най-големият технологичен университет там. Дилемата за нас като европейци е дали да финансираме целенасочено места като Delft, или да продължим да финансираме повече платформи. Европейският подход обичайно е да работи към повече интеграция. Ние смятаме, че можем да създадем таланти на различни места и така да получим по-висока стойност. Европа продължава да прави много изследвания, които са релевантни към иновациите и бизнеса.

Достатъчно силна ли е връзката между европейската образователна система и бизнеса? Защото в САЩ например знаем, че технологичните гиганти взимат талантите директно от университетите.

- Смятам, че Европа направи огромен скок напред в това отношение и вече няма големи разлики в тази сфера между големите университети в САЩ и Европа. И двете системи се опитват да създадат силен мост между бизнеса и образованието и ние от EIT изиграхме голяма роля в това отношение. Можехме да имаме подобна дискусия преди десет години, но не и сега – вече е често срещано университетите и бизнесът да работят заедно – върху изследвания, върху тренирането на хора, върху общи проекти. Това е често срещана практика, което не можехме да кажем преди десет години.

Такъв ли е случаят в цяла Европа?

- Не, нещата не стоят така в цяла Европа. Например вие сте от България, а аз от Сърбия и тези практики са все още нови за някои места. Изоставаме, но въпреки това този начин на работа навлиза и в източните университети. Това също има връзка с финансирането – всяка институция има нужда от финансиране, за да бъде конкурентоспособна. Докато част от финансирането зависи от определени резултати – от това какво мисли пазара за твоя продукт, т.е. завършилите този университет – това ще бъде някаква гаранция за качествено развитие. Това е нещо, което европейските университети на Запад вече са разбрали, понеже тяхното финансиране не идва изцяло от правителството и има конкуренция за другите източници на средства. Това е нещо, което университетите в България например ще трябва да разберат и да се адаптират.

Върху какво трябва да се фокусира европейската образователна система в следващите пет до десет години?

- Тенденциите са ясни - големите данни, събирането на информация от повече места и впоследствие анализирането им. Много от бизнесите днес вече са базирани на данни, но още повече това ще бъде вярно за компаниите на бъдещето. Смятам, че ще продължим да виждаме увеличено търсене за компютърни специалисти, но също така и конкретно за експерти по данни и анализатори в отделни сфери. Те ще трябва да имат и познания в съответната сфера, без значение дали ще бъдат технологии, биология, география или нещо друго. Ще бъде много трудно за бъдещите служители да продължат да имат висока стойност без дигитални качества. Накратко, ще ни трябва това, което ние наричаме "умението да продължиш да се развиваш". Всичко е свързано, всичко се развива и изисква все повече умения – това е, което ние наричаме Четвъртата индустриална революция.

Интервюто взе Йоан Запрянов