Познай кой ще спечели

Офлайн vs. онлайн

За легализация на онлайн сектора в България се говори отдавна. И въпреки че ресорната държавна комисия на няколко пъти (и при предходното, и при това правителство) представяше своите идеи за промени, досега нито една от тях не стигаше за разглеждане от парламента. А и голяма част от предложенията се оценяваха от онлайн сайтовете като дискриминационни и протекционистки, в полза на сега действащите компании. Най-вече "Еврофутбол" (с основен съдружник Васил Божков), чийто бизнес страда от онлайн сайтовете. След като текстовете бяха изпратени за съгласуване с Европейската комисия обаче, спорните моменти в тях бяха отстранени. Например изискваният петгодишен опит от организатора или негови съдружници вече може да е натрупан не само в България, но и на територията на друга държава от ЕС. Отпаднала е и първоначалната идея физическото разположение на сървърите на онлайн операторите да са на територията на страната, като остава изискването те да изградят автоматизирана система за съхраняване и подаване на необходимата информация до НАП. От операторите се изисква още открита сметка за депозиране на залози и изплащане на печалби в банка, която има право да извършва дейност в България. Така и не стана ясно какви точно са били бележките на ЕК, тъй като те не са публични. Ако се съди по практиката на Европейския съд през последната година, мисленето в Люксембург и Брюксел е в посока премахване на протекционистичните практики в националните законодателства спрямо онлайн хазарта.

Според хора от бранша новият проектозакон не би трябвало да притеснява дори и Божков, тъй като той също има сайтове за залагания. Дават пример с Efbet.com, който е собственост на Eurofootball Limited, с централен офис в Малта. Наименованието веднага навява асоциация с "Еврофутбол". И от двете компании обаче отричат свързаност, като обясняват съвпадението в имената като случайно.

Същността на спора

"Отварянето на един нов пазар не може да е устойчиво без конкурентно данъчно облагане", твърди Сигрид Лине, генерален секретар на Европейската асоциация за хазарт и залагания (EGBA). Подобно е мнението и на другата европейска асоциация на онлайн операторите - RGA. Според тях онлайн хазартът трябва да бъде облаган върху брутните приходи, които са разликата между направените залози и изплатените печалби. Аргументите им са, че работят с ниски маржове заради по-голямата конкуренция онлайн. Лине посочва, че изплащаните печалби са между 90 и 99% от общите залози в зависимост от вида игра.

В България залаганията върху резултати от спортни събития, тото и лото се облагат с 15% върху оборота. "Със сегашното ниво на данъчно облагане в България лицензираните оператори няма да могат нито да оцелеят икономически, нито да бъдат в позиция да предлагат конкурентни продукти", казва представителят на EGBA. Според компаниите високият данък ще понижи интереса към придобиване на лицензи. Така българските клиенти пак ще имат достъп до техните сайтове (досега нито една европейска държава не е успяла да се справи с този проблем), но без в България да влизат данъци.

"Тепърва предстоят дискусии както в Министерството на финансите, така и в парламента. Организаторите на онлайн залозите се регистрират в офшорни зони с данъчни ставки от 0.5 до 2% и ако при нас се искат 15% върху оборота, едва ли ще има голям интерес от тяхна страна да се регистрират в България", заяви Калоян Кръстев, председател на Държавната комисия по хазарта, в интервю за "Дневник".

Ако се правят промени в начина, по който се облага хазартът, те трябва да са в Закона за корпоративното подоходно облагане. Засега обаче няма индикации, че ръководеното от Симеон Дянков министерство има позиция по въпроса. Още повече че изборът им е труден: данъкът върху оборота беше въведен преди години, за да се избегне укриването на доходи. Ако сега бъде променено облагането на хазарта, държавата може да загуби сигурни около 65 млн. лв. годишни постъпления от залагания върху резултати от спортни събития, тото и лото, като не получи достатъчни приходи от онлайн хазарта. Без промяна обаче онлайн операторите ще продължат да работят както досега и да не плащат нищо. Няма официален анализ какъв ще е ефектът за бюджета, ако държавата изпълни исканията на бизнеса, защото не е ясно кой ще иска да се лицензира и за какви обороти става въпрос. Някои компании изчисляват, че при 25% данък върху брутната печалба през следващите пет години приходите могат да се увеличат общо с около 40-50 млн. евро. Естествено тук се борави с много предположения, които може и да не се изпълнят. Сигурно е обаче, че по-ниският данък (ако това бъде прието) ще облагодетелства и традиционните оператори, какъвто е "Еврофутбол".

Малките вън

Извън онлайн регулациите в проектозакона се предлагат още няколко промени: увеличават се изискванията за направени инвестиции, като и за игрални места в игралните зали. Според Българската асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия това ще доведе до затваряне на 20% от съществуващите игрални зали, които към края на септември са били около 830.

"Изискванията за доказване на инвестиции са твърде високи и трябва да се понижат. Освен това разходите за сертифициране на игралното оборудване също трябва да се признаят за инвестиционен разход, тъй като те представляват около 30% от себестойността на продуктите", обяснява Надя Христова, която е в управителния съвет на асоциацията. Оттам посочват като проблем и краткия срок – 10 месеца от влизането в сила на новия закон, в който всички хазартни компании и производители на игрално оборудване трябва да се прелицензират по новите, завишени изисквания. Най-вероятно това ще доведе до окрупняване на пазара.

"Целта е на пазара да останат оператори, които разполагат с необходимите средства да организират игрите така, че да се плащат всички данъци и всички печалби на участниците", заяви през седмицата Калоян Кръстев. Това естествено ще направи навлизането на нови играчи по-трудно.

От обясненията на регулаторния орган обаче така и не стана ясно какво точно се цели с новия законопроект - да либерализира пазара или пък да ограничи хазарта.