Защо България не е данъчен рай

Състезанието за мобилните бизнеси

Една от отличителните черти на атрактивните данъчни дестинации е, че се опитват да привличат така наречените мобилни бизнеси (корабоплаване, авиация, филми, онлайн оператори, аутсорсинг, кол-центрове и др.). Това се постига чрез изследване на проблемите на конкретен сектор и предлагане на съответна благоприятна регулаторна и данъчна рамка. Тук страната ни значително изостава от конкурентите. Например България е въвела тонажен данък за корабна дейност, но същевременно нито е привлякла чуждестранни оператори у нас, нито пък изглежда, че българските компании в сектора предпочитат местния тонажен режим пред този на конкурентни юрисдикции.

Корабният бизнес е силно мобилен - има значителна свобода къде да установи корпоративно дейността си. Много трудно, дори невъзможно ще е да се отнеме бизнес от традиционни центрове на корабната индустрия като Кипър и Малта. Но все пак възниква въпросът защо корабни компании на съседни държави извън ЕС като Русия и Турция не използват нашия тонажен режим. Все пак близостта като локация и връзки, както и членството в ЕС би трябвало да ни дава някакви предимства. На пръв поглед откъм разходи за поддръжка на компания България би следвало да е предпочитана юрисдикция пред конкурентите си. Очевидно има други проблеми, които пречат за по-широката употреба на режима ни за корабоплаване. Без да твърдя, че съм експерт в областта, една от причините, за която се сещам (подчертавам - съвсем не единствената), са рестриктивните правила за данъчно облагане на всякакви плащания към офшорни юрисдикции (в сила от 2010 г.). На всеки е известно, че корабната индустрия традиционно е свързана с офшорни зони и налагане на данъчни ограничения в тази насока няма да способства за развитието на корабния бизнес у нас. Напълно разбирам аргументите за въвеждането на тези рестрикции (смята се и не без основание, че към офшорни юрисдикции изтичат парични потоци от България под формата на фиктивни отношения като неустойки или услуги), но не считам, че това е верният начин за противодействие, тъй като се създава неблагоприятна среда за опериране на легитимни бизнеси. Ако е установено, че към офшорни дестинации има изтичане на печалби под формата на фиктивни транзакции, редът за борба би следвало да е изискване на съответна подробна документация, доказваща съответната сделка и нейната пазарна адекватност, като при непредставяне да следват неблагоприятни данъчни последици за фирмите. Чрез необмислени дискриминационни данъчни разпоредби, засягащи всички плащания към офшорни зони, се засягат легитимни бизнеси, което не само не подобрява бизнес средата, а по-скоро й вреди.

Нагледен пример за недалновидна според мен данъчна политика към мобилен бизнес е въвеждането на 15% данък върху оборота за онлайн организатори на хазартни игри. С проектозакона за изменение на Закона за хазарта се въвежда изискване всички онлайн оператори да се регистрират за данъчни цели в страната, което ще доведе до облагането им с 15% данък върху оборота върху стойността на всички събрани залози. Досега те не са били регистрирани за данъчни цели (не е имало такова изискване) и на практика са били "невидими" за фиска. В резултат нерегистрираните онлайн оператори са предлагали по-изгодни условния на потребителите на хазартни услуги, като по този начин са били предпочитани пред регистрираните букмейкъри. С въвеждането на изискването за данъчна регистрация на онлайн операторите (което е напълно справедливо и легитимно от страна на държавата) се очаква както увеличение на постъпленията в бюджета, така и ограничаване на хазартните игри. Предвид практиките в други страни, които са прилагали данък оборот върху хазартни игри, се съмнявам, че тези ефекти ще бъдат постигнати. Петнайсет процента данък върху стойността на всеки залог е доста висока ставка, която се прехвърля върху потребителя чрез цената на залога. В резултат клиентите ще трябва да заделят доста по-високи суми за участие, което ще направи игрите неатрактивни. Това ще доведе до пренасяне на интерес към нерегламентирани и нелегални форми на хазарт, които съответно не плащат данъци и поради това предлагат по-изгодни условия на потребителите. Така няма да има очакваното увеличение на постъпления в хазната, а по-скоро ще има изместване на сектора в сивата икономика (в резултат на подобен опит в последните години страни като Великобритания, Италия и други решават на преминат от облагане на оборота към облагане на брутната печалба). За справка - Франция практикува един от най-високите данъци оборот върху хазарта, 8.5%, като в момента тече дискусия доколко това е разумно решение и не води ли до отлив от легални залагания. В тази връзка какво може да се очаква за България с 15% данък оборот върху залозите и традиционно силен нелегален хазарт? На другия полюс като пример можем да вземем Малта, която чрез подходяща регулаторна рамка и облагане на нетната печалба е приютила значителна част от онлайн хазартните оператори в Европа (включително свързаните с това приходи за хазната). Затова едно облагане на разликата между събрани и изплатени залози ми изглежда далеч по-разумно решение от изтласкване на сектора в сивата икономика.

Още стимули за умни инвестиции

Често пъти анализаторите със съжаление посочват, че икономическият възход на България в годините преди 2008 г. не е бил свързан с развитие на високотехнологични сектори, а по скоро с естествени дадености на страната като туризъм, строителство и евтини недвижими имоти. Сега сме 2011 г. и на най-големите оптимисти вече им е ясно, че подобен бум със старите двигатели на растежа не може да се повтори. Все по-често се чуват призиви за развитието на т.нар. високотехнологични отрасли, които са характерни с висока добавена стойност. Същевременно в страни, известни с развитите си високи технологии, се предоставят различни форми на данъчни облекчения за развойна или изследователска дейност (например Франция, Великобритания и т.н.). Ако България ще следва този път, би могло да се помисли за стъпки в тази насока - например ускорена амортизация или 150% приспадаемост на свързаните разходи (т.е. да се признават повече от действително понесените разходи). Към този момент едва ли може да се каже, че компаниите в България акцентират точно на този аспект от дейността си, така че стъпки в тази насока може да са от полза.

Администрацията - приятел вместо враг

Не на последно място, като говорим за конкурентоспособност на данъчната система, следва да се има предвид и отношението на данъчната администрация към бизнеса. Конкурентоспособните юрисдикции не само предлагат работеща данъчна рамка, но и подготвена, разумна и отворена за идеи данъчна администрация, която да поддържа доброто функциониране на тази рамка. По-конкретно в споменатите юрисдикции държавните служители работят като партньор, разясняващ и подпомагащ бизнеса на данъкоплатците, а не като контролно-наказваща инстанция, както ми изглежда, че действа, нашата данъчна администрация.

Например в споменатите юрисдикции широко разпространена практика е данъчната администрация да дава в разумни срокове обвързващи тълкувания по данъчни въпроси на бизнеса. При нас ситуацията е точно обратната – не само че нормативните правила са неясни, ами когато въпросът опре до писмени разяснения от администрацията, последните са общи и неразбираеми, бавят се с месеци, а нерядко и въобще не следват такива. Представете си в каква ситуация би изпаднал бизнес, който не само че не може да разбере данъчните правила в България, но и когато иска, не може да получи адекватно тълкуване от институцията. Същевременно приемането на данъчните правила у нас по принцип не се предшества от разумен и навременен дебат със засегнатите бизнеси. Нерядко сме свидетели на примери на лобиране на парче в последния момент за конкретни правила, което в крайна сметка води до приемане на некачествени законови текстове. За да може данъчната администрация да способства да повишаване на конкурентоспособността на данъчната среда у нас, ми се струва наложително да е в постоянен контакт с бизнеса както относно належащи наболели данъчни проблеми, така и по възможностите за моделиране на данъчната рамка с цел улесняване бизнеса на данъкоплатците, както и привличане на нов такъв.

Предвид всичко казано по-горе бих заключил следното. Като цяло сме на прав път – ниските данъци нямат алтернатива за малка и неразвита страна като България. Но това не изчерпва темата – има доста още какво да се направи за повишаване конкурентоспособността на данъчната рамка у нас. По-скоро към момента въпросът е има ли осъзнатост и воля да се продължи в тази насока.

*Авторът е старши мениджър "Данъчни услуги" в PricewaterhouseCoopers