Eau de Sofia*

Само за добри плувци

До продажбата на концесията на "Софийска вода" се стигна, след като през миналата година United Utilities започнаха да планират освобождаването си от дейности в чужбина (Манила, Австралия, Близкият изток, Европа). Първоначално компанията мислеше да продава в пакет, но после реши да ги раздели в групи. Наскоро бизнесът на компанията в Австралия намери купувач в лицето на Mitsubishi Corporation. Японската корпорация е платила 225 млн. австралийски долара - кеш и чрез поемане на дългове.

"Софийска вода" се продава в пакет с бизнеса на британската компания в Талин, Естония и Бялско Бяла, Полша. Според една от версиите решението на компанията е провокирано от проблеми в ключовия й пазар Великобритания. Дружеството не е получило исканите по-високи цени за следващите пет години.

Колкото до "Софийска вода", "ако инвеститорът иска да постигне по-бърза възвращаемост от проекта, сега е моментът за продажба", коментира Иван Иванов, изпълнителен директор на "Софийска вода". Първоначалните планове са били да се инвестира през първите 15 години, а през следващите 10 да се печели. "Сега сме в 10-ата година на концесията, компанията се стабилизира, няма политически риск, както в началото", обяснява още Иванов. Но досега дивиденти на акционерите не са изплащани. Това означава, че при сделка United Utilities може да продаде "Софийска вода" сравнително изгодно и да получи пари накуп. Едновременно с това има достатъчно голям хоризонт за другия инвеститор, за да може и той да си възвърне инвестицията.

До момента освен Veolia за потенциален купувач се спрягаше и другата голяма френска компания във водния сектор - Suez. По последна информация обаче по-вероятно е новият собственик да е Veolia.

Фактът, че толкова големи международни компании се интересуват от концесията в столицата, показва, че водният сектор в страната има потенциал да привлича инвеститори. Veolia например проявява интерес и към проект на регионалното министерство и Международната финансова корпорация от 2007 г. По него трябваше да се избере пилотен град, в който да се премине към публично частно партньорство във водния сектор. Избираше се между Бургас, Пловдив, Добрич. Проектът обаче се забави много през годините и едва ли ще се случи и през настоящата. Според представители на бранша един от ключовите моменти, определящи атрактивността на държавата за привличането на частни компании във ВиК услугите, са сравнително ниските цени на водата на база европейските нива, което позволява тяхното увеличаване за набирането на финансов ресурс за инвестиции. Нуждата от много вложения в най-нереформирания сектор - водния, пък открива множество възможности пред частните компании. Рисковете за инвеститорите се крият в това дали регулаторът ще одобри поисканите цени от тях за следващите години, което поставя под въпрос финансовите разчети на инвеститорите.

В дълбокото

Компанията купувач на дяловете на "Софийска вода" ще наследи изцяло бизнеса на досегашния собственик - т.е. годишни приходи от над 150 млн. лв. Но ще "получи" и заемите на дружеството, както и 5-годишния бизнес план. Номиналната стойност на заемите на софийската фирма към края на април 2010 г. е около 143.5 млн. лв. От тях 71 млн. лв. са към Европейската банка за възстановяване и развитие, 71 млн. лв. от компанията майка United Utilities и малко над 1 млн. лв. към ОББ. Петгодишният бизнес план на дружеството предвижда инвестиции в размер на 240 млн. лв. Той започна да се изпълнява от миналата година, която беше и най-активната от гледна точка на инвестициите от началото на концесията.

Тя беше спечелена през 1999 г. от британската International Water, която предложи минималните изисквани инвестиции и съответно по-добро съотношение между цени и инвестиции в сравнение с останалите конкуренти, т.е. и по-плавно нарастване на цените. Четири години по-късно бизнесът беше продаден на друго британско дружество - сегашният собственик United Utilities. Компанията в момента има годишни приходи от над 2 млрд. британски лири. Но е в пъти по-малка от възможния нов оператор - френската Veolia.

Другото, което ще наследи концесионерът, е поддържането и инвестирането във водната мрежа на София и предоставянето на трите вида услуги на гражданите - водоснабдяване, отвеждане на отпадъчни води и пречистване. Една от основните критики към досегашния концесионер и с което ще трябва да се заеме новият е, че намаляването на загубите на вода от началото на концесията е минимално. От 64% преди десет години сега те са 57%. "По-правилно е загубите да се смятат в обеми. Това са физическите загуби, когато водата се губи по мрежата. Има и търговски - когато потребена вода реално не е отчетена и фактурирана", обяснява Иванов. "Физическите загуби намаляват всяка година с между 2-3 млн. кубика. Просто инвестициите във водомери и мрежа не са с достатъчно добър темп", коментира още той.

Вложените от компанията средства на практика идват от цената на водата (1.28 лв. без ДДС за комплексната услуга), която плащат потребителите. Реално потребителите не плащат самите загуби, а мероприятията за тяхното намаляване. "Един кубик загубена вода води до допълнително натоварване в цената от 2-3 ст. на всеки кубик", обяснява Иванов. Това е така, защото дружеството плаща на язовира такса от 2 стотинки. Много по-скъпо е, ако се сменят тръби. "Средствата, които трябва да инвестираме, за да намалим един кубик загуби, са 3-5 лв."

Собственикът ще трябва да вложи и значителни средства в канализационната мрежа. Водопроводната система на столицата е 4000 км, докато канализацията е 1500 км. Сега инвестициите във втората се правят както от "Софийска вода", така и чрез еврофинансиране.

Във всеки случай евентуалната смяна на собствеността и идването на една голяма компания с традиции може да спомогне лошият имидж, с който се сдоби концесионерът на "Софийска вода" през годините, и недоверието от страна на клиентите да бъдат променени.

* Софийска вода на френски

Автор : Антония Тилева Преглед на оригинала