По-чистата вода струва по-скъпо

Екологията струва пари

Точно екологичните аспекти на водната услуга като цената на пречистването са и причината за настоящите преговори между регулатора и столичния ВиК оператор. До момента от ДКЕВР обявиха, че е възможно увеличение от 6.25%, което ще осигури изпълнението на инвестиционната програма на компанията от 41 млн. лв. за годината. "В това увеличение не са взети под внимание нововъзникващите разходи на пречиствателната станция за отпадни води в Кубратово и на някои други съоръжения, които се изграждат с европейско финансиране по ИСПА. В Кубратово предстои пускането на по-високо ниво на пречистване на водата от азот и фосфор, като това се прави за пръв път в България. Ще се изграждат и две пречиствателни станции по Рилския водопровод. Високопланинската вода по него снабдява около 25% от столицата. Тя се хлорира, но не се пречиства механично и при топенето на снеговете или при бури се получава мътност. Допълнителните операционни разходи на тези съоръжения не са взети под внимание при изготвянето на бизнес плана преди години.

Предложението на регулатора за 6.25% увеличение означава още 5 ст. на кубик за водоснабдяване, 2 – за канализация, и 1 ст. за пречистване. "Ние искаме още 8 стотинки основно за пречистване", обясняват от компанията. "Екологията струва пари. Това е истината", заявява Мариана Итева. Така в момента концесионерът преговаря за по-високи цени с 12-15%. Много вероятно е регулаторът да склони на нещо по средата, т.е. около 10%.

Дилемата ремонт или нова мрежа

Решението на регулатора ще стане ясно до края на месеца. Всъщност с по-високата цена гражданите основно плащат не самата услуга или загубите на вода, а инвестициите за подновяването и изграждането на мрежата. За целта дружеството има заем от Европейската банка за възстановяване и развитие, като едно от условията по него е да не се изплащат дивиденти до 2015 г.

Най-скъпите за решаване проблеми на столицата във водната сфера са два: около 30% от града е без канализация и загубите на вода са над 55%. "Ако ни разрешат по-малко увеличение от необходимото, ще трябва да правим компромиси с инвестиционната програма. В същото време има неофициално искане от общината, ако ни се удаде възможност, да инвестираме 50 млн. лв. Такова е и нашето желание, тъй като през последните две години инвестирахме по 52 млн. лв. и виждаме, че дава ефект", обяснява Иван Иванов.

Остава въпросът в какво ще отидат те. "Според нас инвестициите през цената трябва да се насочат в подмяна на съществуващите съоръжения, а новата канализация да се финансира от други източници, като европрограмите", смята Иванов. Приоритетите на общината обаче са малко по-различни. "Те искат повече нова канализация. Така че се търси баланс между двете", допълва той. Основните канализационни проекти, по които компанията работи в момента, са в Симеоново, Горубляне и Надежда. "За Манастирски ливади имаме готови проекти, но не е ясно кога ще започне строителството. Специфичното там е, че жилищната инфраструктура се развива, преди да е уреден въпросът с инженерната", коментира той.

Тече, всичко тече

Стигаме и до въпроса със загубите на вода. "През миналата година ги намалихме с повече от 3%, т.е. вече са малко над 56%", отговаря Иван Иванов. И обяснява, че  да спре течът на 1 кубик вода е много по-скъпо, отколкото да се остави тя да изтече. "Тоест, ако хората в един момент не искат да плащат по-висока цена, би следвало да се примирят с това, че загубите ще са примерно 47%, но това не означава, че не трябва да ги намаляваме. Все пак трябва да пестим ресурса. Но е погрешно да се казва, че хората плащат по-голяма цена, защото има по-големи загуби. Хората плащат по-висока цена, защото има големи разходи за отстраняването им", допълва той.

Но защо все пак толкова бавно намаляват загубите? "Защото се инвестираше малко през годините и защото се задържаше цената изкуствено ниска", отговарят от компанията, като допълват какво трябва да се прави, за да се губи по-малко. Да се намалят търговските загуби, т.е. да се измерва по-точно и да не се краде вода. "Колкото можем, подменяме водопроводи, защото системата е голяма като метри, и на година успяваме да подменим 3-4%", обяснява Иван Иванов. Мариана Итева допълва, че това е и световният стандарт за подмяна, но трябва да се прави постоянно, докато в България ВиК мрежата е доста остаряла. От компанията казват, че методът, който дава най-добър ефект за тях, е намаляването на налягането, защото тръбите се пукат по-малко. Това обаче може да доведе до проблеми в по-високите сгради и компанията трябва да инсталира специални помпи.

За концесионерите и хората

Най-честите оплаквания на хората обаче не били свързани с налягането, а с разликата между измереното от общия приходен водомер, за който отговаря компанията, и сумата от всички измерени индивидуални водомери. Причините за разминаванията са различни. Например общият водомер може да измерва по-точно от индивидуалния или пък, тъй като не се дава достъп до жилищата, се прави неточна прогноза за консумацията, друг вариант е да няма изобщо монтирани водомери и да се отчита на база. "Това, първо, създава много големи затруднения и на нас, тъй като увеличава обема на работата – да измерваме и да фактурираме всички индивидуални водомери. И второ винаги остава едно съмнение у клиентите ни, че има нещо нередно", обясняват от компанията, като допълват, че икономиите ще станат огромни, ако се мине към схемата "един блок - един клиент", но никой не го обяснява на хората. Така "Софийска вода" ще има по-малко разходи. Но не е ясно как съседите ще се разбират помежду си.

Един развален водомер може да бъде сменен относително бързо. Измерването на одобрението на клиентите обаче не е толкова просто. Точно подобряването на имиджа на компанията чрез по-добро обслужване и по-силна комуникация с клиентите е един от основните приоритети. "Лошият имидж на компанията беше създаден основно от политиците. Винаги се намира някой, който да извлече дивиденти от това да ни атакува", коментира Иванов. Според Мариана Итева обаче донякъде и самата компания има заслуга, тъй като не достатъчно добре пропагандира и добрите неща, които прави. "Активите на ВиК операторите са под земята. Пречиствателните станции са извън града. Хората не ги виждат тези неща. Виждат само когато е разкопано", коментира тя. И разказва за колегите си от едно от предградията на Париж, които към сметката за вода прилагат таблица с химическия й състав, така че клиентите да могат да я сравнят с този на минералната. Дали ще изтече много вода, докато това се случи и в София?