Консервите - старият бизнес за нови играчи

Новата карта на бранша

Към момента в България са регистрирани около 130 консервни предприятия по реда на Закона за храните, но от тях действащи са между 70 и 80, уточнява инж. Антоанета Божинова, изпълнителен директор на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци. По данни на съюза най-голям е броят на работещите фирми на територията на областите Пловдив и Стара Загора.

Гигантът „Сторко“ - Плевен, смени няколко пъти собственика си и отскоро е притежание на бизнесмена Христо Ковачки. Някогашният добре познат „Фрукто Сливен“ е собственост на „Наврас“ АД - Варна. Компанията има свои овощни насаждения и е най-голямата в страната с капацитет за преработка на 15 000 тона плодове и зеленчуци годишно. Оцеля и бившият комбинат „Първи май“ - Пловдив (след това „Пловдивска консерва“), който пръв в страната започва през 1974 г. производството на доматените сосове „Кетчуп“ и в продължение на години е единственият техен производител. Сега фирмата се нарича „Филикон - 97“ (собственост на Борис Калибацев и група физически лица) и е сред най-големите в бранша. Сред най-сериозните износители в сектора са вече основно новите частни фирми, създадени след 1990 г. Това са: „Дерони“ - Хасково (собственост на Русю Делчунков, Иван Парадов, Боян Токов), „Олинеза“ - Костинброд, с управител Александър Найденов (собственост на „Партньори“ ООД и „Ван Дер Молен инк.“), „Идеал продукт“ - Перущица (собственост на Радослав Костов и Петко Минчев), „Консервинвест“ - с. Православен, Първомай (собственост на Тодор Дековски и физически лица), „Солвекс-Мира-Фрукт“ - Нови пазар, „ЦИМА Г“ - с. Стряма, Пловдив (собственост на Георги Жеков),“Мелта 90“ - Ловеч (собственост на холдинг „Наш дом - България“), „Конекс-Тива“ - София (собственост на Константин Ламбрев), „Домат“ - Джулюница (собственост на „Стронг“ АД), „Джем и Джем“ - Пловдив (семейна фирма, собственост на Илиана и Стойко Кировски). Така в консервния бранш навлязоха нови играчи, които имат и друг бизнес извън хранителната промишленост, каквито са например Христо Ковачки (чиито инвестиции са основно в енергетиката и мините), „Наш дом“ (бивш приватизационен фонд, контролиран от „Овергаз“), Александър Найденов (който имаше интереси, свързани с марките български цигари на рус­кия пазар).

Нови са участниците в бизнеса, нови са и пазарите за стоката им - над 50% от продукцията на бранша се продава зад граница. През 2004 г. българските компании са изнес­ли 91 155 тона консерви за 97.5 млн. евро, отчита браншовият съюз. За 2005 г. засега няма официална информация от статистиката, но според експертни прогнози износът ще е по-малък. По предварителни и неофициални данни от митническата статистика експортът на консервирани плодове и зеленчуци за миналата година е за 105.8 млн. лв. „Много от предприятията не успяха да изпълнят производствената си програма през 2005 г. заради наводненията и лошите климатични условия, които се отразиха на суровината за консервите. В последните пет години има хроничен недостиг на плодове и зеленчуци: намаляват и площите, и добивите“, коментира Константин Ламбрев, председател на браншовия съюз и собственик на фирма „Конекс-Тива“.

Нови пазари - нов късмет

По експертни оценки на браншовата организация днес експортът за ЕС заема около 50-60% от общия износ на консерви като количества. Следват пазарите на САЩ и Русия. По правило фирмите работят за конкретни клиенти и се съобразяват с техните изисквания. Масовият износ на консерви е предназначен за т.нар. етничес­ки пазари - българи, руснаци, турци, македонци и др., които живеят зад граница и имат близки вкусови изисквания. Нова тенденция в продажбите са т.нар. етнически щандове, които се обособяват в големите вериги магазини, особено в САЩ и Израел. „Много от фирмите откриват необичайни, но добри пазари, като Австралия например. За там се изнасят предимно бутикови стоки - компоти, джем, сладка от горски плодове“, коментира инж. Антоанета Божинова.

Зеленчуковите консерви формират повече от половината износ на български консерви. Най-търсени са продуктите, в основата на които са чушката (печена капия, салати, едро смляна лютеница) и патладжаните. От плодовите консерви най-купувани са конфитюри, мармалад, желе. „Увеличава се експортът на консерви с повече добавена стойност - сосове, салати, готови ястия. Консумацията на традиционни продук­ти намалява, расте търсенето на замразени продукти“, обобщава Константин Ламбрев.

Износът: посредниците са на почит

Българските производители на консерви като цяло не работят директно с големите вериги магазини зад граница. Една от причините за това е, че търговците определят много тежки правила за работа. „От нас изискват входни такси за марката, за баркода… Необходимо е да имаме буферен склад в чужбина с наш персонал. Всичко това заедно с транспортните разходи оскъпява много продукцията ни“, обясни Явор Янков, началник „Външнотърговска дейност“ в „Дерони“ - Хасково. Затова компанията работи за чужбина с дистрибутори. Изнася за Русия, Хърватия, Германия, Чехия, Англия, Гърция, Израел, САЩ. Продава под собствената си търговска марка и има специален отдел за разработка на нови продукти.

„В САЩ например големите търговски вериги имат по 3000 до 9000 супермаркета. Не е по силите на никоя българска фирма да задоволи такова търсене. Затова българските консерви се продават предимно на т.нар. независими вериги, които имат по 150-200 супермаркета“, обяснява Константин Ламбрев.

Много от посредниците изискват на консервите да бъде поставен специален етикет с марката на възложителя на поръчката. Някои от българските фирми успяват да се преборят на етикета да бъде написано, че продуктът е произведен в България. „За германския пазар произвеждаме конфитюр по техни рецептури, разфасовки, мостри за опаковки и етикети. Вкусовите качества са по техни изиск­вания и стандарти. Но за целия балкански пазар продаваме с нашата марка“, казва Бистра Стрехина, мениджър експорт на „Рубикон“ - гр. Раковски.

Бъдещето - борба за суровина и ниски цени

Чуждите инвестиции в сектора са символични. В браншовия съюз дават за пример италианската “Куминяно фрукт”, която има своя фабрика в с. Катуница, Пловдивско, и българо-германското дружество „Реал консервен“ в Пазарджик. Засега няма сериозна конкуренция на вносни консерви на вътрешния пазар заради консерватизма и различните вкусови предпочитания на българския купувач. Много от компаниите, които досега са изнасяли само зад граница, дават заявка, че искат дял и от вътрешния пазар, казва Антоанета Божинова и предрича бъдеща битка за суровина и за по-ниска себестойност на продуктите.

След присъединяването към ЕС експортът обаче няма да бъде застрашен, предвиждат експерти. Фирмите имат традиционни партньори и отдавна са изпълнили евроизискванията за хигиена и безопасност на храните. Освен това митата за българските консерви ще паднат и това ще увеличи експортните възможности на сектора.

Преглед на оригинала